всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Допустимо ли е въвеждането на шестмесечен срок за подаване на искане за прехвърляне на пенсионни права, придобити преди постъпване на служба в Съюза, чрез разпоредба на общите правила за изпълнение, при положение че такъв срок не е предвиден в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника?
Правилно ли е тълкувана и приложена концепцията за „изключителни обстоятелства“ (или „форсмажор“) при преценката дали закъснението при подаване на искането за прехвърляне на пенсионни права е оправдано?
Съответства ли на правото на Съюза тълкуването на приложимите финансови разпоредби относно прехвърлянето на пенсионни права?
Спазени ли са принципът на пропорционалност и задължението за грижа при отказа за приемане на закъснели искания за прехвърляне на пенсионни права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Допустимо ли е въвеждането на шестмесечен срок за подаване на искане за прехвърляне на пенсионни права, който не е предвиден изрично в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Статута на длъжностните лица на Европейския съюз?
Следва ли закъснението при подаване на искане за прехвърляне на пенсионни права да бъде оправдано с оглед на наличието на изключителни обстоятелства, като пандемията от COVID-19 или действията на националната администрация?
Нарушени ли са финансовите разпоредби чрез тълкуване на правилата за прехвърляне на пенсионни права като такива, които подлежат на стриктно тълкуване?
Спазени ли са принципът на пропорционалност и задължението за грижа при отказа за приемане на закъснели искания за прехвърляне на пенсионни права, като се има предвид евентуалната загуба на натрупани национални пенсионни вноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Прекратява ли се производството по жалба за отмяна, когато предметът на делото отпада поради отмяна на обжалвания административен акт в хода на процеса?
Какви са последиците за разпределението на съдебните разноски, когато причината за отмяна на акта е нередност, вменима на ответната институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Гарантирана ли е била безпристрастността на представителите на националните органи по конкуренция в рамките на консултативния комитет при възобновяване на административната процедура след анулиране на предходни решения?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради това, че определени предприятия и сдружения не са били поканени на изслушването от 23 април 2018 г.?
Могла ли е Комисията да откаже да покани Ansfer като заинтересована трета страна на изслушването от 2018 г., въпреки че преди това е била призната за такава?
Спазен ли е принципът за разумен срок при провеждането на административната процедура и довела ли е продължителността ѝ до нарушаване на правата на защита на жалбоподателите?
Обосновано ли е решението на Комисията да наложи санкция с оглед на целите за възпиращ ефект и предотвратяване на безнаказаност, като се вземат предвид особеностите на случая и промените на пазара?
Може ли като основание за налагане на санкция да се използва необходимостта да се гарантира правото на трети лица да предявят искове за обезщетение?
Дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката си относно твърдението, че административната процедура е проведена с необходимата бързина и без неоправдани забавяния?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Гарантирана ли е била безпристрастността на представителите на националните органи по конкуренция, участващи в консултативния комитет, при повторното разглеждане на делото?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради липсата на участие на определени предприятия и асоциации в изслушването на 23 април 2018 г.?
Трябвало ли е Комисията да покани Ansfer като заинтересована трета страна на изслушването през 2018 г. и нарушени ли са били процесуалните права на жалбоподателите поради това?
Нарушен ли е принципът за разумен срок на административното производство и довело ли е това до накърняване на правата на защита на жалбоподателите?
Обосновано ли е било налагането на санкция с оглед на целите за възпиране и предотвратяване на безнаказаност, предвид изключителния характер на случая и настъпилите промени на пазара?
Могла ли е Комисията да обоснове необходимостта от санкция с цел да се гарантира възможността на трети лица да предявят искове за обезщетение?
Дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката си относно твърдението, че административната фаза е проведена с необходимата бързина и без неоправдани забавяния?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Допустимо ли е Комисията да превиши пределите на своите правомощия при разглеждане на заявления за регистрация на географски указания, като не се съобрази с преценката на националните органи?
Може ли Комисията да отхвърли заявление за регистрация на географско указание на основание, че заявеното наименование нарушава защитата срещу пресъздаване по член 13 от Регламент № 1151/2012?
Задължена ли е Комисията при проучването на заявленията за регистрация да вземе предвид преценките на националните органи и юрисдикции съгласно принципа на добра администрация?
Достатъчна ли е синонимията между две наименования, за да се приеме наличие на риск от пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012 и правилно ли е определен релевантният потребител при тази преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли член 2 от [Регламента за отмяна] да се тълкува в смисъл, че отмяната на антидъмпинговите мита, освен че има действие за в бъдеще, считано от 28 февруари 2016 г., обхваща и вноса на скрепителни елементи, подлежащи на облагане с тези мита, осъществен до 27 февруари 2016 г., но за които е издаден акт за установяване на задължение (за антидъмпингови мита и други начисления) след 28 февруари 2016 г. (последващо събиране)?
Може ли значението на отговора на първия въпрос да бъде различно, ако се установи, че последващото събиране е резултат от удостоверение […] препис от наказателно производство, образувано по доказателства, предоставени от [OLAF], в рамките на разследване OLAF CASE OF/2010/0697, AAA 2010/016-(2012)S01, в което се прави извод, че изнесената стока за Европейската общност в контейнери […] и […] на 3 април 2010 г. и в контейнери […] и […] на 24 април 2010 г. са с непреференциален произход от Китай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Нарушено ли е правото на защита и принципът на безпристрастност при провеждането на изслушването от 23 април 2018 г. и при участието на Консултативния комитет?
