Заключения
Заключения
Дело C-61/79: Amministrazione delle finanze dello Stato/Denkavit italiana, Заключение от 9 януари 1980 г.
1. Допустимо ли е възстановяването на суми, събрани като митнически такси (в случая, такси за санитарен контрол), преди тяхната квалификация от институциите на Общността като такси с еквивалентен на митнически такси ефект, когато тежестта им вече е прехвърлена на купувачите на внесените продукти, съгласно правилата на Общността и по-специално с оглед на основното намерение на член 13, параграф 2 и член 92 от Договора за ЕИО?
2. Противоречат ли правилата на Общността и по-специално член 13, параграф 2 и член 92 от Договора за ЕИО на създаването, чрез забраната и премахването на такси с еквивалентен на митнически такси ефект, на право в полза на физическите лица да искат възстановяване на суми, платени, но не дължими от тях на държавата, която от своя страна ги е събрала незаконно като такса с еквивалентен ефект, след премахването на такива такси по силата на правото на Общността, но преди тяхната квалификация от институциите на Общността като такси с еквивалентен на митнически такси ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/79: Amministrazione delle finanze dello Stato/Salumi, Заключение от 9 януари 1980 г.
a) За целите на член 177 от Договора за ЕИО, когато по отношение на вноса и по отношение на правоотношения, които все още не са определени съгласно собственото им национално право, националните органи на държава са начислили суми, които не е трябвало да начисляват, или, обратно, не са събрали суми, които е трябвало да съберат съгласно приложимите в този сектор разпоредби на Общността, тълкувани впоследствие с решение на Съда на Европейските общности, прилага ли се това решение и по отношение на такива правоотношения в рамките на вътрешната правна система на държавата членка или не, или се прилага при определени ограничения и при определени условия: ако е така, какви са тези ограничения и условия?
б) Също за целите на член 177 от Договора, забранено ли е или изисква ли се от правото на Общността, или е без значение по отношение на него, лицата, засегнати от такива правоотношения, да имат правото по националното право да предявят искове за събиране или възстановяване, въз основа на тълкуването, дадено с решението на Съда на Европейските общности, на дължими, но несъбрани суми или на погрешно платени суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/79: Keffer и Delmelle, Заключение от 13 декември 1979 г.
Следва ли разпоредбите на Регламент № 121/67/ЕИО на Съвета от 13 юни 1967 година относно общата организация на пазара на свинско месо и на Регламент № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, както и на регламентите, определящи основната цена за съответните продукти, да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка едностранно да определя максимална търговска надценка за продажба на дребно на свинско, говеждо и телешко месо, изчислена основно върху покупните цени на предходните етапи на търговията и изменяща се според тенденцията на тези цени, при условие че тази надценка е определена на равнище, което не възпрепятства вътрешнообщностната търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/79: Meyer-Uetze/Hauptzollamt Bad Reichenhall, Заключение от 13 декември 1979 г.
1. Трябва ли изразът „еднаква цена франко местоназначение“ в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно определянето на стойността на стоките за митнически цели да се тълкува в смисъл, че тази цена трябва да бъде еднаква за всички местоназначения в митническата територия на Общността?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли да се вземе предвид фактът, че еднакви цени франко местоназначение се прилагат само в една държава членка и ако да, по какъв начин?
3. Как следва да се тълкува второто изречение на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно определянето на стойността на стоките за митнически цели по отношение на изискванията за доказателствата, които трябва да бъдат представени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/79: Procureur du Roi/Debauve, Заключение от 13 декември 1979 г.
1) Като се има предвид решението на Съда на Европейските общности от 30 април 1974 г. по дело 155/73, Sacchi, следва ли член 59 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че забранява всички национални разпоредби, които забраняват предаването на реклами от компании за кабелна телевизия, дори когато остава възможно и законно да се приемат такива реклами по естествен път в зоните на приемане на чуждестранни телевизионни станции, като се има предвид по-специално обстоятелството, че: (a) такива разпоредби биха въвели дискриминация, основана на географското разположение на чуждестранната телевизионна станция, която би могла да предава реклами само в своята зона на естествен прием, като тези зони, поради различната гъстота на населението, могат да представляват много различен интерес от рекламна гледна точка; (b) такива разпоредби биха въвели ограничение, несъразмерно на преследваната цел, тъй като тази цел — забраната на телевизионната реклама — никога не би могла да бъде напълно постигната поради съществуването на зоните на естествен прием
2) Като се има предвид решението на Съда на Европейските общности от 3 декември 1974 г. по дело 33/74, Van Binsbergen, следва ли членове 59 и 60 от Договора от Рим да се тълкуват в смисъл, че имат пряко действие спрямо всички национални разпоредби, доколкото тези разпоредби не създават формална дискриминация срещу лице, предоставящо услуги, на основание неговата националност или място на пребиваване (в настоящия случай, забраната за препредаване на реклами)
3) Забраните, предвидени в член 59 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, отнасят ли се само до тези, които възпрепятстват предоставянето на услуги между граждани, установени в различни държави членки, или включват и забрани върху предоставянето на услуги между граждани, установени в една и съща държава членка, които обаче се отнасят до услуги, чието съдържание произхожда от друга държава членка
4) Ако на първата част на предходния въпрос следва да се отговори утвърдително, съответства ли на разпоредбите на Договора относно свободата на предоставяне на услуги това, правоприемникът на правото на публично изпълнение на кинематографичен филм в една държава членка да се позовава на своето право, за да попречи на ответника да излъчва този филм в тази държава чрез кабелна телевизия, когато филмът е бил приет от ответника в тази държава след като е бил излъчен в друга държава членка от трето лице с съгласието на първоначалния носител на правото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/79: Grosoli, Заключение от 13 декември 1979 г.
Дали националните правила, приети за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2861/77, които водят до предоставяне на достъп до част от квотата на категория лица, които досега са били изключени — важен елемент в системата, предвидена в Регламент (ЕИО) № 2453/76 — са несъвместими с принципа на свободен достъп до националните квоти, който държавите членки трябва да гарантират за всички заинтересовани лица, установени на тяхна територия, или с някоя друга разпоредба на Договора или с друго изискване или обвързващ принцип на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/79: Zelger/Salinitri, Заключение от 11 декември 1979 г.
Достатъчно ли е неформално споразумение, което е валидно съгласно националното — в случая германското — право между търговци по занятие (Vollkaufleute) относно мястото на изпълнение на задължението, което е предмет на производството, за да се обоснове компетентност на съда на това място по смисъла на член 5, параграф 1 от Конвенцията, или способността на такова споразумение да обоснове компетентност зависи от спазването на формата, предвидена в член 17 от Конвенцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/79: Комисия/Италия, Заключение от 6 декември 1979 г.
Неизпълнение на задълженията по член 169 от Договора за ЕИО, изразяващо се в неприемане в установения срок на необходимите мерки за транспониране на Директива 75/410/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно автоматичните непрекъснати тотализиращи везни.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/79: Mencarelli/Комисия, Заключение от 6 декември 1979 г.
Неправомерност на отказа за възстановяване на разходите за пансион и издръжка на дете, обучаващо се в пансион, до размера на двойния образователен надбавък
Незаконосъобразност на разпоредбите на член 3 от Общите приложни разпоредби за предоставяне на образователния надбавък, доколкото ограничават обхвата на „действителните разходи за образование“ по член 3 от Приложение VII към Правилника за длъжностните лица
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.