Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
1. Противоречи ли на член 43 или 56 ЕО това, че държава-членка поддържа в сила и прилага мерки, които освобождават от корпоративен данък дивиденти, получени от дружество, установено в тази държава-членка, от други установени в нея дружества, и които облагат с корпоративен данък дивиденти, получени от това дружество от дружества, установени в други държави-членки (след предоставяне на облекчение за двойно данъчно облагане за всеки удържан данък върху дивидента и, при определени условия, за данъка върху печалбата, платен от дружествата, установени в други държави-членки, върху печалбите, от които са изплатени дивидентите)?
2. Когато държава-членка има система, която при определени обстоятелства налага авансов корпоративен данък (ACT) върху изплащането на дивиденти от установено в нея дружество на неговите акционери и предоставя данъчен кредит на акционерите, установени в тази държава-членка, във връзка с тези дивиденти, противоречи ли на член 43 или 56 ЕО или на член 4, параграф 1 или член 6 от Директива 90/435/ЕИО това, че държавата-членка поддържа в сила и прилага мерки, които позволяват на установеното в нея дружество да изплаща дивиденти на своите акционери, без да бъде задължено да плаща ACT до степента, в която е получило дивиденти от дружества, установени в тази държава-членка (директно или индиректно чрез други установени в тази държава-членка дружества), и не предвиждат възможност установеното в нея дружество да изплаща дивиденти на своите акционери, без да бъде задължено да плаща ACT до степента, в която е получило дивиденти от дружества, установени в други държави-членки?
3. Противоречи ли на разпоредбите на правото на ЕО, посочени във въпрос 2 по-горе, това, че държавата-членка поддържа в сила и прилага мерки, които позволяват ACT да бъде прихващан срещу задължението на дружеството, изплащащо дивиденти, както и на други дружества в групата, установени в тази държава-членка, към корпоративния данък в тази държава-членка върху техните печалби: (i) но които не предвиждат никаква форма на прихващане на ACT или еквивалентно облекчение (като например възстановяване на ACT) по отношение на печалби, реализирани, било в тази държава, било в други държави-членки, от дружества в групата, които не са установени в тази държава-членка; и/или (ii) които предвиждат, че всяко облекчение за двойно данъчно облагане, от което се ползва установено в тази държава-членка дружество, намалява задължението за корпоративен данък, срещу което може да бъде прихванат ACT?
4. Когато държавата-членка има мерки, които при определени обстоятелства позволяват на установени в нея дружества, ако изберат това, да възстановят платения ACT върху разпределенията към своите акционери до степента, в която разпределенията са получени от установените в нея дружества от дружества, установени в други държави-членки (включително за тази цел дружества, установени в трети държави), противоречи ли на член 43 или 56 ЕО или на член 4, параграф 1 или член 6 от Директива 90/435/ЕИО това, че тези мерки: (i) задължават установените в нея дружества да платят ACT и да го възстановят впоследствие; и (ii) не предвиждат акционерите на установените в нея дружества да получат данъчен кредит, който биха получили при дивидент от установено в нея дружество, което не е получило дивиденти от дружества, установени в други държави-членки?
5. Когато, преди 31 декември 1993 г., държава-членка е приела мерките, описани във въпроси 1 и 2, а след тази дата е приела допълнителните мерки, описани във въпрос 4, и ако последните мерки представляват ограничение, забранено от член 56 от Договора за ЕО, следва ли това ограничение да се счита за ново ограничение, което не е съществувало на 31 декември 1993 г.?
