Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Когато след изтичане на първите дванадесет месеца от упражняване на правото му на свободно движение, гражданин на друга държава — членка на ЕС, пристига в приемащата държава членка и работи (не по срочен трудов договор) в продължение на две седмици, за които получава възнаграждение, и след това става принудително безработен, запазва ли този гражданин статуса си на работник за не по-малко от още шест месеца за целите на член 7, параграф 3, буква в) и член 7, параграф 1, буква а) от Директива [2004/38], което му дава правото да получава социални помощи или, според случая, социалноосигурителни обезщетения на същото основание, както ако беше обичайно пребиваващ в приемащата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли точка 3 [от диспозитива] на решение [от 30 април 2014 г.Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282),] да се тълкува в смисъл, че националният съд може да отстрани причините за недействителността на клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, и в случаите, когато запазването в сила на договора противоречи на икономическите интереси на потребителя?
2) Съответства ли на предоставената на Европейския съюз компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес положение, при което парламентът на държава членка изменя със закон частноправни договори, спадащи към аналогични категории и сключени между продавач или доставчик и потребител?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съответства ли на предоставената на [Съюза] компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес положение, при което парламентът на държава членка изменя със закон различни части от договори за кредит във валута с цел да защити потребителите, но в резултат на това нарушава правомерните интереси за защита на потребителите, тъй като договорът за заем продължава да действа и след измененията и потребителят е длъжен да понася тежестта на валутния риск?
3) По отношение на съдържанието на договорите, сключени между продавач или доставчик и потребител, съответства ли на предоставената на [Съюза] компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес по всички гражданскоправни въпроси положение, при което съвет за уеднаквяване към най-висшата съдебна инстанция на държава членка с „решения, постановени в интерес на еднаквото тълкуване на правните разпоредби“, направлява практиката на сезирания съд?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съответства ли на предоставената на [Съюза] компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес по всички гражданскоправни въпроси положение, при което съвет за уеднаквяване към най-висшата съдебна инстанция на държава членка с „решения, постановени в интерес на еднаквото тълкуване на правните разпоредби“, направлява практиката на сезирания съд, ако членовете на този съвет не се назначават прозрачно по предварително определени правила, дейността му не е публична и установяването a posteriori на следваната от него процедура, а именно на използваните експертни заключения и доктрина, и начина, по който са гласували членовете му (становища или особени мнения), се оказва невъзможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли членове 56 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като тези на Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в Република Хърватия с неоправомощен кредитор […], и по-специално разпоредбите на член 10 от този закон, с които за нищожни се обявяват договорите за кредит и други правни актове, които са последица от договор за кредит, сключен между длъжник (по смисъла член 1 и член 2, първо тире от този закон) и неоправомощен кредитор (по смисъла на член 2, второ тире от този закон), или се основават на този договор, макар да са били сключени преди влизането в сила на този закон, при това от момента на сключването им, в резултат на което всяка страна по договора е длъжна да върне на другата всичко получено въз основа на нищожния договор, а ако това е невъзможно или ако естеството на изпълненото прави невъзможно връщането, трябва да се изплати съответно парично обезщетение според цените към момента на постановяване на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Представляват ли обслужването и грижата за спешни пациенти в линейка за оказване на спешна медицинска помощ [Rettungswagen] от медицински специалист/парамедик и обслужването и грижата за пациенти в линейка за транспортиране на пациенти […] от парамедик/санитар „услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности […]“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС, обхванати от кодове 75252000‑7 (услуги по аварийна безопасност) и 85143000‑3 (превоз с линейка) по CPV (Общ терминологичен речник, свързан с обществените поръчки)?
2) Може ли член 10, буква з) от Директива 2014/24[…] да се разбира в смисъл, че „организации и сдружения с нестопанска цел“ са и организациите за оказване на помощ, признати съгласно националното право за организации за гражданска защита и гражданска отбрана?
3) Представляват ли „организациите или сдруженията с нестопанска цел“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24[…] организации или сдружения, които имат за цел изпълнението на задачи по предоставяне на обществени услуги, нямат търговски цели и евентуалната им печалба се реинвестира с оглед на постигането на целите на организацията?
