Дело C-696/23: Pumpyanskiy/Съвет, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Тълкуван ли е правилно критерият „водещи бизнесмени, участващи в икономически сектори, предоставящи съществен източник на приходи за правителството на Руската федерация“ (т.нар. (g) критерий) и допустимо ли е ограничителните мерки да се прилагат към лица само въз основа на тяхната роля в такива сектори, без да се изисква лична връзка или влияние върху руското правителство?
Съответства ли определението на „водещ бизнесмен“ на изискванията за правна сигурност и предвидимост, и следва ли да се отчита само икономическото влияние или и политическата значимост спрямо руското правителство?
Спазени ли са принципът на пропорционалност и изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при приемането и прилагането на ограничителните мерки?
Явява ли се (g) критерият незаконосъобразен поради липса на достатъчна връзка между засегнатите лица и режима на третата държава, и съответства ли на изискванията на член 215, параграф 2 ДФЕС?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез прилагането на (g) критерия, като на практика са засегнати предимно лица с руско гражданство?
Извършил ли е Общият съд грешки при преценката дали съответните икономически сектори представляват съществен източник на приходи за руското правителство и дали жалбоподателите попадат в обхвата на (g) критерия?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително правото на ефективна съдебна защита и принципът на равенство на оръжията, при разглеждането на доказателствата и мотивите за включване в списъците с ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-592/24: Société Générale и др. (Limitation de la consolidation fiscale), Заключение от 26 март 2026 г.
1. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от [Съда] по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13), национална правна уредба, която възпрепятства някои дружества да се ползват от по-благоприятен режим на приспадане на разходите за лихви при национално групово данъчно облагане само поради това че общото дружество майка е местно за друга държава членка, като следователно те нямат достъп до посоченото национално групово данъчно облагане, докато същите дружества биха се възползвали от посочения по-благоприятен режим на приспадане, ако тяхното дружество майка е местно за Италия или ако дяловите участия на дружествата са отнесени към мястото на стопанска дейност на чуждестранното дружество майка?
2. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от Съда по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13), национална правна уредба, която разрешава единствено вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка и местните му дъщерни дружества и хоризонтална данъчна консолидация между дъщерните дружества на чуждестранно дружество майка, но изключва данъчна консолидация между дъщерни дружества и чуждестранно дружество майка?
3. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от Съда по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13) и в светлината на принципите на ефективност и равностойност, изложени в решение на Съда на ЕС от 14 май 2020 г., B и др., C‑749/18, национална правна уредба, която предвижда, че неупражняването на избора за групово данъчно облагане в момент, в който той не е бил разрешен, може впоследствие да препятства достъпа до последиците от правилното прилагане на общностното право (възстановяване на законосъобразното развитие на правоотношението чрез възстановяване на данъка), а следователно и до неприлагането на противоречащата му национална правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/25: Canal Sea Services и др., Заключение от 26 март 2026 г.
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и Регламент 2017/352 да се тълкуват в смисъл, че мярка, приета от държава членка, съгласно която задължителните пристанищни лоцмански услуги се извършват изключително от определени държавни субекти, въпреки че тези услуги преди това са били предоставяни и от частни (недържавни) предприятия, въвежда законен монопол, който е съвместим с правото на Съюза, тъй като представлява допустима форма на дерогация от конкурентния пазар, или напротив, тази мярка представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, която може да изключи конкуренцията на пазара и за пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/24: Sanofi Pasteur, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 13 от Директива 85/374, с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. González Sánchez (C‑183/00, EU:C:2002:255), съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението му за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
Член 11 от Директива 85/374 — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от Хартата, тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
Може ли член 10 от Директива 85/374, който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на стабилизиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо заболяване давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/25: Fremoluc и Association de Promotion des Droits Humains и des Minorités, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, позволяваща на общини, в които цените на недвижимите имоти са особено високи, да предвиждат механизъм, по силата на който част от покупната цена на някои поземлени или жилищни имоти се заплаща на продавачите на тези имоти за сметка на приобретателите, отговарящи на определени условия за социално положение и връзка със съответната община, трябва да се смята за схема за държавна помощ, изискваща уведомяване на Комисията, когато тази правна уредба, от една страна, оставя на всяка община да реши дали да предвиди или не такъв механизъм, и от друга страна, ѝ предоставя свобода на преценка при определянето на условията за допустимост на проектите и на поеманата по силата на този механизъм част от цената на съответния поземлен имот?
Ако въз основа на отговора на първия преюдициален въпрос Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) заключи, че указът [WIES] нарушава задълженията, произтичащи от посочените в този въпрос разпоредби, може ли да се запазят окончателно последиците от [този] указ[…], за да се зачетат оправданите правни очаквания на частните лица, придобили в съответствие с него поземлен или жилищен имот, и за да се избегне правната несигурност, която ретроактивното действие на отмяната му може да породи за тези лица, което би могло по-специално да се отрази неблагоприятно на тяхното жилищно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-819/25: Gonrieh, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Задължен ли е държавата членка, която е издала виза за събиране на семейство при условие за последващо удостоверяване на самоличността и автентичността на документите, да организира и осигури преместването на лицето до дипломатическо или консулско представителство, когато лицето няма възможност да се яви лично?
Следва ли държавата членка да предприеме дипломатически или консулски действия, включително контакт с трети държави, за да улесни преместването на лицето, на което е издадена виза за събиране на семейство, когато то не може да се яви лично за удостоверяване на самоличността си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-618/24: Isergartler, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че е налице „въпрос, свързан с наследяването“, когато е предявена претенция за признаване на завет за полагане на грижи (Pflegevermächtnis) съгласно член 677 от ABGB?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/25: AVEPA, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Следва ли член 24, параграф 1 от Регламент № 595/2004 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда в случай на доставка на мляко на неодобрен изкупвач, че за цялото доставено мляко се дължи допълнителна такса от производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/24: APIA – Centrul Judeţean Bistriţa-Năsăud, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Следва ли член 63, параграф 1 от Регламент [№ 1306/2013] да се тълкува в смисъл, че случаите, в които бенефициер не отговаря на критериите за допустимост, включват и положение, при което договор, който е бил валиден към момента на анализа на условията за допустимост, е обявен за недействителен с обратно действие в съответствие с националната правна уредба, независимо от момента на обявяване на недействителност?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, прилага ли се принципът на пропорционалност по отношение на оттеглянето на плащането, предвидено в член 63, параграф 1 от Регламент [№ 1306/2013]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-627/25: Комисия/Ballmann, Определение от 25 март 2026 г.
Приложимо ли е в производството по обжалване пред Съда на Европейския съюз вече предоставеното поверително третиране на информация спрямо встъпила страна, когато е направено изрично искане от страна, която е имала достъп до тази информация на първа инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.