Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Трябва ли, за да се гарантира ефективността на правото на Европейския съюз и за да не стане невъзможно ползването на правото на събиране на семейството, което право според втория жалбоподател му е предоставено с член 4 от Директива 2003/86 [на Съвета], тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството може да се ползва от правото на събиране на семейството, ако навърши пълнолетие по време на съдебното производство срещу административното решение, с което му се отказва това право и което е прието още преди то да навърши пълнолетие?
2) Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 18 от Директива 2003/86 да се тълкуват в смисъл, че не позволяват жалбата за отмяна, подадена срещу отказа да се признае право на събиране на семейството на малолетно или непълнолетно дете, да се обяви за недопустима поради навършване на пълнолетие от детето по време на съдебното производство, след като това би довело до лишаване на детето от възможността за произнасяне по жалбата му срещу това административно решение и до нарушаване на правото му на ефективни правни средства за защита?
Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството, разглеждан евентуално във връзка с член 16, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицират като „малолетни или непълнолетни деца“ по смисъла на тази разпоредба, гражданите на трети страни трябва да са „малолетни или непълнолетни“ не само към момента на подаване на искането за разрешение за пребиваване, но и към момента, в който администрацията се произнася, in fine, по това искане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Трябва ли да се приеме, че всяко вещество, което не е страничен продукт по смисъла на [Директива 2008/98], по дефиниция не е и страничен животински продукт по смисъла на [Регламент № 1069/2009], така че това вещество не е изключено от обхвата на Регламент № 1013/2006 съгласно член 1, параграф 3 от него
Обратно, трябва ли да се приеме, че когато веществото не отговаря на критериите по член 5, параграф 1 от [Директива 2008/98], не е изключено все пак да попада в обхвата на дефиницията за странични животински продукти по смисъла на [Регламент № 1069/2009], така че това вещество не попада автоматично в обхвата на Регламент № 1013/2006?
2. По смисъла на член 1, параграф 3 от Регламент № 1013/2006, какво следва да се разбира под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002, (понастоящем Регламент № 1069/2009): означава ли това транспорт на странични животински продукти (от една държава членка в друга), независимо от коя категория е този материал
Или означава транспорт на материал от посочените в член 48 от [Регламент № 1069/2009] (по-рано член 8 от Регламент № 1774/2002), който обхваща само странични животински продукти и производни продукти по смисъла на тази разпоредба, тоест материал от категория 1, материал от категория 2 и някои производни от тях продукти, включително преработени животински протеини, получени от материал от категория 3?
3. Ако по смисъла на член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002, (понастоящем Регламент № 1069/2009), следва да се разбира транспорт на странични животински продукти (от една държава членка в друга), независимо от коя категория е този материал, трябва ли освен това член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 да се тълкува в смисъл, че се отнася и до превозите на смеси от странични животински продукти и други вещества, и ако е така, има ли значение какво е съотношението между страничните животински продукти и другите вещества в сместа
Обратно, в резултат от смесването му с друго вещество губи ли страничният животински продукт качеството на страничен животински продукт по смисъла на [Регламент № 1069/2009] и става ли отпадък по смисъла на Регламент № 1013/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Допуска ли член 14, параграф 1, първо изречение от [Директива 2013/32], респективно член 12, параграф 1, първо изречение от предхождащата я Директива [2005/85], прилагането на национална разпоредба, съгласно която непровеждането на лично интервю с търсещото убежище лице при отхвърляне от решаващия орган на молбата за предоставяне на убежище като недопустима в изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива [2013/32], респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива [2005/85], не води до отмяна на това решение поради непровеждане на лично интервю, ако в производството по обжалване търсещото убежище лице е имало възможност да изложи всички обстоятелства против решението за недопустимост и освен това при съобразяване на твърденията му не може да бъде постановено различно решение по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Следва ли член 1 параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска възможността да се разглежда като неравноправна договорна клауза, която възпроизвежда допълваща норма, от която страните са могли да дерогират, но на практика не са дерогирали, тъй като тази клауза не е била договаряна, каквато е в разглеждания случай клаузата, с която се изисква връщане на кредита в същата чуждестранна валута, в която е бил предоставен?
