Съдебни решения

Жалба за отмяна, Иск за установяване на неправомерно бездействие

Предстои добавяне

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение за болест по смисъла на член 3 от Регламент № 883/2004, или евентуално представлява друго обезщетение по посочения член 3?
Ако става въпрос за обезщетение за болест, представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък парично обезщетение по смисъла на член 21 от Регламент № 883/2004?
Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение в полза на лицето, полагащо грижи, или на лицето, получаващо грижи?
Вследствие на това попада ли в приложното поле на Регламент № 883/2004 фактически състав, при който заявител на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, който е италиански гражданин с постоянно пребиваване в Австрия (в провинция Горна Австрия) от 28 юни 2013 г., работещ без прекъсване в Австрия, в същата провинция, при един и същ работодател от 1 юли 2013 г. — следователно няма индикации да е пограничен работник — и за разглеждания период от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. договаря с работодателя си отпуск за полагане на грижи за близък, за да може да се грижи за баща си, който е италиански гражданин с постоянно местожителство в Италия (Сасуоло), подава до [службата към министерството] заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък?
Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 или принципът за недопускане на дискриминация, изразен на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба, която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен?
В положение като спорното допуска ли принципът на ефективност на правото на Съюза или принципът за недопускане на дискриминация, изразени на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба или постоянна национална съдебна практика, която не предвижда никаква свобода на преценка, позволяваща „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“ да се преквалифицира като „заявление за отпуск за семейна солидарност“, при положение че несъмнено е използван формуляр за „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“, а не за „заявление за отпуск за семейна солидарност“, и че също толкова несъмнено в сключеното споразумение с работодателя се посочва „грижа за близък роднина“, а не „придружаване в края на живота“ — макар че поради междувременно настъпилата смърт на ползващия се от грижите баща разглежданото положение би отговаряло на условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък по реда на отпуска за семейна солидарност, стига да е сключено друго споразумение с работодателя и да е подадено друго заявление пред органа?
Допуска ли член 4 от Регламент № 883/2004 или друга разпоредба на правото на Съюза (например член 7 от [Хартата]) национална правна норма (член 21с, параграф 1 от BPGG), която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това ползващото се от грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, докато друга национална правна норма (член 21с, параграф 3 от посочения закон), приложена към същото положение, не обвързва обезщетението с подобно предварително условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Ришар дьо ла Тур

Защита на личните данни | Принципи на правото на Съюза | Сближаване на законодателствата

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли понятието за нематериални вреди, използвано в член 82, параграф 1 от ОРЗД, да се тълкува — с оглед на съображение 85 и съображение 146, трето изречение от ОРЗД — в смисъл че обхваща всяко засягане на защитеното правно положение, независимо от другите му последици и сериозността му?
Изключена ли е отговорността за причинените вреди съгласно член 82, параграф 3 от ОРЗД, при условие че в конкретния случай нарушението се дължи на човешка грешка на действащо под ръководство по смисъла на член 29 от ОРЗД лице?
Допустимо, респ. необходимо ли е нематериалните вреди да се изчислят съобразно посочените в член 83 от ОРЗД, по-специално член 83, параграфи 2 и 5 от ОРЗД елементи?
Трябва ли обезщетението да се определи за всяко отделно нарушение или няколко — най-малкото няколко сходни — нарушения трябва да се санкционират с общо обезщетение, което не се определя чрез сумиране на отделните суми, а се основава на обща преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Campos Sanchez-Bordona

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, съгласно което публично разгласяване е предоставянето на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, каквито са телевизорите в стаите за гости или във фитнес залата на хотела, като при това излъчващият сигнал се препредава на физическите съоръжения чрез кабелна разпределителна мрежа, собственост на хотела, и препредаването чрез кабел се извършва въз основа на правомерно получен от хотела лиценз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Szpunar

Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [а именно TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020] не е законът за транспониране на посочената директива ([а именно Закон 16/22])?
Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задълженията вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020], която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли/засяга ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
Съдържа ли член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Ришар дьо ла Тур

