Cruz Villalon
Генерален адвокат – Cruz Villalón
Дело C-201/14: Bara и др., Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Трябва ли членове 10, 11 и 13 от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални мерки като разглежданите в главното производство, които позволяват на структура на публичната администрация на държава членка да предаде лични данни на друга структура на публичната администрация и последващото им обработване, без съответните физически лица да са били уведомени за това предаване на данни и за това обработване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/14: X-Steuerberatungsgesellschaft, Заключение от 1 октомври 2015 г.
1) Член 5 от Директива 2005/36 допуска ли ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва по занятие данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?
2) При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?
3) При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/14: Weltimmo, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от тази директива в смисъл, че унгарският надзорен орган не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се на унгарска територия, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие пребивават в Унгария?
Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският надзорен орган може да предприеме действия, но че трябва да прилага не само националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по мястото на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста [на унгарски език] на член 4, параграф 1, буква а), а също и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично съгласно терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ (обработване на данни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/14: Комисия/Португалия, Заключение от 22 септември 2015 г.
Неизпълнение на задълженията, произтичащи от член 4 от Директива 91/271/ЕИО, поради това че изграждането на пречиствателни станции не е достатъчно за изпълнение на задължението, а е необходимо и прилагането на процедурите за контрол, предвидени в точка Г от приложение I към същата директива, за да се установи съответствието на пречистените води с изискванията на директивата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/15: Shotef/Комисия, Определение от 21 септември 2015 г.
Обхваща ли компетентността на Съда разрешаването на принудителни мерки спрямо имущество на институция на Европейския съюз при наличие на риск за функционирането или задачите ѝ?
Изисква ли член 1 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз разрешение на Съда за налагане на запор върху имущество на институция на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/15: Shotef/Комисия, Определение от 21 септември 2015 г.
Може ли да бъде разрешен запор върху средства на Европейския съюз, предназначени за трета държава, при наличието на съдебно решение и exequatur спрямо тази държава?
Представлява ли такава принудителна мярка пречка за нормалното функциониране и независимостта на Европейския съюз по смисъла на член 1 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/14: Комисия/Латвия, Съдебно решение от 10 септември 2015 г.
Съвместимо ли е изискването за гражданство за достъп до професията нотариус с член 49 ДФЕС относно свободата на установяване?
Може ли дейността на нотариусите в Латвия да се счита за упражняване на публична власт по смисъла на член 51 ДФЕС, което да оправдае изключването им от приложното поле на свободата на установяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/14: Holterman Ferho Exploitatie и др., Съдебно решение от 10 септември 2015 г.
Следва ли разпоредбите от глава II, раздел 5 (членове 18—21) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на член 5, точка 1, буква а) от Регламента или на член 5, точка 3 от него в случай като настоящия, в който срещу ответника е предявен иск от дружеството, чийто управител е той, не само в качеството му на управител поради лошо изпълнение на задълженията му или на основание неправомерно поведение, но също — и независимо от това му качество — поради умисъл или груба небрежност при изпълнение на сключения между него и дружеството трудов договор?
а) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли понятието „дела, свързани с договор“, по член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и случай като настоящия, в който дружество предявява иск срещу лице в качеството му на управител на това дружество поради нарушение на задължението да изпълнява коректно задачите, които му се следват съгласно дружественото право?
б) При утвърдителен отговор на въпрос 2 а), следва ли понятието „мястото на изпълнение на въпросното задължение“ по член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че мястото е където управителят е изпълнил или е трябвало да изпълни дружествените си задължения, което по правило е мястото на централно управление или основното място на стопанска дейност на разглежданото дружество по смисъла на член 60, параграф 1, буква б), съответно буква в) от същия регламент?
a) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли понятието „по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict“ по член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и случай като настоящия, в който дружество предявява иск срещу лице в качеството му на управител на това дружество поради лошо изпълнение на задачите, които му се следват съгласно дружественото право или на основание неправомерно поведение?
б) При утвърдителен отговор на въпрос 3 а), следва ли понятието „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че е мястото, на което управителят е изпълнил или е трябвало да изпълни задълженията си на управител, което по принцип е мястото на централно управление или основното място на стопанска дейност на съответното дружество по смисъла на член 60, параграф 1, буква б), съответно буква в) от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-506/13: Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.
Допустимо ли е дебитното известие на Комисията да бъде предмет на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС, когато е издадено във връзка с договорни отношения?
Правилно ли е приложено понятието за недължимо платена сума и изискванията за възстановяване на суми по белгийското право в контекста на договора?
Спазени ли са правото на изслушване и изискванията за мотивиране при осъждането на жалбоподателя да плати мораторни лихви?
Използвани ли са правилни правни критерии при преценката на доказателствата относно изпълнението на договорните задължения?
Правилно ли е определено правното естество и доказателствената стойност на присъствените листове за отработените часове?
Нарушени ли са правото на справедлив съдебен процес и принципът на равни процесуални възможности при преценката на доказателствата и договорните клаузи?
Следва ли да се отмени дебитното известие поради неправилна преценка на методите за оценка на допустимите разходи?
Представлява ли злоупотреба поведението на Комисията при искането за възстановяване на платените суми въпреки признаване на изпълнението на проекта?
Спазено ли е изискването за мотивиране на дебитното известие и съдебното решение?
Нарушен ли е принципът за защита на оправданите правни очаквания поради действията на Комисията и изискването за възстановяване на суми след изтичане на значителен период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.