6. В случай че някоя от мерките, посочени във въпроси 1 до 5, е в нарушение на някоя от посочените разпоредби на правото на Общността, тогава при обстоятелства, при които установеното в държавата-членка дружество или други дружества от същата група предявяват следните искове във връзка със съответните нарушения: (i) иск за възстановяване на неправомерно събран корпоративен данък при обстоятелствата, посочени във въпрос 1; (ii) иск за възстановяване (или обезщетение за загубата) на облекчения, приложени към неправомерно събрания корпоративен данък при обстоятелствата, посочени във въпрос 1; (iii) иск за възстановяване (или обезщетение за) ACT, който не е могъл да бъде прихванат срещу задължението на дружеството за корпоративен данък или по друг начин облекчен и който не би бил платен (или би бил облекчен), ако не беше нарушението; (iv) иск, когато ACT е бил прихванат срещу корпоративен данък, за загуба на ползване на парични средства между датата на плащане на ACT и такова прихващане; (v) иск за възстановяване на корпоративен данък, платен от дружеството или от друго дружество от групата, когато някое от тези дружества е поело задължение за корпоративен данък, като се е отказало от други облекчения, за да може неговият ACT да бъде прихванат срещу задължението му за корпоративен данък (ограниченията, наложени върху прихващането на ACT, водещи до остатъчно задължение за корпоративен данък); (vi) иск за загуба на ползване на парични средства поради това, че корпоративният данък е бил платен по-рано, отколкото би бил в противен случай, или за последващо загубени облекчения при обстоятелствата, посочени в (v) по-горе; (vii) иск от установеното в държавата-членка дружество за плащане (или обезщетение за) излишък от ACT, който това дружество е прехвърлило на друго дружество от групата и който е останал необлекчен, когато това дружество е било продадено, разделено или е влязло в ликвидация; (viii) иск, когато ACT е бил платен, но впоследствие възстановен по разпоредбите, описани във въпрос 4, за загуба на ползване на парични средства между датата на плащане на ACT и датата на неговото възстановяване; (ix) иск за обезщетение, когато установеното в държавата-членка дружество е избрало да възстанови ACT по реда, описан във въпрос 4, и е обезщетило своите акционери за невъзможността да получат данъчен кредит, като е увеличило размера на дивидента, по отношение на всеки от тези искове, следва ли той да се счита за: иск за възстановяване на неправомерно събрани суми, които възникват като последица и допълнение към нарушението на горепосочените разпоредби на правото на Общността; или иск за обезщетение или вреди, при който трябва да са изпълнени условията, определени в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или иск за плащане на сума, представляваща неправомерно отказана облага?
7. В случай че отговорът на някоя част от въпрос 6 е, че искът е иск за плащане на сума, представляваща неправомерно отказана облага: (i) представлява ли такъв иск последица и допълнение към правото, предоставено от горепосочените разпоредби на правото на Общността; или (ii) трябва ли да са изпълнени условията за възстановяване, определени в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или (iii) трябва ли да бъдат изпълнени някакви други условия?
8. Има ли значение за отговорите на въпроси 6 или 7 дали съгласно националното право исковете, посочени във въпрос 6, се предявяват като реституционни искове или се предявяват или трябва да бъдат предявени като искове за вреди?
9. Какви указания, ако има такива, счита Съдът на Европейските общности за уместно да предостави в настоящия случай относно обстоятелствата, които националният съд трябва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално относно това дали, предвид състоянието на съдебната практика на Съда на Европейските общности по тълкуването на съответните разпоредби на правото на Общността, нарушението е било извиняемо или относно това дали в конкретния случай съществува достатъчна причинно-следствена връзка, за да се приеме, че има „пряка причинно-следствена връзка“ по смисъла на това решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Преопаковани продукти чрез смяна на външната опаковка („reboxed products“)
1. Когато паралелен вносител пусне на пазара в определена държава-членка фармацевтичен продукт, внесен от друга държава-членка, в оригиналната му вътрешна опаковка, но с нова външна опаковка, изготвена на езика на държавата-членка на внос (продукт, „преопакован чрез смяна на външната опаковка“):
а) вносителят ли носи тежестта за доказване, че новата опаковка отговаря на условията, изведени в Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], или притежателят на марката трябва да докаже, че тези условия не са изпълнени, или доказателствената тежест се носи от различно лице в зависимост от разглежданото условие и ако е така, по какъв начин?
б) първото условие — изведено в Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], тълкувано в Решение по дело [Upjohn] и в Решение по дело [„Boehringer I“], според което следва да се докаже необходимостта от преопаковане на продукта, за да не се възпрепятства действителният достъп до пазара — прилага ли се единствено за преопаковането чрез смяна на външната опаковка (както е постановил Съдът на ЕАСТ в Решение по дело E‑3/02, Paranova/Merck) или се прилага и по отношение на точния начин на преопаковане и вид преопаковане на продукта от паралелния вносител чрез смяна на външната опаковка и при утвърдителен отговор, по какъв начин?
в) не е ли налице неизпълнение на четвъртото условие — изведено в Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], според което преопакованият продукт не трябва да се представя така, че да може да накърни репутацията на марката или на притежателя ѝ — само когато опаковката е дефектна, с лошо качество или в недобър вид, или това условие се прилага за всяко обстоятелство, което може да доведе до накърняване на репутацията на марката?