Нарушен ли е принципът на разумния срок при провеждането на административното производство и има ли това нарушение последици за правото на защита на жалбоподателя?
Спазено ли е задължението за мотивиране на спорното решение и съответства ли то на изискванията за законен интерес и пропорционалност при приемането на ново решение за налагане на санкция?
Съвместимо ли е повторното производство и налагането на санкция със забраната за двойно наказване (принцип ne bis in idem), когато предходното решение е отменено поради процесуални нарушения?
Законосъобразен ли е режимът на погасителна давност по член 25 от Регламент № 1/2003 с оглед принципите на правна сигурност, пропорционалност и защита на основните права?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя по отношение на предварителното уведомяване за намерението на Комисията да приложи повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство?
Съответства ли увеличението на глобата поради повторност на нарушението на принципа на пропорционалност, като се отчита продължителността на производството и възпиращият ефект?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на процента на намаление на глобата за периодите на неучастие в определен компонент на картела спрямо различните предприятия адресати на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли членове 34 и 36 от Регламент № 44/2001 и член 11 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че осъдителен съдебен акт за уронване на престижа на спортен клуб чрез информация, публикувана във вестник, може да доведе до явно засягане на свободата на изразяване и така да представлява основание за отказ за признаване и изпълнение?
Ако отговорът е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че непропорционалният характер на осъдителния съдебен акт може да бъде приет от съда на държавата членка, в която се иска признаване, само ако обезщетението за вреди е квалифицирано било от съда по произход, било от съда на държавата членка, в която се иска признаване, като наказателно, а не ако е присъдено за поправяне на неимуществена вреда?
Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че съдът на държавата членка, в която се иска признаване, може да се основе само на възпиращото действие на осъдителния съдебен акт с оглед на финансовите ресурси на осъденото лице или може да приеме други обстоятелства като тежестта на нарушението или обхвата на вредите?
Може ли само по себе си възпиращото действие с оглед на финансовите ресурси на вестника да представлява основание за отказ за признаване или изпълнение поради явно нарушение на основния принцип на свободата на печата?
Трябва ли възпиращото действие да се разбира като опасност за финансовото равновесие на вестника, или може да се изразява само в действие по сплашване?
Трябва ли възпиращото действие да се преценява по същия начин по отношение на дружеството, издател на вестника, и по отношение на журналист, физическо лице?
Общото икономическо положение на печатната медия релевантно обстоятелство ли е за преценката дали освен положението на въпросния вестник, осъдителният съдебен акт може да има действие по сплашване върху всички медии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Възможно ли е член 4, параграф 2 от Директива [2009/101] да се разглежда като създаващ задължение за държавата членка да допусне оповестяване на дружествен договор, подлежащ на вписване на основание чл. 119 от Търговския закон, в който освен имената на съдружниците, които задължително подлежат на обявяване на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдържа и други техни лични данни
При отговора на този въпрос е важно да се има предвид, че Агенцията по вписванията е публична институция, спрямо която, според константната практика на Съда, могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие (Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo, С‑180/04, ECLI:EU:C:2006:518, Rec, стр. I‑7251, точка 26 и цитираната съдебна практика).
При положителен отговор на предходния въпрос възможно ли е да се приеме, че в ситуацията, породила спора в главното производство, обработването на личните данни, осъществявано от Агенцията по вписванията е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора по смисъла на член 6, т. 1, б. „д“ от [ОРЗД]?
При положителен отговор на предходните въпроси възможно ли е да се приеме за допустима национална правна уредба като тази в член 13, алинея 9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях, като внасяща яснота относно възможността за „доброволно оповестяване“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива [2009/101] и на лични данни независимо от съображения 32, 40, 42, 43 и 50 от [ОРЗД]?
Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива [2009/101], държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от [ОРЗД] да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?
В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?
Ръкописният подпис на физическо лице представлява ли информация, свързана с идентифицирано физическо лице, респективно включва ли се в понятието „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от [ОРЗД]?
Трябва ли понятието „нематериални вреди“ в член 82, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са налице нематериални вреди, е необходимо да има забележими неблагоприятни последици и обективно установимо засягане на лични интереси, или за тази цел е достатъчна само краткотрайна загуба на суверенното право на субекта на данни да се разпорежда с личните си данни поради публикуването на такива данни в Търговския регистър, без това да е довело до забележими или неблагоприятни последици за субекта на данните?
Становището рег. № 01‑116(20)/01.02.2021 г. на националния надзорен орган Комисията за защита на личните данни, дадено на основание член 58, параграф 3, буква Б от [ОРЗД], според което Агенцията по вписванията не разполага с правна възможност или правомощия, служебно или по искане на субекта на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни, възможно ли е да се разглежда като доказателство по смисъла на член 82, параграф 3 от [ОРЗД] за това, че Агенцията по вписванията по никакъв начин не е отговорна за събитието, от което се твърди, че са настъпили вреди на физическото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form