Следва ли първото изречение на първата алинея на член 17 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че клаузата за избор на съд трябва да бъде формулирана по такъв начин, че компетентният съд да може да бъде определен само въз основа на нейния текст?
При какви условия първата алинея на член 17 от Конвенцията намира приложение, и по-специално, прилага ли се тя, ако клаузата за избор на съд посочва съда по местонахождението на основното място на стопанска дейност на една от страните по първоначалния договор, но не е доказано, че това място на стопанска дейност се намира в държава — страна по Конвенцията?
Следва ли първата алинея на член 17 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че клауза за избор на съд, договорена между превозвач и товарач и съдържаща се в коносамент, е противопоставима на трето лице — приносител на коносамента, ако последното е встъпило в правата и задълженията на товарача съгласно приложимото национално право при придобиването на коносамента
Ако не е, трябва ли да се установи дали това лице е приело тази клауза с оглед на изискванията, предвидени в тази разпоредба?
Кой национален закон е приложим за целите на определяне на правата и задълженията на трето лице — приносител на коносамент, и какво е положението, ако съответното национално право не предоставя решение на въпроса дали третото лице при придобиването на коносамента встъпва в правата и задълженията на товарача?