4) Представлява ли превозът на пациент с линейка за транспортиране на пациенти, придружен само от парамедик/санитар (т.нар. квалифициран медицински транспорт) „превоз на пациенти с линейка“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС, който не се обхваща от отрасловото изключение и за който се прилага Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ E. SHARPSTON представено на 8 ноември 2018 година ( 1 ) Дело C‑551/18 PPU IK (Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия) „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Съдържание — Член 8, параграф 1, буква е) — Европейска заповед за арест, в която не се упоменава наложеното на издирваното лице допълващо наказание — Предаване въз основа на такава заповед — Последици“ 1. Често първото, което начинаещите студенти по право в Европа научават от наказателното право, е латинската максима nullum crimen nulla poena sine lege scripta, praevia, certa et stricta. Това е ясно правило и основен правен принцип — на законоустановеност на престъпленията и наказанията. Нюансите на тези латински думи обаче са безкрайни, както човек открива по-късно като студент, практикуващ юрист, адвокат, преподавател и дори като генерален адвокат в Съда на Европейския съюз. Термини като „poena“ („наказание“) още се нуждаят от тълкуване. 2. В разглеждания тук случай например става дума за „допълващо наказание“, изразяващо се в оставянето на осъдения на разположение на съда за срок от десет години след изтичането на тригодишния срок на основното му и незабавно изпълнено наказание лишаване от свобода. Това допълващо наказание част ли е от данните, които трябва да се упоменават в европейската заповед за арест съгласно член 8 от Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки ( 2 ), и ако е така, какви са последиците от неупоменаването ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ М. BOBEK представено на 8 ноември 2018 година ( 1 ) Дело C‑670/17 P Република Гърция срещу Европейска комисия „Обжалване — ФЕОГА (секция „Ориентиране“) — Оперативна програма CCI 2000GR061PO021 (Гърция — Цел 1 — Възстановяване на селски райони) — Финансови корекции — Правно основание — Преходни разпоредби — Оправдани правни очаквания — Правна сигурност“ I. Въведение 1. Регламент (ЕО) № 1260/1999 ( 2 ) установява механизми за наблюдение, докладване и извършване на финансови корекции за периода 2000—2006 г. във връзка с плащанията по редица фондове, включително Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (наричан по-нататък „ФЕОГА“), Европейския социален фонд (наричан по-нататък „ЕСФ“) и Европейския фонд за регионално развитие (наричан по-нататък „ЕФРР“). Регламент (ЕО) № 1083/2006 ( 3 ), който заменя Регламент № 1260/1999, продължава да урежда някои от фондовете, включително ЕСФ и ЕФРР. ФЕОГА обаче е реформиран и поставен в различен правен режим, а именно този на Регламент (ЕО) № 1290/2005 ( 4 ). Тези регламенти на свой ред са заменени с нови регламенти за следващите периоди ( 5 ). 2. На 25 март 2015 г. Комисията издава решение за изпълнение ( 6 ), с което налага финансова корекция на плащанията към Република Гърция от ФЕОГА за периода 2000—2006 г. (наричано по-нататък „спорното решение“) в размер на 72105592,41 EUR. Република Гърция подава жалба пред Общия съд срещу това решение. 3. Настоящата жалба е срещу решението на Общия съд по дело T‑327/15 ( 7 ) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. SZPUNAR представено на 6 ноември 2018 година Дело C‑492/18 (PPU) Openbaar Ministerie срещу TC (Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Решение за предаване — Член 17 — Права на издирваното лице — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 6 — Право на свобода“ I. Въведение 1. Настоящото преюдициално запитване е отправено в рамките на изпълнението в Нидерландия на европейска заповед за арест (наричана по-нататък „ЕЗА“), издадена от съдебен орган на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия срещу TC с цел наказателно преследване. 2. След задържането на ТС в Нидерландия Съдът е сезиран по дело RO с преюдициално запитване, отнасящо се до последиците за изпълнението на издадена от органите на Обединеното кралство ЕЗА вследствие на отправената от тази държава членка нотификация за намерението и' да се оттегли от Европейския съюз в съответствие с член 50, параграф 2 ДЕС. Запитващата юрисдикция по настоящото дело спира производството до обявяването на решението по дело RO, в резултат на което периодът на задържане на TC превишава 90 дни. 3. Впрочем съгласно разпоредба, която транспонира в нидерландското право Рамково решение 2002/584/ПВР, задържането на издирвано въз основа на ЕЗА лице трябва да се прекрати след изтичането на 90-дневен срок от задържането му. Нидерландските съдилища обаче считат, че този срок следва да бъде спрян, така че подобно лице да остане задържано. 4. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 (по-специално по отношение на предвидената в букви б) и г) забрана за участието на вътрешен оператор в конкурентни тръжни процедури extra moenia) да се прилага и по отношение на обществени поръчки, възложени пряко преди влизането в сила на този регламент?
2) Попада ли по принцип в обхвата на понятието „вътрешен оператор“ — по смисъла на посочения регламент и евентуално по предназначение, по аналогия на съдебната практика във връзка с института на „in house providing“ (вътрешно възлагане) — юридическо лице на публичното право, на което пряко са възложени услуги за местен транспорт от страна на държавен орган, при положение че лицето е пряко свързано с държавния орган от гледна точка на организацията и контрола и капиталът му е собственост на държавата (изцяло или пропорционално с други публични органи)?
3) При наличието на договор с пряко възлагане на услуги, който попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1370/2007, представлява ли фактът, че след възлагането въпросният държавен орган създава публичен административен орган с организационни правомощия по отношение на въпросните услуги (като държавата си запазва изключителното правомощие да се разпорежда с възлагането на концесията) — орган, който не упражнява никакъв „сходен контрол“ върху прякото възлагане на услуги — обстоятелство, което може да е причина режимът по член 5, параграф 2 от Регламента да не се прилага по отношение на въпросното възлагане?
4) В несъответствие ли е прякото възлагане, чийто краен срок е след датата на тридесетгодишния краен срок — 3 декември 2039 г. (считано от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1370/2007), с принципите, залегнали в член 5 и член 8, параграф 3 от Регламента, или въпросният недостатък трябва да се счита за автоматично отстранен от правна гледна точка поради мълчаливо намаляване ex lege (член 8, параграф 3) до този тридесетгодишен срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в [Хартата]?
3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.