Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Следва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се прилага спрямо наложените от държава членка на таксиметровите оператори цени и условия, когато: a) съответните таксиметрови курсове се осъществяват извън националните граници единствено по изключение, б) значителна част от клиентелата на разглежданите предприятия за таксиметров превоз се състои от граждани на Европейския съюз или постоянно пребиваващи в него лица, които не са граждани на съответната държава членка или постоянно пребиваващи в нея, и в) при конкретните обстоятелства по делото, за пътника спорните таксиметрови курсове много често са само етап от едно по-дълго пътуване с място на пристигане или място на отпътуване в държава от Съюза, различна от разглежданата държава членка?
2. Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се прилага спрямо условията за упражняване на дейността — различни от ценовите условия и условията за получаване на разрешително за упражняване на съответната транспортна дейност — каквито в случая са забраната за таксиметровите оператори да предоставят [на пътниците] отделни места, вместо цялото превозно средство, и забраната за тези оператори да определят сами дестинацията на предложено на клиентите пътуване, което означава, че операторите не могат да групират клиентите с една и съща дестинация?
3. Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява — освен ако Комисията не разреши — мерки като посочените във втория въпрос: a) чиято основна цел, наред с останалите цели, е да защити таксиметровите оператори от конкуренцията на предприятията, които отдават под наем превозни средства с шофьор, и б) чийто специфичен резултат при конкретните обстоятелства по делото е защитата на операторите на междуградски автобуси от конкуренцията на таксиметровите оператори?
4. Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява — освен ако Комисията не разреши — мярка, която не допуска таксиметровите оператори да примамват клиенти, когато при конкретните обстоятелства по делото в резултат на тази мярка намаляват възможностите на тези оператори да привличат клиентите на конкурентен оператор на междуградски автобуси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Неправилно тълкуване на член 15, параграф 3 ДФЕС, доколкото Общият съд е приел, че писмените изявления на държавите членки, които са притежание на Комисията, не са изключени от приложното поле на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на институциите на Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 96, параграф 2 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че за превозвач на стоките трябва да се счита не само лицето, сключило с продавача договор за превоз на тези стоки (превозвач по основния договор или основен превозвач), но и лицето, което изцяло или частично извършва превоза въз основа на друг договор, сключен с превозвача по основния договор или основния превозвач (подизпълнител на превоза)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 96, параграф 2 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство подизпълнителят на превоза е длъжен, преди да продължи превоза на стоката, да се увери надлежно, че основният превозвач действително е представил стоката пред получаващото митническо учреждение при спазване на приложимите правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:
а) достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 [от акта за преюдициално запитване] начин и
б) изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 [от акта за преюдициално запитване] начин, и
в) всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37 [от акта за преюдициално запитване]?
Установява ли решение Digital Rights (и конкретно точки 60—62) императивни изисквания на правото на Съюза, приложими по отношение на националния режим на държава членка относно достъпа до запазени в съответствие с националното законодателство данни, за да бъде този режим в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата?
