Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 441820 от Комбинираната номенклатура може да включва каси за врати и прагове като отделни стоки?
С оглед на правило 2, буква а), първо изречение от общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, може ли подпозиция 441820 от Комбинираната номенклатура да включва и незавършени каси за врати, плочи за врати и прагове, при условие че в това си състояние те притежават основните характеристики на комплектовани и завършени каси за врати и прагове?
Трябва ли спорните в главното производство плочи и профили от дървен материал, които имат форма и декоративна завършеност, доказващи обективно предвидимата им употреба за производство на врати, каси за врати и прагове, но които, преди да се монтира вратата, трябва да се срежат, за да се коригира дължината им, и на които трябва да им се направят места за закрепване и ако е необходимо, да им се издълбаят места за панти и брави, да се класират в подпозиция 441820 или, според характеристиките на конкретните плочи или профили, в позиции 4411 и 4412 от Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Съвместим ли е член 21, параграф 6 от [SEBG] — който предвижда, че когато [SE] със седалище в Германия се учредява чрез преобразуване, трябва да се гарантира, че определена част от представляващите заетите лица членове на надзорния орган на дружеството ще бъдат предложени от синдикатите след провеждане на отделна изборна процедура — с член 4, параграф 4 от [Директивата SE]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е националното законодателство да възлага на полицейски служби, а не на изпълняващия съдебен орган, да преценяват наличието на обстоятелства извън контрола на държавите членки и да определят нова дата за предаване при изпълнение на европейска заповед за арест?
Включват ли се правните пречки, произтичащи от действия по съдебен ред на издирваното лице, включително подадена молба за международна закрила, в понятието за обстоятелства извън контрола на държавите членки по смисъла на член 23, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР, когато окончателното решение за предаване вече е прието от изпълняващия съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител по програми от общата селскостопанска политика, това трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане?
Освен това, ако след изтичане на този срок бъдат извършени допълнителни проверки или контрол, за отговора на горепосочения въпрос от значение ли е дали компетентните национални органи са уведомили или не са уведомили подалото заявление за подпомагане лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от [Директива 2013/32] — с оглед на член 47 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният държавен орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на неговия представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
2) При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от [Директива 2013/32] с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
3) Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от [Директива 2011/95] и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от [Директива 2013/32] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирани държавни органи, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?
4) Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от [Директива 2013/32] и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която специализирани държавни органи преценяват дали е налице изключващо основание и вземат решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на [Директива 2013/32] и на [Директива 2011/95]?
5) Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Невъзможност за частично възстановяване на предварителната вноска за 2018 г. поради отнемане на лиценза на кредитната институция през същата година
Невъзможност за възстановяване на „остатъка“ от предварителната вноска за 2015 г., която не е приспадната от бъдещи вноски
Нарушение на изискването за мотивиране и формалната законосъобразност на обжалваното решение на Единния съвет за преструктуриране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че обхваща като „съдебни разноски“ или като „други разходи“ необходимите разходи за адвокат, които притежателят на права върху интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 е направил във връзка с предявяването на тези права чрез отправянето на извънсъдебно предупреждение към нарушителя да преустанови нарушението?
Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато нарушението на право върху интелектуална собственост е извършено от физическо лице извън професионалната или търговската му дейност, визираните с тази разпоредба „други разходи“, които притежателят на това право може да претендира, се възстановяват във фиксиран размер, изчисляван на базата на ограничена по силата на тази правна уредба цена на иска, освен ако националният съд не счете, че предвид специфичните особености на разглеждания от него случай прилагането на подобно ограничение е несправедливо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместима ли е с член 9, параграф 1 от Директива 2004/48 практиката на Oberlandesgerichte (върховни областни съдилища, Германия), компетентни да се произнасят като последна инстанция в производството за постановяване на временни мерки, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на [съответния] патент не е била потвърдена със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.