Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Съвместим ли е член 4, точка 14, буква b) от [UStG] с член 132, параграф 1, буква б) от [Директивата за ДДС], доколкото за да бъдат освободени от данък болниците, които не са публичноправни субекти, трябва да са акредитирани съгласно член 108 от [SGB V]?
При отрицателен отговор на първия въпрос: кога болничната помощ, осигурена от уредени от частното право болници, се предоставя при „сравними социални условия“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС с болничната помощ, осигурена от публичноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Трябва ли, като се има предвид съображение 20 от Директива [2008/101], Директива [2003/87] и Директива [2008/101] да се тълкуват в смисъл, че не допускат оттегляне на безплатно разпределяне на квоти за авиационни емисии на оператор на въздухоплавателни средства за периода 2018—2020 г., ако разпределянето за периода 2013—2020 г. е извършено и през 2017 г. операторът на въздухоплавателни средства е прекратил авиационната си дейност поради несъстоятелност
Трябва ли член 3е, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО да се тълкува в смисъл, че отмяната на решението за разпределяне след прекратяване на авиационните дейности поради несъстоятелност зависи от продължаването на авиационните дейности от други оператори на въздухоплавателни средства
Трябва ли член 3е, параграф 1 от Директива [2003/87] да се тълкува в смисъл, че е налице продължаване на авиационните дейности, ако една част (свързана с полетите на къси и средни разстояния на обявения в несъстоятелност въздушен превозвач) от правата за кацане на т.нар. координирани летища (слотове) са продадени на трима други оператори на въздухоплавателни средства
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: Съвместими ли са с [Директива 2003/87] и [Директива 2008/101] разпоредбите на член 10, параграф 5, член 29, член 55, параграф 1, буква а) и параграф 3, както и на член 56 от Регламент [№ 389/2013] и валидни ли са те, след като не допускат издаването на разпределени, но все още неиздадени безплатни квоти за авиационни емисии, ако съответният оператор на въздухоплавателни средства е прекратил дейността си поради несъстоятелност
3. При отрицателен отговор на първия въпрос: Трябва ли директиви 2003/87/ЕО и 2008/101/ЕО да се тълкуват в смисъл, че отмяната на решението за безплатното разпределяне на квоти за авиационни емисии е наложително от гледна точка на правото на Съюза
4. При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на третия въпрос: Трябва ли член 3в, параграф 3а, член 28а, параграфи 1 и 2 и член 28б, параграф 2 от [Директива 2003/87], изменена с Директива [2018/410], да се тълкуват в смисъл, че за оператора на въздухоплавателни средства третият период на търговия не приключва след края на 2020 г., а едва през 2023 г.
5. При отрицателен отговор на четвъртия въпрос: Могат ли правата за разпределяне на повече квоти за безплатни емисии за оператор на въздухоплавателни средства за третия период на търговия след края на третия период на търговия да бъдат удовлетворени с права от четвъртия период на търговия, ако съществуването на такива права за разпределяне подлежи на установяване по съдебен ред едва след края на третия период на търговия, или правата за разпределяне, по които не е постановено решение, се погасяват в края на третия период на търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Представлява ли изискването за пропорционалност на санкциите, установено в член 20 от Директива 2014/67/ЕС и тълкувано от Съда на Европейския съюз в определения [от 19 декември 2019 г.,] Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, [непубликувано,] EU:C:2019:1108), и [от 19 декември 2019 г., EX и др.] (C‑140/19, C‑141/19 [и] C‑492/19, C‑493/19[—]C‑494/19, [непубликувано,] EU:[C:]2019:1103), пряко приложима разпоредба на тази директива
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: Дава ли възможност и изисква ли тълкуването на законодателството на държавата членка в съответствие с правото на Съюза юрисдикциите и административните органи на държавата членка да допълнят — без да е въведена нова национална правна норма — приложимите в настоящия случай национални санкционни разпоредби с критериите за пропорционалност, установени в определения на Съда на Европейския съюз [от 19 декември 2019 г.,] Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, [непубликувано,] EU:C:2019:1108), и [от 19 декември 2019 г., EX и др.] (C‑140/19, C‑141/19 [и] C‑492/19, C‑493/19[—]C‑494/19, [непубликувано,] EU:[C:]2019:1103)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 715/2007] да бъде тълкуван в смисъл, че е забранено оборудване на превозно средство по член 1, параграф 1 от [този регламент], при което клапанът за рециркулация на отработилите газове, т.е. компонент, който може да повлияе на показателите на емисиите, е проектиран по такъв начин, че степента на рециркулация на отработилите газове, тоест делът на отработилите газове, който се рециркулира, се регулира така, че осигурява режим на слабо замърсяване само между 15 и 33 градуса по Целзий и само под 1000 метра надморска височина и извън този температурен прозорец, на интервал от 10 градуса по Целзий, и над 1000 метра надморска височина, на интервали от 250 метра, намалява линейно до 0, което води до увеличение на емисиите на NОx (aзoтни oкcиди) над граничните стойности съгласно Регламент № 715/2007?