г) ако на въпрос 1, буква в) се отговори, че е налице неизпълнение на четвъртото условие при всяко обстоятелство, което води до накърняване на репутацията на марката, и ако i) марката не е поставена върху новата външна опаковка („демаркиране“ [de-branding]) или ii) паралелният вносител постави върху новата външна опаковка собственото си лого или свой знак или използва свой начин на представяне или начин на представяне, използван за няколко различни продукта („комаркиране“ [co-branding]), трябва ли да се приеме, че тези видове създаване на опаковка накърняват репутацията на марката или това е въпрос от фактически характер, който следва да се разгледа от националните юрисдикции?
д) ако на въпрос 1, буква г) се отговори, че е налице въпрос от фактически характер, кой носи доказателствената тежест?
Продукти, върху които са поставени етикети
2. Когато паралелен вносител пуска на пазара в държава-членка фармацевтичен продукт, внесен от друга държава-членка, в оригиналната му вътрешна и външна опаковка, като поставя допълнителен външен етикет на езика на държавата-членка на внос (продукт, „върху който е поставен етикет“):
а) въобще прилагат ли се петте условия, изведени в Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.]?
б) ако на въпрос 2, буква а) се отговори утвърдително, вносителят ли носи тежестта за доказване, че за опаковката с поставен етикет са изпълнени всички условия, изведени от Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], или притежателят на марката трябва да докаже, че условията не са изпълнени, или доказателствената тежест се носи от различно лице в зависимост от разглежданото условие?
в) ако на въпрос 2, буква а) се отговори утвърдително, първото условие — изведено от Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], тълкувано в Решение по дело [Upjohn] и в Решение по дело [„Boehringer I“], според което следва да се докаже необходимостта от преопаковане на продукта, за да не се възпрепятства действителният достъп до пазара — прилага ли се единствено за поставянето на етикет или се прилага и по отношение на точния начин на поставяне и вида поставяне на етикет от паралелния вносител?
г) ако на въпрос 2, буква а) се отговори утвърдително, не е ли налице неизпълнение на четвъртото условие — изведено в Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], според което преопакованият продукт не трябва да се представя така, че да може да накърни репутацията на марката или на притежателя ѝ — само когато опаковката е дефектна, с лошо качество или в недобър вид, или това условие се прилага за всяко обстоятелство, което може да доведе до накърняване на репутацията на марката?
д) ако на въпрос 2, буква а) се отговори утвърдително и ако на въпрос 2, буква г) се отговори, че е налице неизпълнение на четвъртото условие при всяко обстоятелство, което води до накърняване на репутацията на марката, накърнена ли е репутацията на марката в този смисъл, ако i) допълнителният етикет е поставен така, че да закрива изцяло или отчасти една от марките на притежателя, или ii) на допълнителния етикет не е уточнено, че съответната марка е на притежателя, или iii) името на паралелния вносител е отпечатано с главни букви?
Уведомление
3. Ако паралелният вносител не е уведомил притежателя относно преопакован продукт, както изисква петото условие, изведено от Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.] и следователно поради това е нарушил правото на притежателя върху марката (марките):
а) нарушение ли е всеки последващ внос на продукта или вносителят е в нарушение само докато притежателят узнае за продукта или докато не изтече приложимият срок за уведомление?
б) при нарушение от страна на вносителя притежателят има ли право да търси парично обезщетение (тоест обезщетение за претърпени вреди или предаване на цялата печалба, осъществена от вносителя в резултат на нарушението) при същите условия като в случай на имитация на марка?
в) принципът за пропорционалност прилага ли се за предоставянето на парично обезщетение на притежателя поради този вид нарушения, извършени от вносителя?
г) в случай на отрицателен отговор, на какво следва да се основава определянето на размера на подобно обезщетение предвид обстоятелството, че разглежданите продукти са пуснати на пазара в ЕИП от притежателя или с негово съгласие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
1. Do the terms “processing, conversion or shaping” in the first paragraph of Article 75 [EA] also encompass the enrichment of uranium?
2. Does an undertaking having its seat outside the territory of the EAEC Treaty pursue all or any of its activities in the territory of the […] Community within the meaning of Article 196(b) [EA] if it maintains with an undertaking having its seat in the territory of the Community a commercial relationship for
(a) the supply of source material for the production of enriched uranium by, and the procurement of enriched uranium from, the undertaking having its seat in the territory of the Community
(b) the storage thereof with another undertaking having its seat in the territory of the Community?
3. (a) Does Article 75(c) [EA] require the material supplied for processing, conversion or shaping and the material subsequently returned to be identical in substance, apart from the physical changes associated with those processes?
(b) Or is it sufficient for the processed material to be commensurate in terms of quantity and quality with the material supplied?