Разширява ли решение Digital Rights обхвата на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ, определени в практиката на Европейския съд по правата на човека?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Представлява ли споразумение между два местни и регионални органа, въз основа на което тези органи учредяват с акт съвместно общинско обединение със собствена правосубектност, което за в бъдеще ще бъде компетентно да изпълнява определени задачи, които до момента са били задължение на участващите местни и регионални органи, „обществена поръчка“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/18, когато това прехвърляне на задачи се отнася до предоставяне на услуги по смисъла на Директивата и e извършено възмездно, развивайки дейности на общинското обединение, които надхвърлят изпълнението на задачи, попадащи преди това в задълженията на участващите органи, като прехвърлянето на задачи не спада към „двата вида обществени поръчки“, които, макар че са възложени от публичноправни образувания според практиката на Съда (за последен път: решение Piepenbrock, C‑386/11, EU:C:2013:385, т. 33 и сл.), не попадат в приложното поле на правото на обществените поръчки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос възниква въпросът дали учредяването на общинско обединение и свързаното с това прехвърляне на задачи върху него по изключение не попада в приложното поле на правото на Съюза относно обществените поръчки според утвърдените от Съда принципи във връзка с договори между публичноправно образувание и лице, което от правна гледна точка е различно от това образувание, според които принципи прилагането на правото на обществените поръчки е изключено, когато образуванието упражнява върху съответното лице контрол, […] подобен на този, който упражнява върху собствените си служби, и въпросното лице упражнява по-голямата част от дейността си за образуванието или образуванията, което има (които имат) дялове в него (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 1999 г., Teckal (C‑107/98, EU:C:1999:562, т. 50), или напротив, прилагат се принципите, които Съдът е утвърдил във връзка с договори, с които се установява сътрудничество между публичноправни образувания, чиято цел е да осигуряват изпълнението на обща за тях задача от обществен интерес (вж. в този смисъл решение от Lecce и 19 декември 2012 г., Ordine degli Ingegneri della Provincia di др., C‑159/11, EU:C:2012:817, т. 34 и сл.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е квалифицирането на намалената ставка на данъка върху въздушните пътувания като държавна помощ, при положение че по-високата ставка може да противоречи на други разпоредби на правото на Съюза?
Следва ли при определяне на размера на подлежащата на възстановяване държавна помощ да се отчита степента, в която икономическото предимство е било прехвърлено от авиокомпаниите върху пътниците?
Съвместимо ли е задължението за възстановяване на разликата между по-високата и намалената ставка на данъка с принципите на пропорционалност и равно третиране, когато авиокомпаниите не могат да възстановят тази сума от пътниците?
Може ли възможността за възстановяване на надплатения данък от авиокомпаниите, които са платили по-високата ставка, да повлияе върху квалификацията на намалената ставка като държавна помощ и върху задължението за възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Нарушава ли Решение № 377/2013 общия принцип на равно третиране, утвърден в правото на Съюза, доколкото установява мораториум върху изискванията за връщане на емисионни квоти, наложени с Директива 2003/87 по отношение на полетите между ЕИП и почти всички държави извън ЕИП, без обаче да разпростира действието на този мораториум по отношение на полетите между държавите от ЕИП и Швейцария?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, какви правни средства за защита трябва да се предоставят на жалбоподател в положението на Swiss International, което е върнало емисионните квоти във връзка с проведени през 2012 г. полети между държавите от ЕИП и Швейцария, така че жалбоподателят да се окаже в положението, което би имал, ако полетите между държавите от ЕИП и Швейцария не бяха изключени от мораториума
По-специално:
а) Трябва ли да се извърши поправка в регистъра, за да се отрази по-малкият брой квоти, които жалбоподателят би бил длъжен да върне, ако полетите до или от Швейцария бяха включени в мораториума?
б) При утвърдителен отговор на горния въпрос, какви действия (при необходимост) трябва да предприемат националният компетентен орган и/или националната юрисдикция, за да бъдат възстановени на жалбоподателя върнатите допълнителни квоти?
в) Има ли право такъв жалбоподател да иска обезщетение за вреди по член 340 ДФЕС от Европейския парламент и от Съвета за всички претърпени от него вреди поради последвалото от Решение № 377/2013 връщане на допълнителни квоти?
г) Трябва ли жалбоподателят да може да получи други видове обезщетение и ако трябва — какви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с общия принцип на равенство, да се тълкуват в смисъл, че:
a) възлагат задължение на държавите членки да гарантират дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, по същия начин както гарантират депозитите;
б) не допускат държава членка да възложи на институцията, която отговаря частично за гарантирането на посочените в тази директива депозити, да гарантира — също до размер на 100 000 EUR — дяловете на физически лица, членове в действаща във финансовия сектор лицензирана кооперация?
