Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че недостигът на персонал на летищен оператор или на наето от него предприятие за извършване на услугата товарене на багаж, която същият е задължен да осигурява, представлява съгласно тази разпоредба извънредно обстоятелство, неприсъщо на нормалното упражняване на дейността и извън ефективния контрол на въздушен превозвач, който използва тази услуга, извършвана от летищния оператор/от наето от последния предприятие, или пък услугата товарене на багаж, извършвана от летищния оператор/от наето от последния предприятие, и недостигът на персонал за товарене на багаж следва да се считат за присъщи на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач, поради което освобождаване от отговорност по [посочената разпоредба] е възможно само ако причината за недостига на персонал представлява извънредно обстоятелство по смисъла на [същата] разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква в), подточка i) от Директива 2014/65 да се тълкува в смисъл, че на лицата, които дадена държава членка е изключила от прилагането на тази директива, е разрешено да предадат за изпълнение нарежданията от клиенти, които пребивават или са установени в тази държава членка, на инвестиционни посредници, които са установени в друга държава членка и имат необходимия лиценз, издаден им на основание посочената директива от компетентния орган на другата държава членка, и следователно не допуска национална правна уредба, която забранява такова предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Явява ли се знакът CellCompDx описателен за съответните стоки и услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001?
Притежава ли знакът CellCompDx отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Представлява ли заявената марка CellCompDx описателен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 и следователно подлежи ли на отказ за регистрация поради абсолютна пречка за регистрация?
Липсва ли отличителен характер на заявената марка CellCompDx по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, като по този начин се обосновава отказът за регистрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допусната ли е грешка при определянето на групите по икономически интерес (GIE) и техните инвеститори като бенефициенти на разглежданата държавна помощ?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на определянето на бенефициентите на помощта, както и относно условията за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки?
Правилно ли е квалифициран испанският данъчен режим за лизинг (RELF) като нова помощ, а не като съществуваща помощ?
Допустимо ли е Комисията да се произнася относно валидността на договорни клаузи между частни субекти, които защитават бенефициентите срещу възстановяване на незаконна и несъвместима държавна помощ, и съответства ли това на принципа на разпределение на компетентностите между Комисията и националните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Правилно ли е идентифициранието на групите за икономически интерес (AIE) и техните инвеститори като бенефициенти на спорната държавна помощ?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на идентифицирането на бенефициентите на помощта, както и относно изискванията за нарушаване на конкуренцията и въздействието върху търговията между държавите членки?
Допустимо ли е определени мерки от испанската схема за лизинг да бъдат квалифицирани като нови помощи, а не като съществуващи помощи?
Превишила ли е Европейската комисия своите правомощия, като се е произнесла относно валидността на договорни клаузи между частни лица, които защитават бенефициентите срещу възстановяване на незаконна и несъвместима държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допусната ли е незаконосъобразна делегация на правомощия от органа по назначаване към конкурсната комисия по отношение на определянето на факторите на претегляне при оценката на квалификациите, в нарушение на член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към Правилника за длъжностните лица?
Съвместими ли са правилата на конкурса с изискванията на член 27 от Правилника за длъжностните лица и член 5, трети алинея, във връзка с четвърти алинея, от приложение III към Правилника, доколкото не е извършена предварителна проверка на доказателствата за професионален и академичен опит преди допускането до следващия етап?
Дали конкурсната комисия е допуснала явна грешка при преценката на професионалния опит и квалификациите на жалбоподателката при оценката на нейната кандидатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушено ли е изискването на член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към Статута на длъжностните лица на Европейския съюз, като е предоставена на конкурсната комисия компетентността да определя коефициентите на тежест при оценката на квалификациите, вместо това да бъде направено от органа по назначаването?
Съвместими ли са правилата на обжалвания конкурс с изискванията на член 27 от Статута на длъжностните лица и член 5, трети и четвърти параграф от приложение III към същия статут, доколкото не е извършена предварителна проверка на доказателствата за професионален и академичен опит от страна на конкурсната комисия преди етапа на оценка на квалификациите?
Допусната ли е явна грешка при преценката на професионалния опит и квалификациите на жалбоподателката от страна на конкурсната комисия при оценката на нейната кандидатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.