всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Cruz Villalon

Генерален адвокат – Cruz Villalón

Дело C-297/14: Hobohm, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

Може ли потребител на основание член 15, параграф 1, буква в), втора хипотеза във връзка с член 16, параграф 1, втора хипотеза от Регламент № 44/2001 да заведе дело пред съда по местоживеенето си срещу другата страна по договора, която извършва търговска или професионална дейност в друга държава — членка на Европейския съюз, когато, макар договорът, от който произтича искът, да не попада пряко в обхвата на подобна дейност на тази друга страна по договора, насочена към държавата членка по местоживеене на потребителя, с този договор се цели реализирането на икономическия резултат, преследван с друг договор, който е сключен преди това между страните, вече е изпълнен и попада в приложното поле на посочените по-горе разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/14: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

Съвместима ли е гръцката правна уредба с изискването за максимална средна седмична продължителност на работното време от 48 часа, включително за лекарите в специализация?
Гарантира ли гръцкото законодателство предоставянето на минимален ежедневен период на почивка или еквивалентен компенсаторен период на почивка, който следва незабавно след работното време, както изисква правото на Съюза?
Осигурява ли гръцкото законодателство на лекарите минимален непрекъснат седмичен период на почивка от 24 часа, съгласно изискванията на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/14: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка по Директива 2003/88/ЕО относно максималната продължителност на седмичното работно време и минималната продължителност на междудневната почивка, включително предоставянето на равностоен компенсационен период на почивка непосредствено след положения труд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-239/14: Tall, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.

Трябва ли член 39 от Директива 2005/85 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което не предвижда суспензивно действие на жалба срещу решение като разглежданото в главното производство да не продължи разглеждането на последваща молба за убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-300/14: Imtech Marine Belgium, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.

Задължава ли член 19 от Регламент № 805/2004, във връзка с член 288 ДФЕС, държавите членки да въведат във вътрешното си право процедура по преразглеждане като предвидената в посочения член 19?
При отрицателен отговор на първия въпрос: предвид обстоятелството, че регламентите се прилагат пряко, какво следва да се разбира под „преразглеждане на съответното решение“ по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 805/2004
Трябва ли производството по преразглеждане да бъде предвидено единствено когато връчването на или уведомяването за призовка/документ за започване на производството е направено по реда на член 14 от Регламент № 805/2004, т.е. без потвърждение за приемане
Посредством възражението по член 1047 и сл. от белгийския съдебен кодекс и обжалването по член 1050 и сл. от посочения кодекс, не предлага ли белгийското право достатъчни гаранции, за да отговори на критерия за „производство по преразглеждане“ по член 19, параграф 1 от посочения регламент?
Предлага ли член 50 от Кодекса, според който преклузивните срокове по член 860, втора алинея и членове 55 и 1048 от Кодекса могат да бъдат продължавани в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, за които заинтересованото лице няма вина, достатъчна защита по смисъла на член 19, параграф 1, буква б) от Регламент № 805/2004?
Трябва ли член 6 от Регламент № 805/2004 да се тълкува в смисъл, че удостоверяването на решение като европейско изпълнително основание е съдебен акт и следователно поверено само на съда, поради което трябва да бъде поискано в документа за започване на производството
Ако не, може ли удостоверяването на решението като европейско изпълнително основание да се възложи на секретаря на съда?
Ако удостоверяването като европейско изпълнително основание не представлява съдебно решение: може ли заявителят, който не е поискал издаването на европейско изпълнително основание в документа за започване на производството, да поиска от секретаря на съда впоследствие — т.е. след като решението е влязло в сила — удостоверяване като европейско изпълнително основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/14: X-Steuerberatungsgesellschaft, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.

Допуска ли член 5 от Директива 2005/36 ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва по занятие данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?
При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?
При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-326/14: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 26 ноември 2015 г.

Следва ли член 20, параграф 2 от Директива 2002/22 да се тълкува в смисъл, че изменения в тарифите за предоставянето на услуги, свързани с електронните съобщителни мрежи и услуги — когато тези изменения са въведени в изпълнение на клауза за актуализация на тарифите, съдържащи се в общите договорни условия, прилагани от предприятие, предоставящо тези услуги, при положение че посочената клауза предвижда, че тази актуализация е функция на обективен индекс на потребителските цени, определян от публична институция — съставляват „изменения в договорните условия“ по смисъла на тази разпоредба, която предоставя на абоната право да прекрати едностранно договора си без заплащането на неустойки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-572/13: Hewlett-Packard Belgium, Съдебно решение от 12 ноември 2015 г.

Следва ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива да се тълкуват в смисъл, че що се отнася до съдържащото се там понятие „справедливо обезщетение“, трябва да се установи разлика в зависимост от това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника или всеки друг процес, който има подобни резултати, е извършено от какъвто и да е потребител или от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива национално законодателство като приложимото в главното производство, което разрешава на държавата членка да предостави част от справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от авторите, без задължение за тези издатели да дадат, макар и непряко, възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива по принцип национално законодателство като приложимото в главното производство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и възпроизвеждането на нотни листове, и освен това не допускат ли такова законодателство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и непозволеното възпроизвеждане, извършено от незаконни източници?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива национално законодателство като приложимото в главното производство, което, за да финансира полагащото се на притежателите на права справедливо обезщетение, въвежда система, която комбинира две форми на възнаграждение, а именно, от една страна, фиксирано възнаграждение, плащано преди възпроизвеждането, от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи възпроизвеждането на закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на националната територия, и от друга страна, плащано след това възпроизвеждане пропорционално възнаграждение, което се определя единствено от единична цена, умножена по броя на направените копия, и е в тежест на физическите или юридическите лица, които изготвят тези копия, при положение че: — плащаното предварително фиксирано възнаграждение се изчислява единствено в зависимост от скоростта, с която съответният апарат може да възпроизвежда, — събираното впоследствие пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение, — като цяло комбинираната система на възнаграждение не е снабдена с механизми, по-специално за възстановяване, които позволяват за различните категории ползватели допълнително да се прилагат критерият за действително претърпяната вреда и критерият за предварително определената вреда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/14: Thomas Cook Belgium, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.

Трябва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че ответникът може да направи искане за преглед от съд на европейската заповед за плащане по член 20, параграф 2 [от този регламент] и тогава когато, въпреки че заповедта за плащане му е връчена редовно, тя е издадена от некомпетентен съд въз основа на информация за компетентността в молбата?
При положителен отговор на първия въпрос: налице ли са извънредни обстоятелства по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 съгласно съображение 25 от [Измененото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, представено от Комисията съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО (COM (2006) 57 окончателен)] и тогава когато европейската заповед за плащане е издадена въз основа на информация в молбата, която впоследствие се установява като невярна и от която по-специално зависи компетентността на съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123472 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form