Bobek

Прилага ли се специалният режим за туристическите агенти по член 306 от Директивата за ДДС спрямо услуга, която по същество се състои в предоставянето на разположение на ваканционно жилище и допълнителните компоненти на която следва да се разглеждат само като услуга, съпътстваща основната, в съответствие с решение на Съда от 12 ноември 1992 г., Van Ginkel (C‑163/91, EU:C:1992:435)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли спрямо тази услуга наред със специалния режим за туристическите агенти по член 306 от Директивата за ДДС да се прилага и намаляването на данъчната ставка за предоставянето на ваканционно настаняване по смисъла на член 98, параграф 2 от тази директива във връзка с точка 12 от приложение III към нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Немски

Дело C-422/17: Skarpa Travel, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.

Трябва ли разпоредбите на [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че данъчното задължение във връзка с авансови плащания, получени от предоставящо туристически услуги данъчнозадължено лице, облагани съгласно специалния режим за туристически агенти, предвиден в членове 306—310 от [Директивата за ДДС], възниква в момента, определен в член 65 от [Директивата за ДДС]?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 65 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че за целите на данъчното облагане на авансово плащане, получено от предоставящо туристически услуги данъчнозадължено лице, облагани съгласно специалния режим за туристически агенти, предвиден в членове 306—310 от [Директивата за ДДС], от авансовото плащане се приспадат разходите съгласно член 308 от [Директивата за ДДС], фактически направени от данъчнозадълженото лице до момента на получаване на авансовото плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Полски

Дело C-385/17: Hein, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.

Трябва ли член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална законодателна уредба, съгласно която в колективните трудови договори може да се предвиди, че намаляването на размера на възнаграждението, извършено през референтния период в резултат от работа на непълно работно време, се отразява на изчисляването на законовото обезщетение за платен отпуск, в резултат на което за четирите седмици минимален годишен отпуск работникът получава обезщетение за платен отпуск, респ. парично обезщетение за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение, по-малко, отколкото той би получил, ако изчисляването на обезщетението за платен отпуск се извършваше въз основа на средния размер на трудовото възнаграждение, което работникът би получавал през референтния период без такова намаляване на размера на възнаграждението
При утвърдителен отговор: какъв би могъл да бъде максималният обхват — изразен в проценти и измерен въз основа на ненамаленото средно трудово възнаграждение на работника — на предвидена в националната законодателна уредба възможност за намаляване с колективния трудов договор на възнаграждението за времето на отпуск в резултат на работа на непълно работно време през референтния период, за да се приеме, че е налице тълкуване на тази национална правна уредба в съответствие с правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: общият принцип на правото на Съюза на правна сигурност и забраната за придаване на обратно действие изискват ли да се ограничи във времето действието по отношение на всички засегнати лица на възможността за позоваване на тълкуването, което в хода на настоящото преюдициално производство Съдът ще даде на разпоредбите на член 31 от Хартата и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, тъй като преди това в практиката на най-висшите национални съдилища е постановено, че разглежданите национални законови разпоредби и разпоредби от колективните трудови договори не подлежат на тълкуване в съответствие с правото на Съюза
В случай че отговорът на Съда по този въпрос е отрицателен: в съответствие с правото на Съюза ли е положение, при което въз основа на националното право националните съдилища предоставят защита на оправданите правни очаквания на работодателите, които са разчитали на запазването на практиката на най-висшите национални съдилища, или предоставянето на закрила на оправданите правни очаквания е правомощие само на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Немски

Дело C-491/18: Mennica Wrocławska, Определение от 13 декември 2018 г.

Съвместими ли са с Директива 2006/112/ЕО и принципите на неутралитет и пропорционалност национални практики, които отказват право на приспадане на ДДС единствено поради грешка в идентификацията на стоките във фактурите, въпреки че данъчно задълженото лице е предоставило всички необходими документи и обяснения за реалността и естеството на сделките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Определения

Полски

Дело C-491/18: Mennica Wrocławska, Определение от 13 декември 2018 г.

Допуска ли правото на Съюза отказ на право на приспадане на ДДС само поради погрешно посочване на стоките във фактурите, когато са представени документи и обяснения, позволяващи да се установи действителният предмет на сделките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Определения

Свобода на установяване | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Полски

Дело C-675/17: Preindl, Съдебно решение от 6 декември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Признаване на професионалните квалификации — Директива 2005/36/ЕО — Признаване на удостоверения за професионална квалификация, получени след частично съвпадащи периоди на обучение — Правомощия на приемащата държава членка да извърши проверка“ По дело C‑675/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 12 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 30 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело Ministero della Salute срещу Hannes Preindl СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцята на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: M. Bobek, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за г‑н Preindl, от M. Schullian и C. Senoner, avvocati, – за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Russo, avvocato dello Stato, – за испанското правителство, първоначално от A. Gavela Llopis, а впоследствие от L. Aguilera Ruiz, в качеството на представители, – за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от H. Støvlbæk и L. Malferrari, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 21, 22 и 24 от Директива ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Обществено здравеопазване

