Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Необходимо ли е включените в списъка лица или образувания да могат незабавно да започнат да използват икономическия ресурс, за да придобиват финансови средства или да получават услуги, за да е налице предоставяне по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007
Ако не, следва ли член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне обхваща доставката и инсталирането в помещенията на трето лице в Иран на функционално изправен, но все още неподготвен за експлоатация икономически ресурс (в случая вакуумна пещ), с който третото лице възнамерява по-късно да произвежда продукти за едно от посочените в приложения ІV и V към Регламента юридически лица, образувания или субекти?
Следва ли член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 да се тълкува в смисъл, че заобикаляне може да е налице само когато извършителят формално — но все пак само привидно — е съобразил действията си със забраните по член 7, параграфи 1—3 от Регламент № 423/2007, така че и при най-широко тълкуване забранителните норми да не обхващат тези действия
При това положение изключват ли се взаимно съставите на забраната за заобикаляне и на забраната за предоставяне
При утвърдителен отговор, може ли поведение, което (все още) не попада под забраната за (косвено) предоставяне, все пак да съставлява заобикаляне по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007?
Ако не, представлява ли член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 обща норма, под която може да се подведе всяко деяние, в резултат от което ще бъде предоставен икономически ресурс на включено в списъка лице или образувание?
Посоченият в член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 признак от субективна страна „съзнателно и преднамерено“ изисква ли, от една страна, извършителят да е предвиждал с положителност, че действията му имат за предмет или последица заобикаляне на забраната за предоставяне, и от друга страна, да е налице и волеви момент, който предполага най-малкото извършителят да е допускал заобикалянето на забраната
Ако не, трябва ли извършителят да е искал да заобиколи забраната, тоест да е действал с пряк умисъл?
Ако не, може ли да се приеме, че не е необходимо съзнателно заобикаляне, а е достатъчно извършителят да е предвиждал заобикалянето на забраната само като вероятност и да е допускал това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Притежава ли жалбоподателят процесуална легитимация и правен интерес да обжалва решението на Комисията относно държавната помощ?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на решението на Общия съд?
Допусната ли е неправилна преценка на фактите от страна на Общия съд при разглеждане на жалбата?
Изопачено ли е националното право, прието като доказателство, от страна на Общия съд?
Допустимо ли е излагането на ново правно основание за първи път в производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е предприятие, което е фактически бенефициер на индивидуална помощ, предоставена по секторна схема за държавна помощ, да има право на обжалване срещу решение на Комисията, с което се нарежда възстановяване на тази помощ?
Изпълнено ли е изискването за наличие на правен интерес за обжалване от страна на предприятие, което е потенциално задължено да възстанови помощта по силата на решение на Комисията?
Правилно ли е квалифицирана трите годишната данъчна освобождавания като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и спазено ли е изискването за мотивиране?
Правилно ли е прието, че трите годишната данъчна освобождавания представлява нова помощ, а не съществуваща помощ, и спазено ли е изискването за мотивиране?
Съвместимо ли е със сигурността на правото и с принципа на правна сигурност възлагането на възстановяване на помощта без достатъчно определяне на параметрите за изчисляване на дължимите суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Попада ли в приложното поле на правото на Европейския съюз за целите на член 6 ДЕС и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз решение на държава членка по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от Регламента критерии?
Длъжна ли е държавата членка, която трябва да прехвърли търсещото убежище лице в държавата членка, която е компетентна съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 343/2003, да провери дали втората държава членка спазва основните права в Европейския съюз, директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 и Регламент № 343/2003?
Допуска ли задължението за спазване на основните права на Европейския съюз прилагането на необорима презумпция, че компетентната държава ще спазва: i) основните права на жалбоподателя съгласно правото на Съюза и/или ii) минималните стандарти, наложени с директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85?
Длъжна ли е държавата членка съгласно правото на Европейския съюз и ако това е така — при какви обстоятелства е длъжна да упражни правомощието си по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 да разгледа и да поеме отговорността за молба, когато прехвърлянето на жалбоподателя в компетентната държава би го изложило на опасност от нарушаване на основните му права, по-специално на правата по членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и/или член 47 от Хартата, и/или на опасността предвидените в директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 минимални стандарти да не бъдат приложени спрямо него?
Съвместима ли е с правата по член 47 от Хартата разпоредба от националното право, която задължава съдилищата — за целите на определянето дали дадено лице може законно да бъде прехвърлено в друга държава членка на основание на Регламент № 343/2003 — да третират тази държава членка като държава, от която лицето няма да бъде изпратено в друга държава в нарушение на правата му по ЕКПЧ или на правата му по Женевската конвенция и Протокола от 1967 г.?