Съвместимо ли е Решение 2014/686/ЕС на Комисията от 3 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците физически лица на финансови кооперации, с членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, доколкото то определя като нова държавна помощ гаранционната схема, която се разглежда с него?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместимо ли е Решение 2014/686 с член 108, параграф 3 ДФЕС, ако това решение се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ e приведена в действие преди 3 март 2011 г. или преди 1 април 2011 г. или на една от тези две дати, или обратно, то е съвместимо, ако се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ е приведена в действие на по-късна дата?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., ако тази мярка привежда в действие държавна помощ или представлява държавна помощ, която вече е била приведена в действие, и Комисията все още не е била уведомена за тази държавна помощ?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приеме, без да уведоми предварително Комисията, мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., ако тази мярка представлява държавна помощ, която все още не е била приведена в действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Има ли право Обединеното кралство на основание член 133, втора алинея от Директива 2006/112 да прилага съдържащото се в буква г) от този член условие спрямо публичноправни субекти, [от една страна], в случаите, когато към 1 януари 1989 г. съответните сделки са третирани от Обединеното кралство като облагаеми, но други спортни услуги са освободени към тази дата, и [от друга страна], в случаите, когато съответните сделки първоначално не са били освободени по националното право, преди Обединеното кралство да поиска прилагането на условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея] буква г)?
2) Ако отговорът на първия въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да прилага условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея,] буква г) от Директива 2006/112, спрямо публичноправни нестопански организации, без същевременно да прилага това условие спрямо нестопански организации, които не са публичноправни субекти?
3) Ако отговорът на втория въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да изключи за всички публични нестопански организации възможността да се ползват от освобождаването, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква м) [от Директива 2006/112], без да се преценява за всяка доставка поотделно дали предоставянето на това освобождаване има вероятност да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Като се има предвид, че в отговора си на четвъртия въпрос в решение от 12 декември 2006 г. по дело [Test Claimants in the FII Group Litigation (C–446/04 EU:C:2006:774)] Съдът е приел, че членове 43 и 56 от Договора за ЕО — понастоящем членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз — не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава на дружества — местни лица, разпределящи на своите акционери дивиденти, произтичащи от получени от тях дивиденти с чуждестранен произход, да изберат режим на облагане, който им позволява да получат обратно авансово платения корпоративен данък, но първо, задължава тези дружества да платят този авансов корпоративен данък и да поискат възстановяване впоследствие и второ, не предвижда данъчен кредит за техните акционери, макар тези акционери да биха имали такъв в случай на разпределение, извършено от дружество — местно лице, въз основа на дивиденти с национален произход: предоставя ли правото на Съюза права на тези акционери на основание член 63 ДФЕС или на друго основание, когато те получават дивиденти, които дружеството е избрало да бъдат изплащани по този режим, по-специално когато акционерът е местно лице в същата държава членка като разпределящото дивидентите дружество?
2) Ако посоченият в първия въпрос акционер няма права по член 63 ДФЕС, може ли същият да изтъкне нарушение на правата, които членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС предоставят на разпределящото дивидентите дружество?
3) Ако на първия или втория въпрос се отговори, че правото на Съюза предоставя права на акционера или той може да се позовава на него, налага ли правото на Съюза някакви изисквания относно вътрешноправните средства за защита, с които акционерът трябва да разполага?
4) Имат ли значение за отговорите на Съда на горните въпроси обстоятелствата, че:
a) акционерът не дължи данък върху доходите в държавата членка за получените дивиденти, така че при разпределение, извършено от дружество — местно лице, извън горепосочения режим, данъчният кредит, на който акционерът има право съгласно вътрешното законодателство, може да доведе до изплащането на този кредит от държавата членка на акционера;
б) националният съд е решил, че нарушаването на правото на Съюза от разглежданата вътрешна правна уредба не е достатъчно съществено, за да възникне задължение на държавата членка за поправяне на вредите по отношение на разпределящото дивиденти дружество в съответствие с принципите, установени в решение [от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C–46/93 и C–48/93, EU:C:1996:79)]; или че
в) само в някои случаи дружеството, разпределящо дивидентите в рамките на горепосочения режим, може да е увеличило размера на разпределяните от него суми на всички акционери, така че да им изплати сума, равна на тази, която данъчно освободен акционер би получил при плащането на дивиденти извън този режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.