Alber

1. При правилното тълкуване на Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно застраховката, покриваща гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (втората директива за застраховане на моторни превозни средства):
(а) трябва ли уредбата относно предоставянето на обезщетение от органа, създаден или оправомощен съгласно член 1, параграф 4, да предвижда изплащане на лихви върху сумите, признати за дължими за вредите на имущество или телесни повреди?
(б) ако отговорът на въпрос (а) е положителен, от коя дата и на каква основа следва да се изчислява такава лихва?
2. При правилното тълкуване на член 1, параграф 4 от втората директива за застраховане на моторни превозни средства, в обстоятелства, при които компенсиращият орган сам има задължение да разследва увреждането и загубите на жертвата (и да поеме разходите за това, включително разходите за медицински и други експертизи):
(а) трябва ли уредбата относно предоставянето на обезщетение от органа да предвижда изплащане на разходите, направени от жертвата при подготовката и подаването на искането му до този орган за обезщетение?
(б) ако отговорът на въпрос (а) е положителен, на каква основа следва да се изчисляват тези разходи в случай, че този орган е направил на жертвата предложение, надвишаващо сумата, която той в крайна сметка получава, което предложение жертвата е отказала да приеме?
3. При правилното тълкуване на член 1, параграф 4 от втората директива за застраховане на моторни превозни средства, ако искането на жертвата за обезщетение се разглежда от орган, който не е съд, трябва ли той да има пълно право на обжалване на това решение пред съд, както по фактите, така и по правото, вместо обжалване пред независим арбитър със следните основни характеристики:
(i) жертвата може да обжалва пред арбитъра както по фактите, така и по правото;
(ii) при уведомяване за обжалване, жертвата може да направи допълнителни изявления и да представи допълнителни доказателства на компенсиращия орган, въз основа на които органът може да промени решението си преди обжалването;
(iii) жертвата предварително получава копие от всички материали, които ще бъдат предоставени на арбитъра, и има възможност да добави каквито материали желае в отговор;
(iv) арбитърът постановява решение без устно изслушване, в което определя какво обезщетение трябва да бъде изплатено от компенсиращия орган и дава мотиви за това решение;
(v) ако жертвата не е удовлетворена, има право да обжалва решението на арбитъра пред съдилищата, но може да го направи само на основание на сериозна нередност, засягаща арбитража, или по правен въпрос (включително дали е имало доказателства в подкрепа на конкретно заключение на арбитъра или дали конкретно заключение е такова, до което разумен арбитър не би могъл да достигне въз основа на доказателствата), като за обжалване по правен въпрос е необходимо разрешение от съда, което няма да бъде дадено, освен ако решението на арбитъра е явно погрешно и е справедливо и уместно при всички обстоятелства съдът да разгледа въпроса.
4. Ако отговорът на въпроси 1(а) и/или 2(а) и/или 3 е положителен, счита ли се, че държава членка е надлежно оправомощила орган по член 1, параграф 4 от втората директива за застраховане на моторни превозни средства, когато съществуващ орган има задача да предоставя обезщетение на жертвите само въз основа на споразумение с компетентния орган на държавата членка, което не съответства на втората директива за застраховане на моторни превозни средства в тези отношения, и:
(а) това споразумение създава правно задължение към компетентния орган на държавата членка да предоставя обезщетение на жертвите, което е пряко изпълнимо от компетентния орган и не дава на жертвите пряко изпълнимо право да предявят иск срещу този орган, но жертвата може да подаде искане до съда за нареждане на органа да изпълни споразумението, ако органът не го направи;
(б) този орган изпълнява това задължение, като приема и изплаща искове на жертвите съгласно това споразумение; и
(в) държавата членка добросъвестно е считала, че разпоредбите на това споразумение предоставят на жертвите защита, поне толкова добра, колкото изискванията на втората директива за застраховане на моторни превозни средства?
5. Ако отговорът на някой от въпроси 1(а) или 2(а) или 3 е положителен и/или ако отговорът на въпрос 4 е отрицателен, представлява ли неизпълнението на втората директива за застраховане на моторни превозни средства в това отношение достатъчно сериозно нарушение от страна на държавата членка, което да поражда отговорност за обезщетение съгласно правото на Общността, ако се установи, че такава вреда е причинена?