Bot
Генерален адвокат – Bot
Дело C-82/15: PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, Съдебно решение от 3 декември 2015 г.
Допустимо ли е прилагането на принципа на предпазливостта при преценката на ефективността на лекарствен продукт съгласно член 116 от Директива 2001/83/ЕО?
Може ли Комитетът по лекарствата за хуманна употреба да вземе предвид научни изследвания, които вече са били разглеждани от национални органи, при процедура по член 31 от Директива 2001/83/ЕО?
Изисква ли член 10 бис от Директива 2001/83/ЕО да бъде приложим и при последващи процедури за преразглеждане или отнемане на разрешение за употреба, а не само при първоначалното издаване на разрешение?
Дали е налице изопачаване на доказателствата от страна на Общия съд при анализа на противоречията между становищата на докладчиците и окончателното становище на Комитета по лекарствата за хуманна употреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/15: PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, Съдебно решение от 3 декември 2015 г.
Допустимо ли е Комисията да изисква от държавите членки да отменят или изменят националните разрешения за търговия с лекарствени продукти, съдържащи толперизон, въз основа на принципа на предпазните мерки при наличие на научна несигурност относно риска за здравето?
Допусната ли е неправилна преценка на фактите и доказателствата от Общия съд при потвърждаване на решението на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/14: Обединеното кралство/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 12 ноември 2015 г.
Допустимо ли е разширяването на първоначалните коридори за железопътен товарен превоз да бъде прието без да се спазят специалните разпоредби на членове 171 и 172 ДФЕС, които уреждат проектите от общ интерес в областта на трансевропейските транспортни мрежи?
Изисква ли се одобрението на съответната държава членка за разширяване на коридор за железопътен товарен превоз, когато това разширяване представлява проект от общ интерес, засягащ нейната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/14: Visnapuu, Съдебно решение от 12 ноември 2015 г.
Следва ли допустимостта на финландската правна уредба относно акциза върху някои опаковки за напитки, съгласно която този акциз се налага, когато опаковката не е включена в система за обратно приемане, да се преценява [с оглед] на член 110 ДФЕС, вместо с оглед на член 34 ДФЕС
Трябва ли въпросната система за обратно приемане да е система за заплащане на депозит, при която лицето, което опакова или което внася напитките — само или в съответствие с процедурата, предвидена в Закона за управление на отпадъците или в съответното приложимо за провинция Аланд [Финландия] законодателство — осигурява повторното използване или рециклирането на опаковките за напитки по такъв начин, че опаковката да се използва отново като такава или като суровина?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: посочената правна уредба в съответствие ли е с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62, ако се вземе предвид и член 110 ДФЕС?
При отрицателен отговор на първия въпрос: посочената правна уредба в съответствие ли е с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62, ако се вземе предвид и член 34 ДФЕС?
При отрицателен отговор на третия въпрос: [посочената] правна уредба трябва ли да се разглежда като допустима на основание член 36 ДФЕС?
При закупване от финландски купувач на алкохолни напитки по интернет или по друг начин от разстояние от търговец, който осъществява дейността си в друга държава членка и осигурява доставка на закупените стоки във Финландия, може ли изискването всеки, който използва алкохолни напитки с търговска цел, да притежава специално разрешение за продажба на дребно за целите на техния внос, да се разглежда като свързано със съществуването на монопол или като част от функционирането на монопол, така че да се допуска от разпоредбите на член 34 ДФЕС и да трябва обаче да се преценява в светлината на член 37 ДФЕС?
При утвърдителен отговор на петия въпрос: съвместимо ли е изискването за разрешение с разпоредбите относно държавни монополи с търговски характер по член 37 ДФЕС?
При отрицателен отговор на петия въпрос и при приложимост в настоящия случай на член 34 ДФЕС: следва ли да се счита за противоречащо на този член ограничение или мярка с равностоен ефект финландската правна уредба, съгласно която при поръчка по интернет или по друг начин от разстояние вносът на алкохолни напитки за собствено потребление е разрешен само ако се извърши в съответната държава членка от самото поръчало ги лице или от независимо от търговеца трето лице, като в противен случай за вноса им се изисква разрешение по Закона за алкохолните напитки?
При утвърдителен отговор на седмия въпрос: може ли въпросната правна уредба да се приеме за обоснована и пропорционална с оглед на закрилата на здравето и живота на хората?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/14: KA Finanz, Заключение от 12 ноември 2015 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция да се тълкува в смисъл, че изключените от приложното ѝ поле въпроси на „правото на търговските дружества“ обхващат: a) преобразувания като сливания и разделяния, и б) разпоредбата на член 15 от Трета директива 78/855, която защитава кредиторите при преобразуване
2) Същият извод ли следва, ако се прилага член 15 от Директива 2011/35
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: изключението по член 1, параграф 2, буква г) от Регламент „Рим I“ — което заменя старата уредба по член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция — води ли до същия извод, или следва да се тълкува по друг начин
Ако е по друг начин, какъв е той
4) Може ли от първичното право на Съюза, например свободата на установяване по член 49 ДФЕС, свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС или свободното движение на капитали и плащания по член 63 ДФЕС, да бъдат изведени изисквания за стълкновителния режим на сливанията, и в частност изискване по въпроса кое е приложимото право — националното право на държавата на придобиваното дружество или националното право на придобиващото дружество
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос: може ли от вторичното право на Съюза, например Директива 2005/56 или Директива 2011/35 или Шеста директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно разделянето на акционерните дружества, да бъдат изведени принципи за стълкновителния режим, и в частност изискване по въпроса кое е приложимото право — националното право на държавата на придобиваното дружество или националното право на придобиващото дружество, или в националните стълкновителни норми може свободно да се определя кое е приложимото материално право в такива случаи
6) Трябва ли член 15 от Трета директива 78/855 да се тълкува в смисъл, че в случай на презгранично сливане емитентът има право спрямо притежателите на ценни книжа, различни от акции и свързани с особени права, и по-специално подчинени облигации, да прекрати правоотношението и да се разплати с носителите на права
7) Същият извод ли следва, ако се прилага член 15 от Директива 2011/35?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-223/14: Tecom Mican и Arias Domínguez, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.
Може ли чисто частен документ да се счита за „извънсъдебен документ“ в съответствие с член 16 от Регламент № 1393/2007, въпреки че не е бил издаден от несъдебен публичен орган или несъдебно длъжностно лице?
Ако да, всеки частен документ ли може да се счита за извънсъдебен, или само този, който притежава определени характеристики?
Дори ако частният документ притежава подобни характеристики, може ли гражданин на Съюза да иска връчването на този документ по реда на член 16 от Регламент № 1393/2007, когато вече е връчил същия посредством несъдебен публичен орган, например нотариус?
Трябва ли за целите на член 16 от Регламент № 1393/2007 да се отчита дали посоченото сътрудничество има трансгранично значение и дали е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар
В кои случаи трябва да се счита, че сътрудничеството има „трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/14: Verlag Esterbauer, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.
При въпроса дали е налице сборник от самостоятелни материали по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 96/6/ЕО, тъй като материалите могат да бъдат отделени един от друг, без това да засегне стойността на тяхното съдържание, от значение ли е всяка възможна стойност на съдържанието или само тази стойност, която трябва да се определи въз основа на предназначението на всеки сборник и като се вземе предвид произтичащото от него типично поведение на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.