Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Може ли в случай на временно възстановяване на контрола по вътрешните граници, при условията, предвидени в дял III, глава II от Кодекса на шенгенските граници, на чужденец, който идва директно от територията на държава — страна по Шенгенската конвенция, да бъде отказано влизане при проверка на тази граница на основание член 14 от посочения кодекс, без да се прилага Директива 2008/115?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че за да се установи неравноправност на договорна клауза, която не е индивидуално договорена, е достатъчно да се констатира, че тази клауза съответства по съдържание на клауза от договор при общи условия, вписана в регистъра на недопустимите клаузи?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която неравноправната клауза престава да е неравноправна, ако потребителят може по свой избор да изпълнява задълженията си по договора въз основа на друга клауза от този договор, която е равноправна?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че търговецът е длъжен да предоставя информация за основните характеристики на договора и за свързаните с него рискове на всеки потребител дори ако определен потребител притежава съответни знания в тази област?
Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че когато няколко потребители са сключили общ договор с даден търговец, е възможно да се приеме, че едни и същи клаузи на този договор са неравноправни спрямо първия от потребителите, а равноправни спрямо втория, и ако е така, може ли като последица от това договорът да е недействителен по отношение на първия потребител, а спрямо втория да е действителен и съответно той да носи всички произтичащи от договора задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
3) Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които [частични вреди] започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
4) Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Може ли режим на обезщетяване, основан на безвиновна отговорност — като приложимия във Финландия […] — да се смята за съвместим с член 9, параграф 7 от [Директива 2004/48]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: на какъв вид отговорност почива задължението за обезщетение по член 9, параграф 7 от Директива 2004/48
Трябва ли да се приеме, че се има предвид форма на отговорност за вина, форма на отговорност за злоупотреба с право или отговорност на друго основание?
3) Във връзка с втория въпрос: кои обстоятелства следва да се вземат предвид, за да се определи дали се носи отговорност?
4) Във връзка по-конкретно с третия въпрос: трябва ли преценката да се извършва само въз основа на обстоятелствата, които са известни при постановяването на временната мярка, или пък може да се вземе предвид например това, че впоследствие, след постановяването на временната мярка, правото върху интелектуална собственост, чието твърдяно нарушаване е било основанието за налагането ѝ, е обявено за изначално несъществуващо, и ако е така, какво значение следва да се придаде на последното обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) a) Трябва ли член 80, първа алинея, буква б) от Директива [2001/83] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тези разпоредби изискване е изпълнено и когато, както в главното производство, титуляр на разрешение за дистрибуция на едро се снабдява с лекарствени продукти от други лица, които съгласно националните разпоредби са получили разрешение или право да доставят лекарствени продукти на потребителите, но самите те не са титуляри на разрешение за дистрибуция на едро или са освободени от задължението за получаване на такова разрешение съгласно член 77, параграф 3 от тази директива, и снабдяването се извършва в минимални количества?
б) При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а), има ли значение за спазването на изискването по член 80, първа алинея, буква б) от Директива [2001/83] дали лекарствените продукти, набавяни по описания в главното производство и във въпрос 1, буква а) начин, се доставят само на лица, които съгласно член 77, параграф 2 от тази директива са получили разрешение или право да доставят лекарствени продукти на потребителите, или и на лица, които притежават разрешение за дистрибуция на едро?
2. a) Трябва ли член 79, буква б) и член 80, [първа алинея], буква ж) [от Директива 2001/83] във връзка с раздел 2.2 от Ръководството [за ДДП] да се тълкуват в смисъл, че изискванията относно персонала са изпълнени и когато, както в главното производство, отговорното длъжностно лице (физически) отсъства от предприятието за период от четири часа, но през това време има възможност за връзка с него по телефона?
б) Трябва ли Директива [2001/83], и по-специално член 79 и член 80, [първа алинея], буква ж) от нея, във връзка с раздел 2.3, първи абзац от Ръководството [за ДДП] да се тълкува в смисъл, че предвидените в тези разпоредби, съответно в това ръководство изисквания относно персонала са изпълнени, ако, както в главното производство, при отсъствие на отговорното длъжностно лице като описаното във въпрос 2, буква а), по-специално при проверка от страна на компетентния орган на държавата членка присъстващите в предприятието служители не са в състояние сами да предоставят информация относно писмено установените процедури, които се отнасят до тяхната съответна област на компетентност?