2. Може ли да се твърди, при условие че при отпускането на кредит в чуждестранна валута на потребителя не са били представени изчисления/прогнози за икономическото въздействие, което евентуално колебание на обменния курс би имало върху общия размер на произтичащите от договора задължения за плащане, че подобна клауза за цялостно поемане на валутния риск от страна на потребителя (по силата на принципа на номинализма) е ясна и разбираема и че продавачът или доставчикът (банката) е изпълнил добросъвестно задължението за информиране на контрагента си, при условие че максималното ниво на потребителска задлъжнялост, установено от Banca Națională a României (Национална банка на Румъния) се изчислява по обменния курс към датата на отпускане на кредита?
3. Допуска ли Директива 93/13/ЕИО и свързаната с нея съдебна практика, както и принципът на ефективност, възможността след установяване на неравноправния характер на клауза, отнасяща се до поемането на валутния риск, договорът да продължи да се изпълнява без промяна
Каква е възможната промяна, която би довела до неприлагане на неравноправната клауза и до спазване на принципа на ефективност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е отказването на достъп до документи на Комисията, изготвени от нейната правна служба и свързани с механизма за уреждане на спорове между инвеститори и държави и инвестиционната съдебна система в търговските споразумения на Съюза, на основание защита на обществения интерес по отношение на международните отношения?
Спазено ли е задължението за мотивиране при отказа за достъп до исканите документи съгласно член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Разширена ли е неправомерно приложимостта на изключението за защита на обществения интерес по отношение на международните отношения към документи, които не са конкретно свързани с предстоящо международно споразумение?
Достатъчно ли е обосновано от Комисията и проверено от Общия съд, че разкриването на исканите документи би навредило на обществения интерес, защитен от изключението за международни отношения, като рискът е конкретен и предвидим, а не хипотетичен?
Извършил ли е Общият съд неправомерна подмяна на мотивите на Комисията относно характера на правния анализ в исканите документи?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата относно състоянието на текущите преговори и публичността на позициите на Комисията?
Правилно ли е отхвърлен доводът, че разкриването на документите би обслужило, а не би навредило на обществения интерес?
Допустимо ли е Комисията да се позовава на изключението за защита на обществения интерес за неопределен период, докато текат преговори с трети държави?
Изопачил ли е Общият съд аргументите на Комисията относно зависимостта на достъпа до документи от позицията на Съда на ЕС?
Допустимо ли е отказът на достъп до документи да зависи от това дали партньорите на Комисията в преговорите имат равни задължения за прозрачност?
Спазено ли е изискването по член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 за частичен достъп до документи чрез конкретен преглед на съдържанието им от Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предоставя на съдилищата само правомощието да отменят решенията на органите, компетентни в сферата на международната закрила, не и правомощието да изменят тези решения?
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която съдът, пред който се обжалва решение за отхвърляне на молба за международна закрила, има 60‑дневен срок, за да се произнесе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Какви са минималните изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда и в каква степен те са изпълнени в настоящия случай?
Възможно ли е да се установи обоснована връзка между предмета на спора и член 101, параграф 1 ДФЕС при липса на достатъчно фактически и правни обстоятелства, представени от националния съд?
Какви са последиците от непълното или недостатъчно мотивирано преюдициално запитване за допустимостта му съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Изискванията към съдържанието на решението за отправяне на преюдициално запитване, които гарантират възможността за полезно тълкуване на правото на Съюза от Съда.
Достатъчни ли са представените от националната юрисдикция фактически и правни елементи, за да се установи връзка между спора и член 101, параграф 1 ДФЕС, както и за да се определи приложимостта на тази разпоредба?
Недопустимостта на преюдициалното запитване при липса на необходимата фактическа и правна обосновка, съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Като се има предвид член 8, параграф 3, буква б) от Регламент [№ 1370/2007], откога започва да тече посоченият в него максимален тридесетгодишен срок на договорите: а) от момента на възлагане или финализиране на договора, б) от момента на влизане в сила на споменатата разпоредба, в) от деня, следващ изтичането на преходния период по член 8, параграф 2 от Регламента (3 декември 2019 г.), или г) от друга дата, посочена от Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.