(c) Is the application of Article 75(c) [EA] precluded where the material returned cannot be attributed to any material supplied by the consignee?
(d) Is the application of Article 75(c) [EA] precluded where the undertaking carrying out the processing acquires title to the source material on delivery and therefore has to transfer title to the enriched uranium back to the other contracting party on completion of the process?
4. (a) Is the application of Article 75 [EA] precluded if the persons or undertakings concerned do not fulfil their duty to notify the … Agency under the second paragraph of Article 75 [EA]?
(b) Can breach of the duty to notify the … Agency under the second paragraph of Article 75 [EA] be remedied by the persons or undertakings concerned subsequently fulfilling their duty to notify or by the Agency subsequently becoming cognisant in some other way?
5. (a) Is an agreement or contract within the meaning of Article 73 [EA] invalid if the contracting parties do not obtain the prior consent of the … Commission required thereunder?
(b) If so, can the invalidity of the transaction be remedied by the persons or undertakings concerned subsequently obtaining such consent or by the institutions of the Community failing to take action after becoming cognisant in some other way?
6. (a) Is the disposal of materials within the meaning of Article 57(1) [EA] prohibited if the producer does not fulfil his obligation to make an offer to the … Agency under the second sentence of Article 57 (2) [EA]?
(b) Can breach of the duty to offer materials to the … Agency under the second sentence of Article 57 (2) [EA] be remedied by the producer subsequently fulfilling his duty to make an offer or by the Agency subsequently becoming cognisant in some other way and not exercising its right of option?
7. Does the concept of production in Article 86 [EA] also encompass the enrichment of uranium?
8. Are uranium and light-enriched uranium ‘source materials’ within the meaning of the last phrase of Article 197 (1) [EA]?
9. (a) Can civil-law title under Paragraph 903 of the German Civil Code be acquired and transferred in respect of materials that have become the property of the [EA] under the first sentence of Article 86 [EA]?
(b) Does the unlimited right of use and consumption afforded to holders of rights under Article 87 [EA] exist as a property or quasi-property interest sui generis alongside rights in rem under [the German Civil Code]?
10. Does an undertaking pursue any of its activities in the territories of the Member States of the Community within the meaning of Article 196(b) [EA] if it acquires or disposes of enriched uranium stored there?
11. Does Article 73 [EA] also apply mutatis mutandis to agreements concerning enriched uranium stored within the territory of the Community where all of the parties are nationals of third States?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Допуска ли член 43 ЕО, член 49 ЕО и член 86 ЕО, както и принципите на равно третиране, недопускане на дискриминация на основание националност и прозрачност, национална правна уредба, която позволява на публичен орган да възложи договор за предоставяне на обществена услуга пряко на дружество, чийто акционерен капитал е изцяло притежаван от този орган, при условие че публичният орган упражнява върху това дружество контрол, сравним с този, който упражнява върху собствените си служби, и че това дружество осъществява съществената част от дейността си с контролиращия орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.
Последици от оттеглянето на преюдициалното запитване върху производството пред Съда на Европейския съюз
Компетентност на националния съд по въпроса за разноските след заличаване на делото
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване за производството пред Съда и разпределението на съдебните разходи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Съвместимо ли е запазването на съществуващия ключ за разпределение на риболовните квоти след присъединяването на Кралство Испания със задължението за относителна стабилност?
Нарушена ли е принципът на забрана на дискриминацията чрез непредоставяне на риболовни квоти на Кралство Испания в Северно море и Балтийско море след края на преходния период?
Спазени ли са разпоредбите на Акта за присъединяване на Кралство Испания чрез непредоставяне на риболовни квоти след изтичане на преходния период?
Следва ли риболовните квоти, разпределени след присъединяването на Кралство Испания, да се считат за „нови риболовни права“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 2371/2002 и да бъдат разпределени с оглед интересите на всички държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Нарушено ли е принципът на относителна стабилност при разпределението на риболовните квоти след изтичането на преходния период за Кралство Испания?
Спазен ли е принципът на недискриминация при отказа да се предоставят риболовни квоти на Кралство Испания в Северно и Балтийско море след изтичането на преходния период?
Нарушени ли са разпоредбите на Акта за присъединяване на Кралство Испания чрез отказа да се предоставят риболовни квоти след изтичането на преходния период?
Нарушена ли е разпоредбата на член 20, параграф 2 от Регламент № 2371/2002 относно разпределението на нови риболовни възможности в полза на Кралство Испания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.