1. Трябва ли член 4, параграф 4 от [Регламент „Рим I“], който предвижда, че „[к]огато приложимото право не може да бъде определено съгласно параграф 1 или 2, договорът се урежда от правото на държавата, с която е най-тясно свързан“, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като възникналите по настоящото дело приложимо е германското право?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли принципът, установен в член 4 от [Регламент „Рим II“], да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като възникналите по настоящото дело приложимото право към спора между застрахователя на трактор и застрахователя на ремарке трябва да се определи в съответствие с правото на страната, в която са настъпили вредите от пътнотранспортното произшествие?
1. Установява ли член 14, буква б) oт [Директива 2009/103] стълкновителна норма, която ratione personae би трябвало да се приложи не само за увредените от пътнотранспортни произшествия лица, но и за застрахователите на превозното средство, отговорно за причинени по време на произшествието вреди, с оглед на определяне на приложимото към отношенията между тях право, и представлява ли тази разпоредба специално правило по отношение на правилата относно приложимото право, установени в [Регламенти „Рим I“ и „Рим II“]?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, важно е да се установи дали правоотношенията между застрахователите по настоящото дело попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“ по смисъла на член 1, параграф 1 от [Регламент „Рим I“]. Ако правоотношенията между застрахователите попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“, въпросът, който е от значение, е дали тези отношения са от категорията на застрахователните договори (правоотношения) и приложимото към тях право би трябвало да се определи в съответствие с член 7 oт [Регламент „Рим I“].
3. Ако отговорите на първите два въпроса са отрицателни, важно е да се установи дали в случая на иск за възстановяване на част от платеното обезщетение правоотношенията между застрахователите на съставни превозни средства попадат в обхвата на понятието „извъндоговорни задължения“ по смисъла на [Регламент „Рим II“] и дали тези отношения следва да се разглеждат като правоотношения, които са резултат от пътнотранспортно произшествие (непозволено увреждане), при определянето на приложимото право в съответствие с член 4, параграф 1 от [Регламент „Рим II“]. В случай като този по настоящото дело трябва ли застрахователите на съставни превозни средства да се третират като няколко длъжници на основание едно и също отношение по смисъла на член 20 oт [Регламент „Рим II“] и трябва ли приложимото за отношенията между тях право да се определи в съответствие с това правило?