всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 13 и свързаните с него и допълващите го разпоредби от Директива [2002/20] да се тълкуват в смисъл, че не допускат облагането в Кралство Испания, и по-конкретно в самостоятелната от данъчна гледна точка провинция Гипускоа, на правото на ползване на радиочестоти от далекосъобщителен оператор — във връзка с което право вече съществува задължение за плащане на такса [за запазване на публичния радиочестотен спектър] — с данък [върху прехвърлянето на имущество], приложим спрямо всички административни концесии на имущество — публична собственост, в съответствие с регионалната правна уредба на посочения данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Представлява ли непълнотата на мотивите на актовете, с които се въвеждат ограничителни мерки, достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, която има за цел да предоставя права на частноправните субекти, така че да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза?
Обезсмисля ли отмяната на ограничителните мерки необходимостта от разглеждане на евентуално достатъчно съществено нарушение на правото на ефективна съдебна защита?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо основание, изведено в писмената реплика, относно приложението на критерия за налагане на ограничителни мерки, ако това основание не е било изрично изложено в исковата молба?
Представлява ли неуведомяването на жалбоподателя за уличаващите го доказателства достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, и следва ли този довод да се разглежда като самостоятелно основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска в законодателната уредба на държава членка, с която се прилага процедурата за обмен на информация при поискване, въведена с Директива 2011/16, да се изключи възможността разпореждане, с което компетентният орган на тази държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, да бъде обжалвано, първо, от такова лице, второ, от данъчнозадълженото лице, обект в тази друга държава членка на разследването, поради което се прави въпросното искане, и трето, от третите лица, засегнати от съответната информация?
Следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват в смисъл, че разпореждане, с което компетентният орган на държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, трябва да се счита — разглеждано заедно с това искане — за отнасящо се за информация, която явно не е изобщо лишена от предполагаема значимост, тъй като в нея се посочват самоличността на лицето, притежаващо въпросната информация, самоличността на данъчнозадълженото лице, обект на разследването, поради което се прави искането за обмен на информация, и обхванатият от разследването период, и тъй като се отнася за договори, фактури и плащания, които не са посочени конкретно, но са очертани посредством критерии, основаващи се, първо, на факта, че са сключени или съответно извършени от лицето, притежаващо информацията, второ, на обстоятелството, че са реализирани през обхванатия от разследването период, и трето, на връзката им със съответното данъчнозадължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато в досъдебната процедура са определени по-кратки от обичайните срокове за отговор и се твърди нарушение на правото на добра администрация?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда иск за установяване на неизпълнение на задължения, основан на нарушение на разпоредбите на ГАТС, при положение че съществува система за уреждане на спорове в рамките на СТО?
Съвместимо ли е изискването за сключване на международно споразумение между Унгария и държавата по седалището на чуждестранно висше учебно заведение като условие за предоставяне на образователни услуги с принципа на национално третиране по член XVII от ГАТС?
Съвместимо ли е изискването чуждестранно висше учебно заведение да предлага обучение в държавата по седалището си като условие за предоставяне на образователни услуги в Унгария с член XVII от ГАТС, член 49 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123?
Ограничават ли спорните унгарски мерки основните права, гарантирани от член 13, член 14, параграф 3 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и могат ли тези ограничения да бъдат обосновани съгласно член 52, параграф 1 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с правото на сигурност, гарантирано от член 6 на Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, като се има предвид, че тази национална правна уредба няма за цел само разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, но и гарантирането на националната сигурност, отбраната на територията и обществената сигурност, разследването, разкриването и наказателното преследване на други престъпления, освен тежките, или предотвратяването на неправомерното използване на електронни комуникационни системи или постигането на друга цел, определена от член 23, параграф 1 от Регламент 2016/679, по отношение на която освен това са предвидени уточнени в тази правна уредба гаранции, свързани със запазването на данните и достъпа до тях?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 4, 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, ако тази правна уредба има по-специално за цел реализирането на наложените на органа положителни задължения по силата на членове 4 и 7 от Хартата, които се състоят във въвеждането на правна уредба, която позволява ефективно досъдебно производство и ефективно наказване на сексуалното насилие над ненавършили пълнолетие лица и която позволява ефективно идентифициране на извършителя на престъплението, включително когато са използвани електронни съобщителни средства?
Трябва ли Директива 2000/31, разглеждана във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?
Може ли национална юрисдикция да прилага разпоредба от националното си право, която я оправомощава да ограничи във времето последиците на възложено ѝ по силата на това право обявяване на незаконосъобразността на национално законодателство, което налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги с оглед по-специално на опазването на националната сигурност и борбата с престъпността общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение в разрез с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Допусната ли е грешка при преценката за вероятността от объркване между заявената марка „NATURANOVE“ и по-ранната марка „NATURALIUM“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001?
Правилно ли е определен релевантният кръг от потребители и степента на тяхното внимание при анализа на вероятността от объркване?
Обосновано ли е заключението относно степента на сходство между разглежданите марки и отличителния характер на техните елементи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Допуснато ли е нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като е прието, че заявителят на спорната марка не е действал недобросъвестно при подаването на заявката за регистрация?
Допуснато ли е нарушение на член 53, параграф 2, буква в) от Регламент № 207/2009, като са поставени прекомерни изисквания за доказване на авторско право върху наименованието „viscover“ и за прехвърлянето на права на ползване върху това наименование?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Допуснато ли е нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като е прието, че заявителят на спорната марка не е действал недобросъвестно при подаването на заявката?
Допуснато ли е нарушение на член 53, параграф 2, буква в) от Регламент № 207/2009, като са поставени прекомерни изисквания за доказване на авторството върху обозначението „viscover“ и за прехвърлянето на правата за използване върху него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Допустимо ли е Комисията да определи дружествата майки на пълнофункционално съвместно предприятие като „засегнати предприятия“ при преценката на общностното измерение на концентрация?
Съвместимо ли е с принципа на правната сигурност тълкуването и прилагането от Комисията на понятието „засегнати предприятия“ въз основа на икономическата реалност във всеки отделен случай?
Води ли тълкуването на Комисията до неправомерно разширяване на нейните правомощия по контрол върху концентрациите?
Допустимо ли е приложимостта на Регламент № 139/2004 да зависи от субективни фактори, свързани с намерението на дружествата майки?
Следва ли от целите и структурата на Регламент № 139/2004, че само предприятията, които участват пряко в концентрацията, могат да бъдат определени като „засегнати предприятия“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Позволява ли член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз преразглеждане и отнемане на надбавката за експатриране при придобиване на гражданство на държавата по месторабота по време на кариерата?
Следва ли да се счита за нарушение на принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация преразглеждането на правото на надбавка за експатриране с оглед на условията по член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника, когато длъжностното лице е придобило гражданство на държавата по месторабота по време на службата си?
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация тълкуването на член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника, при което длъжностно лице, придобило гражданство на държавата по месторабота по време на кариерата си, губи надбавката за експатриране въз основа на обичайното си пребиваване през десетгодишния референтен период?
Явява ли се член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз незаконосъобразен поради дискриминация на длъжностни лица, които придобиват гражданство на държавата по месторабота по време на службата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form