в) Трябва ли [Директива 2001/83], и по-специално член 79 и член 80, [първа алинея], буква ж) от нея, във връзка с раздел 2.3 от Ръководството [за ДДП] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали на всички етапи от дейностите по дистрибуция на едро на лекарствени продукти има достатъчно на брой компетентен персонал, трябва да се вземат предвид, както в главното производство, и дейности, възложени на външни изпълнители (съответно дейности, извършвани от трети лица за сметка на предприятието), и допуска ли посочената директива получаването на експертиза за целите на тази преценка, или дори изисква получаването ѝ?
3. Трябва ли Директива [2001/83], и по-специално член 77, параграф 6 и член 79, да се тълкува в смисъл, че разрешението за извършване на дейност като дистрибутор на едро на лекарствени продукти следва да се отмени и когато се установи, че не е изпълнено изискване по член 80 от посочената директива — както например в главното производство в контекста на снабдяването с лекарствени продукти в нарушение на член 80, първа алинея, буква б) от тази Директива — но впоследствие това изискване отново е спазено, във всеки случай към момента на вземането на решение от компетентния орган на държавата членка или от сезирания съд
При отрицателен отговор: какви други изисквания съществуват в правото на Съюза по отношение на тази преценка, и по-специално кога, вместо да се отмени разрешението, следва (само) да се спре действието му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли, че чл. 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с чл. 75, параграф 5, алинея 1 и параграф 6 от Делегиран регламент [2017/891], към преценката на условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] — „купувачът и продавачът не са свързани“[,] във връзка с прилагането на договорната стойност на стоките за митнически цели по конкретна митническа декларация за внос на зеленчуци, са относими:
– данните за взаимоотношенията между страните по вноса на стоките и продажбата на същите стоки на първо търговско ниво в ЕС — за трайни и повтарящи се доставки на стоки от същия вид, на значителни количества и стойности, които изключват извод за случайност на взаимоотношенията по конкретния внос, предмет на преценката;
– данните за издадените фактури за доставките, за плащането на цената, за отразяването на фактурите в счетоводството и в дневниците по ДДС на вносителя, съответно упражнено право на данъчен кредит по конкретния внос;
– декларираната договорна стойност по конкретния внос, предмет на преценката, е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците, същевременно същата стока е продадена на загуба в ЕС;
– [обстоятелството, че] вносителят не е представил търговски договор по повод на конкретния внос, изискан от митническите органи или документ за друг вид юридическа връзка между контрагентите?
В случай[…] че са относими, то посочените обстоятелства позволяват ли да се определят търговците вносител и износител, съответно вносител и купувач на първо търговско ниво в ЕС, като „юридически признати търговски партньори“, съответно свързани лица по смисъла на чл. 127, параграф 1, буква б) и чл. 142, параграф 4, буква б) от Регламент за изпълнение [на Митническия кодекс на Съюза]?
В случай[…] че посочените обстоятелства са относими, но не са достатъчни за извода, че търговците са свързани лица, то за целите на проверката по чл. 75, параграф 6 от Делегирания регламент [2017/891][…] възниква ли задължение да бъде извършена преценката дали отношенията между търговците не са повлияли при определянето на по-високата цена на стоката по конкретния внос, за да се предотврати избягването на плащането на мито и загубата на данъчни приходи по бюджета на ЕС, предвид и последващата продажба на загуба на първо търговско ниво в ЕС?
Следва ли от чл. 47, [първа алинея] и чл. 41, параграф 2, буква в) от [Хартата], тълкувани във връзка с правото на жалба на вносителя по чл. 44, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], както и задължението на митническите органи за мотивиране на решението по чл. 29 във връзка с чл. 22, параграф 7 от Кодекса, и обстоятелствата по делото, че като се вземе предвид, че в производството по съдебното обжалване на решението, първоинстанционният съд[…] служебно е задължен да провери законосъобразността на решението и на непосочени в жалбата основания, да събира нови доказателства и служебно да назначи вещо лице, че:
– [у]словието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] — „купувачът и продавачът не са свързани лица или връзката не е повлияла върху цената“, допустимо ли е да бъде установено за пръв път в производството пред съда[,] или митническият орган е задължен да формира извод по този въпрос още в мотивите на обжалваното решение?
