Alber

1) Следва ли договорите за таймшер по принцип, и по-специално договорът по настоящото дело (стр. 76 от делото), да се считат за попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 85/577/ЕИО, който съдържа разпоредби, изключващи приложението на тази директива?
2) Дори ако по силата на тази разпоредба договорът по настоящото дело, като договор за таймшер, е изключен от приложението на тази директива, може ли такова изключване да бъде предотвратено от факта, че договорът не се отнася само до недвижим имот, а също така включва предоставяне на услуги и други въпроси, свързани изключително с изпълнението на задължения (клауза 3), които представляват по-голямата част от дължимото възнаграждение (тъй като стойността на самия недвижим имот възлиза на 285 000 ESP от общата стойност на договора от 1 090 000 ESP)?
3) Попада ли комплексът от ваканционни апартаменти за таймшер, предлагани на потребителите в град Дения, в обхвата на първата алинея на член 1, параграф 1 от Директива 85/577, като се има предвид, че седалището на Travel Vac, S.L. се намира на адрес 5-6º Calle Profesor Beltrán Báguena, Валенсия?
4) Основава ли се правото на отказ, предоставено на потребителя по член 5, параграф 1 от директивата, на презумпцията, че упражняването на свободната му воля е било засегнато или манипулирано вследствие на обстоятелствата, посочени в член 1 от директивата; ако е така, до каква степен това право на отказ, гарантирано от директивата, произтича от умишлената измама от страна на продавача, използващ като една от страните по договора „фалшиви предлози, които подтикват другата страна да сключи договор, който иначе не би бил сключен“ (член 1269 от Испанския граждански кодекс) и, по принцип, от свободно даденото съгласие, което е неразделна част от всеки договор (членове 1254, 1258, 1261 и сл. от Испанския граждански кодекс)?
5) Следва ли уведомлението, предвидено в член 5, параграф 1 от директивата, да бъде дадено изрично или може, при необходимост, да приеме формата на конкретни недвусмислени действия, като в настоящия случай неявяването на потребителя в уговорения и договорен момент за подписване на потвърждението в помещенията на банката на 17 септември 1996 г., три дни след подписването на договора, посочен на стр. 76 от делото, като позицията на потребителя е изразена и изяснена чрез явяването му в помещенията на продавача във Валенсия на същия ден, 17 септември 1996 г., когато той устно заявява, че „всичко е приключило и документите, които е подписал, трябва да му бъдат върнати“?
6) Съвместими ли са разпоредбите на член 7 от директивата относно възстановяването на плащания, връщането на стоки и други последици, възникващи в полза на продавача при упражняване от страна на потребителя на правото му на отказ съгласно член 5, с клауза за плащане на „обезщетение за вреди, причинени на продавача“ под формата на фиксирана сума, определена на 25% от общата цена на сделката, както е предвидено в клауза 4 от договора (на гърба на стр. 76 от делото)?