Актове на институциите | Данъчни въпроси | Институционално право | Принципи на правото на Съюза | Сближаване на законодателствата

Испански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995) това е предварително условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
Допуска ли принципът на ефективност национална правна разпоредба (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995), която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само право да предяви граждански иск за възстановяване на недължимо платено срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства ефективността на възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Emiliou

Институционално право | Основни права | Харта на основните права

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и общите принципи на правото на Съюза — а именно принципите на правна сигурност, на неоттегляемост на влезлите в сила съдебни актове, на пропорционалност и на процесуална автономия — да се тълкуват в смисъл, че не допускат каквато и да било национална правна уредба, която пречи в производство по изпълнение на влязла в сила осъдителна присъда по наказателно дело съответният съд да провери дали подлежащата на изпълнение присъда е постановена от съд, който отговаря на изискванията да е създаден със закон, независим и безпристрастен, и ако установи, че посочените изисквания не са спазени, да определи всички последствия в съответствие със съществуващата практика на Съда, включително да не зачете така постановената присъда и да прекрати производството по нейното изпълнение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос зависи ли такава проверка от инициатива на осъдения или друг упълномощен субект, или пък предвид посочените принципи на правото на Съюза съответният съд е длъжен да извърши проверката по служебен ред в производството по изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Capeta

Вътрешен пазар — Принципи

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Могат ли членове 43—45 от Митническия кодекс на Съюза да се тълкуват в смисъл, че изключват съвместимостта с правото на Съюза на национално законодателство, което предвижда незабавната изпълняемост на решенията на национални съдебни органи, постановени на първа инстанция, с които изцяло или отчасти се отменят ревизионните актове относно собствени ресурси на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Campos Sanchez-Bordona

Защита на потребителите | Обезщетяване и помощ на пътниците | Сближаване на законодателствата | Транспорт

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че националният съд, който разглежда иск за обезщетение за вреди, причинени от закъснение при превоз на багаж, по член 19 от Конвенцията от Монреал, трябва да упражни служебен контрол за евентуалния неравноправен характер на клауза, включена в договора за превоз, която не позволява на пътника да прехвърли своите права, когато този иск е предявен от цесионера, който, за разлика от цедента, няма качеството на потребител?
Ако трябва да бъде извършен служебен контрол, може ли да бъде пропуснато задължението да се информира потребителят и да се установи дали същият се позовава на неравноправния характер на клаузата или се съгласява със съответната клауза, с оглед на конклудентното действие, изразяващо се в прехвърляне на вземането в разрез с евентуално неравноправната клауза, която не допуска прехвърляне на вземането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Szpunar

Обществено здравеопазване | Околна среда | Сближаване на законодателствата

Испански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че лицето, което поръчва или закупува веществото от установен извън Европейския съюз производител, има задължение за регистрация дори ако всички формалности с оглед на физическото въвеждане на митническата територия на Съюза всъщност се извършват от трето лице, което освен това изрично потвърждава, че носи отговорност за тях?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството дали поръчаното или закупеното количество вещество е само част (все пак повече от един тон) от по-голяма пратка със същото вещество на същия установен извън Съюза производител, която е физически въведена на митническата територия на Съюза от третото лице, за да бъде складирана там в митнически склад?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH да се тълкува в смисъл, че и веществата, които се съхраняват в митнически склад (тъй като са поставени под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ), не попадат в обхвата на Регламента REACH, до последващото им извеждане и поставяне под друг митнически режим (например в режим „допускане за свободно обращение“)?
При утвърдителен отговор: трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че в този случай със задължението за регистрация е обвързано лицето, което пряко е закупило веществото извън Съюза и е заявило доставката му (без преди това физически да е внесло веществото на митническата територия на Съюза), дори ако веществото вече е било регистрирано от третото предприятие, което преди това физически го е внесло на митническата територия на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Kokott