– [к]огато вносителят е имал процесуалната възможност, но не е заявил изрично, че ще определи стойността на вносните стоки по чл. 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] — дедуктивен метод, ще противоречи ли на чл. 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891, конкретно установеният преклузивен срок за посоченото установяване, тази стойност да бъде установена за пръв път в производството по обжалването на решението пред съда, в това число за разглеждането на възраженията на вносителя, основани на продажната цена на стоката в [Съюза], близка до декларираната договорна стойност?
Следва ли от чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент [2017/891] „вносителят представя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата, и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида“, в контекста на даденото тълкуване по т. 1 от диспозитива на Решение на Съда от 11 март 2020 г.[Х (Събиране на допълнителни вносни мита)], С‑160/18, EU:C:2020:190, във връзка с доказването на декларираната договорна стойност по чл. 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, при обстоятелствата по делото, че:
– задължават митническите органи, съответно при обжалването съд[а], да вземат предвид обстоятелството, че вносната стока — зеленчуци, е продадена на загуба в ЕС[,] като сериозна индикация, че посочената вносна цена е била изкуствено завишена, в това число с оглед преценката за свързаност на лицата, която е повлияла на декларираната договорна стойност, в това число с цел да се предотврати избягването на плащането на мито и загуба на данъчни приходи?
– задължават вносителя да представи договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, или е достатъчно да докаже извършеното плащане на декларираната стойност на стоката при вноса
или
– задължават вносителя да представи само документите, изрично посочени в чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент 2017/891 като доказателство за декларираната договорна стойност при внос на зеленчуци, поради това обстоятелствата, свързани с продажбата на същата стока в ЕС на загуба, са неотносими към преценката по чл. 75, параграф 6 от същия регламент за неприемането на договорната стойност и определянето на вносно мито?
Следва ли от чл. 75[,] параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент [2017/891] и даденото тълкуване с Решението от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С‑291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:
– декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при внос за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;
– митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;
– вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването ѝ от износителя, за биопродукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Изпълнила ли е Федерална република Германия задължението си да определи всички територии от значение за Общността като специални защитени зони в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО?
Спазила ли е Федерална република Германия задължението си да приеме подробни консервационни цели за всички територии от значение за Общността съгласно член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО?
Приела ли е Федерална република Германия необходимите консервационни мерки за всички територии от значение за Общността в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) а) Изисква ли се от държавите членки да характеризират и впоследствие да класифицират всички водни обекти, независимо от размера им, и по-специално има ли изискване за характеризиране и класифициране на всички езера с топологична площ под 0,5 км2
б) Доколко евентуално отговорът на този въпрос би бил различен, когато става въпрос за водни обекти в защитена територия
2) Ако отговорът на първия въпрос, буква а) е утвърдителен, може ли органът, компетентен да издава разрешения за благоустройствени проекти, да издаде подобно разрешение за проект, който би могъл да засегне водния обект, преди последният да е характеризиран и класифициран
3) Ако отговорът на първия въпрос, буква а) е отрицателен, какви са задълженията на компетентния орган, когато взема решение по заявление за издаване на разрешение за благоустройствен проект, потенциално засягащ воден обект, който не е характеризиран и/или класифициран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която запазва първоначалното и неконкурентно пряко възлагане на лицензии за експлоатация на извори с минерални води на дружество с изцяло държавен капитал, чрез последователно и неограничено удължаване на изключителните лицензии (с които разполага държавното дружество)?
Трябва ли член 16 от Хартата, член 49 ДФЕС, член 119 ДФЕС и член 3 от Директива 2009/54 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство и посочена по-горе, която въвежда необосновано ограничение на свободата на стопанска инициатива и на свободата на установяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.