Съдебни решения

Следва ли с оглед на прилагането на съдебната практика, развита от Съда по делата Köbler (решение от 30 септември 2003 г., С‑224/01, EU:C:2003:513) и Traghetti del Mediterraneo (решение от 13 юни 2006 г., С‑173/03, EU:C:2006:391), относно отговорността на държавата за опорочени от грешки действия на юрисдикции, свързани с нарушение на правото на Съюза, за действаща като последна инстанция юрисдикция да се счита юрисдикция, чието решение не е било проверено в рамките на касационно обжалване, тъй като в приложение на разпоредба на националното процесуално право е налице необорима презумпция, че касаторът, който е подал писмено становище в рамките на производството по касационно обжалване, е оттеглил касационната жалба?
Съвместимо ли е с член 267, трета алинея ДФЕС, включително и в светлината на член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отхвърлянето от страна на национална юрисдикция, която по силата на тази разпоредба от Договора е задължена да отправи преюдициално запитване до Съда, на искане за отправяне на преюдициално запитване единствено поради това че искането е било формулирано в писмено становище, което съгласно приложимото процесуално право не следва да бъде взето предвид поради несвоевременното му подаване?
Следва ли в хипотезата, при която най-висшестоящата юрисдикция за разглеждане на спорове по общия ред не разгледа искане за отправяне на преюдициално запитване, да се приеме, че е налице нарушение на член 267, трета алинея ДФЕС, включително и в светлината на член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато тази юрисдикция отхвърля искането единствено с мотива, че въпросът няма да бъде отправен, „[т]ъй като доводите са недопустими на основание, присъщо на производството пред Hof?“.