2) Следва ли изразът „за предпазване на двигателя от повреда или авария“ в член 5, параграф 2 от Регламент [№ 715/2007] да бъде тълкуван в смисъл, че стратегия за отработилите газове, която служи предимно за защита на дадени компоненти като клапана [за рециркулация на отработилите газове] [(Exhaust Gas Recirculation (EGR)], охладителя EGR и филтъра за дизелови частици, не отговаря на предпоставките за изключение?
3) Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 715/2007] да бъде тълкуван в смисъл, че стратегия за отработилите газове, която осигурява пълната функционалност на устройствата за намаляване на емисиите само в температурен диапазон от 15 до 33 градуса по Целзий и под 1000 метра надморска височина (т.нар. „температурен прозорец“) и следователно в Европа, особено в Австрия, не е напълно функционална през по-голямата част от годината, не изпълнява изискването по член 5, параграф 1 — функциониране на превозното средство при нормална експлоатация — и представлява забранено измервателно-коригиращо устройство?
4) Трябва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 715/2007] да се тълкува в смисъл, че е забранено оборудване на превозни средства по смисъла на член 1, параграф 1 от [този регламент], при което клапанът за рециркулация на отработилите газове (компонент, който може да окаже влияние върху емисиите) е проектиран така, че степента на рециркулация на отработилите газове (тоест частта от отработилите газове, която се рециркулира) се регулира по начин, който осигурява режим на слабо замърсяване само между 15 °C и 33 °C и само под 1000 метра надморска височина, а извън този температурен прозорец, на интервал от 10 градуса по Целзий, и над 1000 метра надморска височина, на интервали от 250 метра, намалява линейно до 0, което води до увеличение на емисиите на NOx над граничните стойности по Регламент № 715/2007?
5) Има ли значение за преценката по първия въпрос дали посоченото в него оборудване на превозното средство е необходимо за предпазване на двигателя от повреда?
6) Има ли значение за преценката по втория въпрос дали частта от двигателя, която следва да бъде предпазена от повреда, е клапанът за рециркулация на отработилите газове?
7) Има ли значение за преценката по първия въпрос дали посоченото в него оборудване на превозното средство е монтирано още при производството на превозното средство, или описаната в първия въпрос настройка на клапана за рециркулация на отработилите газове трябва да бъде въведена в превозното средство като ремонт по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива [1999/44]?
8) Следва ли член 2, параграф 2, буква г) от Директива [1999/44] да се тълкува в смисъл, че превозно средство, попадащо в приложното поле на Регламент [№ 715/2007], притежава обичайното качество на стоките от същия вид, което потребителят може разумно да очаква, ако е оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 и член 5, параграф 2 от [този регламент], но все пак типът превозно средство има валидно ЕО типово одобрение, така че превозното средство може да се използва за движение по пътищата?
9) Следва ли член 5, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 715/2007] да се тълкува в смисъл, че измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от този регламент — което е проектирано по такъв начин, че извън тестовата експлоатация при лабораторни условия рециркулацията на отработилите газове може да бъде използвана в пълен обем при действителна експлоатация само ако външните температури са между 15 и 33 градуса по Целзий — е допустимо съгласно член 5, параграф 2, буква а) от този регламент, или прилагането на тази предвиждаща изключение разпоредба е принципно изключено, по простата причина че пълната ефективност на рециркулацията на отработилите газове е ограничена само до условия, които са налице в части от Европейския съюз само през около половината от годината?
10) Трябва ли член 3, параграф 6 от Директива [1999/44] да се тълкува в смисъл, че липсата на съответствие с договора, състояща се в оборудването на превозно средство със забранено измервателно-коригиращо устройство съгласно член 3, точка 10 във връзка с член 5, параграф 2 от Регламент [№ 715/2007], следва да се квалифицира като незначителна по смисъла на посочената разпоредба, когато приобретателят е придобил превозното средство, въпреки че е знаел за наличието на това устройство и за неговото действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли разпоредбите на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че лице, което счита, че разпространяването на злепоставящи твърдения в интернет нарушава правата му, и претендира както поправяне на данни и заличаване на информация, така и обезщетение за произтичащите от тях неимуществени и имуществени вреди, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, искане за обезщетение на вредата, причинена на територията на тази държава членка, в съответствие с решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. [(C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 51 и 52)], или трябва да предяви иска за обезщетение пред съда, компетентен да разпореди поправянето на данните и заличаването на злепоставящите коментари, в съответствие с решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan [(C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 48)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако в свое решение, постановено в рамките на преюдициално производство, Съдът на Европейския съюз е установил несъвместимост на нормативна разпоредба на държава членка с правото на Съюза, тази нормативна разпоредба не може да се приложи и в последващи национални административни или съдебни производства, независимо от обстоятелството, че фактите в последващото производство не са напълно идентични с тези в предходното преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка относно събирането на данъка върху наследството, която по отношение на изчисляването на данъка предвижда, че при придобиването на находящи се на територията на страната недвижими имоти данъчното облекчение, което се приспада от облагаемата основа, е в по-малък размер, когато към момента на смъртта му наследодателят и наследникът са имали местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, от данъчното облекчение, което би било приложимо, ако към този момент поне единият от тях е имал местоживеене или обичайно местопребиваване в първата държава членка?
2) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка относно събирането на данъка върху наследството, която по отношение на изчисляването на данъка предвижда, че при придобиването на находящи се на територията на страната недвижими имоти свързаните със запазени части от наследството задължения не подлежат на приспадане, когато към момента на смъртта му наследодателят и наследникът са имали местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, при положение че тези задължения биха подлежали на приспадане в пълен размер от стойността на придобитото имущество в случай на смърт, ако към момента на смъртта на наследодателя поне един от двамата — наследодателят или наследникът — е имал местоживеене или обичайно местопребиваване в първата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от [Директивата за СЕО] да се тълкува в смисъл, че се определя рамка за даване на съгласие за бъдещото развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92/ЕС (Директива за ОВОС), още когато за защитата на природата и ландшафта наредба предвижда общи забрани с възможност за освобождаване и задължения за разрешение, които нямат специфична връзка с проекти от приложенията към Директивата за ОВОС?
2. Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че планове и проекти са изготвени за областите селско и горско стопанство, земеползване и т.н., когато целта им е да определят референтна рамка именно за една или няколко от тези области
Или за защитата на природата и ландшафта е достатъчно да се установят общи забрани и задължения за разрешение, които следва да се проверяват в рамките на производство по предоставяне на разрешение за голям брой проекти и видове ползване и които могат да имат косвени („рефлексни“) последици върху една или няколко от тези области?
3. Трябва ли член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че се определя рамка за даване на съгласие за бъдещо развитие на проекти, когато приета за защита на природата и ландшафта наредба установява общи забрани и задължения за разрешение за голям брой абстрактно описани проекти и дейности в защитената зона, но без да посочва или предвижда конкретни проекти при приемането си и следователно без да има специфична връзка с конкретни проекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. a) Трябва ли член 1, точка 1, първа алинея от ДПЗ във връзка с член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 да се тълкува в смисъл, че информация за предстоящото публикуване в пресата на статия, която отразява пазарни слухове относно емитент на финансови инструменти, може да удовлетвори изискването за точност, наложено от тези членове, за да се квалифицира като вътрешна информация?
б) От значение ли е за преценката на точността на информация като тази в разглеждания случай обстоятелството, че статията в пресата, чието предстоящо публикуване представлява разглежданата информация, посочва — като пазарни слухове — цената на публично предложение за закупуване?
в) Имат ли значение за преценката на точността на разглежданата информация известността на журналиста, подписал статията, репутацията на медийното издание, в което е публикувана статията, и обстоятелството, че тази публикация действително е повлияла чувствително („ex post“) на курса на ценните книжа, за които се отнася?
2. В случай на отговор, че информация като тази в разглеждания случай може да удовлетвори предвиденото изискване за точност:
a) Трябва ли член 21 от РПЗ да се тълкува в смисъл, че разкриването от страна на журналист на един от обичайните му източници на информация за предстоящото публикуване на подписана от него статия, която отразява пазарни слухове, се извършва „за целите на журналистическата дейност“?
б) Зависи ли отговорът на този въпрос по-специално от това дали журналистът е бил информиран от съответния източник за пазарните слухове или от това дали разкриването на информацията за предстоящото публикуване на статията е било от полза, за да се получат от съответния източник разяснения относно достоверността на слуховете?
3. Трябва ли членове 10 и 21 от РПЗ да се тълкуват в смисъл, че дори когато журналист е разкрил вътрешна информация „за целите на журналистическата дейност“ по смисъла на член 21, за определяне на законния или незаконния характер на разкриването е необходимо да се прецени дали същото е извършено „при обичайното упражняване на […] [журналистическата] професия“ по смисъла на член 10?
4. Трябва ли член 10 от РПЗ да се тълкува в смисъл, че за да се счита за извършено при обичайното упражняване на журналистическата професия разкриването на вътрешна информация трябва да е строго необходимо за упражняването на тази професия и да е съобразено с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Попадат ли исковете за връщане на неоснователно платена сума, при които се претендира неоснователно обогатяване, в обхвата на компетентността по [Регламент „Брюксел I“] относно „квазиделиктите“, като се има предвид че в разпоредбата на член 5, точка 3 от този регламент по-специално се предвижда, че „[с]рещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка: […] по дела относно […] квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“?
2) Попадат ли исковите производства, започнати поради наличието на срок, в който връщането на неоснователно платените суми в производство по принудително изпълнение може да се поиска в същото съдебно изпълнително производство, в обхвата на изключителната компетентност по член 22, точка 5 от [Регламент „Брюксел I“], където се предвижда, че по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения изключителна компетентност притежават съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено, независимо от местоживеенето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.