Alber

Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от длъжника за стоки, допуснати до митнически режим, който предполага задължение за плащане на такива мита, да се тълкува в смисъл, че когато при последваща проверка е установена грешка в тарифното класиране на стоки, посочени в декларация за допускане до свободно обращение, и когато събирането на мита за продуктите, попадащи под тарифната позиция, под която тези стоки е трябвало да бъдат класирани, е било спряно към датата на приемане на тази декларация, но е било възстановено към момента на откриване на грешката, митническите органи не трябва да вземат предвид това спиране при преизчисляване на размера на законно дължимите мита към датата на приемане на декларацията?
Когато Комисията, след консултация с Комитета по митническия кодекс, е приела решение, адресирано до държава членка, с което се приема, че в конкретен случай няма основание за опрощаване на вносни мита съгласно разпоредбите на Регламент № 1430/79, и когато това решение не съдържа никакви правни или фактически указания относно правното основание за последващо събиране на съответните вносни мита по силата на Регламент № 1697/79, може ли национален съд да се произнесе по този въпрос, като при необходимост използва процедурата по член 177 от Договора?