Италиански

Дело C-347/17: A и др., Заключение от 29 ноември 2018 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. BOBEK представено на 29 ноември 2018 година ( 1 ) Дело C‑347/17 A B C D E F G срещу Staatssecretaris van Economische Zaken (Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Rotterdam (Районен съд, Ротердам (Нидерландия) „Преюдициално запитване — Регламент (EО) № 853/2004 — Регламент (EО) № 854/2004 — Хигиена на храните от животински произход — Домашни птици — Задължения за кланиците след изкормването — Естество и съдържание — Почистване на трупове — Понятие за замърсяване — Видимо или невидимо замърсяване по кланичен труп — Замърсяване с фекалии, жлъчка и съдържимо в гушата — Контрол — Правомощия на служители“ I. Въведение 1. Въз основа на няколко проверки нидерландските власти глобяват седем оператора на кланици за неспазване на националното законодателство и законодателството на Европейския съюз в областта на храните от животински произход. Проверките са извършени на етапа от кланичния процес, който следва изкормването и почистването на птиците и предшества охлаждането им. Установено е видимо замърсяване под формата на фекалии, жлъчка или съдържимо в гушата. 2. Птицекланиците оспорват начина на извършване на проверките и направените констатации пред националните органи. Именно в този контекст Съдът е приканен да тълкува естеството и съдържанието на задълженията, произтичащи от законодателството на ЕС за кланиците в птицевъдния сектор, по-специално какъв вид замърсяване следва да се избягват по време на кланичния процес и какви са предоставените съгласно правото на ЕС правомощия на ветеринарните служители да извършват проверки на кланичния процес. II. Правна уредба А. Правото на Съюза 1. Регламент (ЕО) № 853/2004 3. В член ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Нидерландски

Дело C-695/17: Metirato, Заключение от 22 ноември 2018 г.

Данъчни въпроси

1. Трябва ли член 13, параграф 1 от Директива [2010/24], доколкото предвижда, че вземания, събирани въз основа на искане за събиране на вземане, в запитаната държава членка се третират като вземане на запитаната държава членка, да се тълкува в смисъл, че a) запитаната държава членка също е страна в съдебно производство за връщане в масата на несъстоятелността на платени вследствие на събирането суми, или че б) запитаната държава членка се грижи само за събирането на вземането чрез принудително изпълнение и за предявяването му в производството по несъстоятелност, а запитващата държава членка е ответник по отменителния иск в производството по несъстоятелност, който е във връзка с това кое имущество спада към масата на несъстоятелността
2. Как трябва да се тълкува Директивата — в смисъл, че вземания на други държави се събират въз основа на искане за събиране, като се използват същите средства, но така, че събраните активи остават отделно и не се смесват с имуществото на запитаната държава, или в смисъл, че се събират заедно със собствените вземания, така че се смесват с имуществото на запитаната държава членка
С други думи, цели ли Директивата единствено да се забрани по-неблагоприятното третиране на вземанията на друга държава
3. Може ли правен спор по отменителен иск за връщане на активи в масата на несъстоятелността да се приравни на спор във връзка с изпълнителни мерки по смисъла на член 14, параграф 2 и оттук да се направи изводът, че според Директивата запитаната държава членка е ответник и по този спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Фински

Дело C-393/17: Kirschstein, Заключение от 15 ноември 2018 г.

1) Трябва ли Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредбата на член II.75, параграф 6 от Кодекса за висшето образование от 11 октомври 2013 г., която предвижда обща забрана неакредитирани учебни заведения да използват термина „магистър“ в издаваните от тях дипломи, като се има предвид, че тази разпоредба е въведена по съображение от общ интерес, а именно поради необходимостта да се осигури високо образователно равнище, което налага да може да се упражнява контрол за действителното изпълнение на поставените изисквания за качество?
2) Трябва ли Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредбата на член II.75, параграф 6 от Кодекса за висшето образование от 11 октомври 2013 г., която предвижда обща забрана неакредитирани учебни заведения да използват термина „магистър“ в издаваните от тях дипломи, като се има предвид, че тази разпоредба е въведена по съображение от общ интерес, а именно за защита на получателите на услуги?
3) Отговаря ли наказателната разпоредба, приложима спрямо неакредитираните от фламандските власти учебни заведения, които издават „магистърски“ дипломи, на критериите за пропорционалност по член 9, параграф 1, буква в) и член 10, параграф 2, буква в) от Директива [2006/123]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Защита на потребителите | Сближаване на законодателствата

Нидерландски

Дело C-590/17: Pouvin и Dijoux, Заключение от 15 ноември 2018 г.

1) Трябва ли член 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че дружество, като дружеството EDF, действа като продавач или доставчик, когато отпуска на служител жилищен заем по механизма за подпомагане на придобиването на жилище, до който се допускат само членовете на персонала на дружеството?
2) Трябва ли член 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че дружество, като дружеството EDF, действа като продавач или доставчик, когато отпуска такъв жилищен заем на съпруга на служител, който не е член на персонала на посоченото дружество, но е солидарен съдлъжник?
3) Трябва ли член 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че служителят на дружество, като дружеството EDF, който взема от него такъв жилищен заем, действа като потребител?
4) Трябва ли член 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че съпругът на този служител, който сключва същия договор за заем не в качеството си на служител на дружеството, а на солидарен съдлъжник, действа като потребител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.