Заключения

1. Изискването, наложено от държава членка, доставчиците на едро на петролни продукти, които желаят да се установят на нейна територия, да снабдяват определен брой места с цел осигуряване на доставки или покритие на цялата национална територия, като се вземат предвид проблемите на островните региони в някои държави членки:
(а) представлява ли, с оглед на членове 3, буква в), 52 и 53 от Договора, ограничение, несъвместимо с правото на Общността, доколкото обезсилва разпоредбите му относно правото на установяване и не е „обективно необходимо“ за постигане на преследваната цел?
(б) представлява ли, с оглед на разпоредбите на Договора относно защитата на свободната конкуренция, ограничение на тази свобода на Общността, което може да засегне търговията между държавите членки и да навреди на постигането на целите, предвидени в Договора относно вътрешната търговия, и следователно попада ли в обхвата на забраната по член 85, във връзка с членове 5 и 6 от Договора, като по този начин нарушава член 102, параграф 1?
(в) представлява ли мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора, която засяга вътреобщностната търговия?
2. Ако изискването, посочено в началото на първия въпрос, се счита за ограничение на правото на свободно установяване, прилага ли се член 56 от Договора или понятието „обществен интерес“ и ако да, при какви условия, при обстоятелства, свързани с принципа на еквивалентност на условията за започване и упражняване на дейност като самостоятелно заети лица, и подлежи ли на преразглеждане от съдилищата на Общността или от националните съдилища, и в последния случай по какви критерии за тълкуване?
3. Ако изискването, посочено в началото на първия въпрос, се счита за мярка с равностоен ефект, несъвместимо ли е с свободното движение на стоки или може да се счита за ограничение, което е законосъобразно по силата на член 36 от Договора или съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности относно „правилото на разума“?