По-широк ли е обхватът на закрилата, предоставена от общите принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално от правата по членове 1, 18 и 47 от Хартата, на лице, спрямо което се прилага Регламент № 343/2003, от обхвата на закрилата, предоставена от член 3 от ЕКПЧ?
Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединеното кралство, ще има ли отражение върху отговорите на втори до шести въпрос, ако се вземе предвид Протокол (№ 30) относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Република Полша и към Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допуска ли член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г., държавите членки да предвидят, че държателят на склад, различен от митнически склад, е солидарно отговорен за заплащането на данъка върху добавената стойност, дължим във връзка с възмездна доставка на стоки, която техният собственик, задължено по ДДС лице, е извършил от този склад, когато държателят на посочения склад е добросъвестен или не е налице нито умисъл, нито небрежност от негова страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 2, член 3 и член 8, параграф 4 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като тези на член 392, параграф 1 bis, член 398, параграф 5 bis и член 394 от Наказателно-процесуалния кодекс, които, от една страна, не предвиждат за прокуратурата задължение да поиска от сезираната юрисдикция да даде възможност на особено уязвима жертва да бъде изслушана и да даде показания чрез специалния способ за събиране на доказателства във фазата на разследване на наказателното производство, а от друга страна, не позволяват на тази жертва да оспорва по съдебен ред решението на прокуратурата, с което се отхвърля нейното искане да бъде изслушана и да даде показания чрез посочения способ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли член 288, втора алинея ДФЕС и член 37 от Регламент (ЕО) № 1/2005, както и член 3, втора алинея, букви е) и ж) от Регламента във връзка с точка 1.1, буква е) и точка 1.2 от глава II от приложение I към този регламент и член 3, втора алинея, буква ж) от същия регламент във връзка с глава VII, раздел Г от това приложение да се тълкуват в смисъл, че държавите членки не могат да приемат национални правила, които въвеждат подробни изисквания при автомобилния транспорт на свине за вътрешна височина при транспорт, за височина за извършване на проверка и за гъстота на натоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли член 16, параграф 1, първо изречение от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че предоставя на гражданите на Европейския съюз, които пребивават законно от повече от пет години в държава членка единствено на основание на нейното национално законодателство, но през този период не отговарят на изискванията на член 7, параграф 1 от Директива 2004/38, право на постоянно пребиваване в тази държава членка?
Трябва ли, когато се определя периодът на законно пребиваване по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 2004/38, да се отчетат и периодите на пребиваване на гражданина на Съюза в приемащата държава членка, преди държавата му на произход да се присъедини към Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз тълкуване и прилагане на член 3 от Закон 241/1990 и член 3 от Регионален закон на Сицилия 10/1991 във връзка с член 1 от Закон 241/90 — изискващ италианските административни органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз в съответствие със задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата […], — при които задължението за мотивиране може да не важи за свързаните с пенсии индивидуални актове, които по-конкретно се отнасят до субективни права и във всички случаи са приети при условията на обвързана компетентност
Налице ли е в този случай съществено процесуално нарушение при приемането на административното решение?
Съвместим ли е член 21 octies, параграф 2, първо изречение от Закон 241/1990 — както е тълкуван в административната практика, от гледна точка на задължението за мотивиране на административните актове, предвидено в член 3 от Закон 241/1990 и в Регионален закон 10/1991, и на задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата […] — с член 1 от Закон 241/1990, в който е предвидено задължението на административните органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз, и следователно съвместими и допустими ли са тълкуване и прилагане, според които административните органи могат да допълнят мотивите на административното решение в хода на съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 43[ЕО] и 48 ЕО, когато учредено в [друга] държава членка ([държава] по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка [по произход], [съдружниците] одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава […] и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 43[ЕО] и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава […] и да продължи дейността си съгласно нейното право?
3) От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в […] регистър[a], и по-специално
— обстоятелството, че в акта за учредяване на дружеството, одобрен в приемащата държава […], като праводател се сочи дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър, и се иска това дружество да се посочи като праводател в търговския регистър в приемащата държава членка,
— в случая на международно вътреобщностно преобразуване трябва ли приемащата държава […], с оглед на произнасянето по молбата за вписване в търговския регистър, да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който [преместването] на седалището е отразено в нейния търговски[..] регистър, и до каква степен?
4) Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество при международно вътреобщностно преобразуване, като приложи нормите на своето [национално] право, уреждащи вътрешните преобразувания на дружества, тоест като наложи на посоченото дружество всички изисквания на [националното] право на приемащата държава във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на баланс и опис на имуществото), или напротив, членове 43[ЕО] и 48 ЕО я задължават да прави разлика между международните вътреобщностни и вътрешните преобразувания, и ако това е така — до каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.