Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. (a) Трябва ли Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че следва да се разглежда изцяло или отчасти като гражданско или търговско по смисъла на член 1, параграф 1 [от този] регламент дело като настоящото, по което международна организация иска: i) да се вдигне наложеният в друга държава членка по искане на насрещната страна обезпечителен запор и ii) да се забрани на насрещната страна да налага нов обезпечителен запор на същите фактически основания, като в подкрепа на тези искания се позовава на имунитет срещу принудително изпълнение […]
(б) Има ли значение — а при утвърдителен отговор — какво значение има за отговора на въпрос 1(a) обстоятелството, че съдът на държава членка е допуснал запора за обезпечаване на вземане, което насрещната страна твърди, че има към международната организация, и което е предмет на висящо исково производство в тази държава членка по договорен спор относно заплащането на горива, доставени на свързана с международната организация друга международна организация за целите на проведена от последната мироопазваща мисия
2. (a) При утвърдителен отговор на въпрос 1(a) трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай че съдът на държава членка е допуснал налагането на обезпечителен запор и след това този запор е наложен в друга държава членка, съдилищата на държавата членка, в която е наложен запорът, притежават изключителна компетентност да се произнесат по молба за вдигане на този запор
(б) Има ли значение — а при утвърдителен отговор — какво значение има за отговора на въпрос 2(a) обстоятелството, че в подкрепа на своята молба за вдигане на обезпечителния запор международната организация се е позовала на имунитет срещу принудително изпълнение
3. Ако за отговора на въпроса дали е налице гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, съответно дали е налице молба, попадаща в приложното поле на член 24, точка 5 от този регламент, е от значение обстоятелството, че в подкрепа на исканията си международната организация се е позовала на имунитет срещу принудително изпълнение, в каква степен сезираният съд е длъжен да прецени дали твърдението за наличие на имунитет е основателно и прилага ли се в този случай правилото, че съдът трябва да прецени всички данни, с които разполага, включително при необходимост и доводите на насрещната страна, или се прилага друго правило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда се състои изключително от финансова загуба, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Може ли/трябва ли при тълкуването на понятието „непрофесионален клиент“, съдържащо се в член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39, националният съд да използва същите критерии за тълкуване, които определят понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, тогава при какви условия „непрофесионален клиент“ по смисъла на Директива 2004/39 може да се позовава на качеството на потребител в спор като разглеждания в главното производство?
По-конкретно, за преценката дали „непрофесионален клиент“ по смисъла на Директива 2004/39 има качеството на потребител, релевантни критерии ли са извършването от последния на голям брой сделки за относително кратък срок и инвестирането на значителна сума пари във финансови инструменти като определените в член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2004/39?
Може ли/трябва ли при проверката на своята компетентност, с оглед на задължението да определи относимостта съответно на член 17, параграф 1, буква в) или на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, националният съд да вземе предвид посоченото от ищеца материалноправно основание — в случая изключително извъндоговорна отговорност — за оспорването на някои клаузи, за които се твърди, че са неравноправни по смисъла на Директива 93/13, по отношение на които приложимият материален закон се определя на основание Регламент № 864/2007, или евентуалното качество на потребител на ищеца води до ирелевантност на материалноправното основание на неговия иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Като се имат предвид определенията в членове 1 и 2 от [Директивата за услугите] на нейния предмет и обхват, прилага ли се тя по отношение на възмездното многократно и краткосрочно отдаване под наем — дори когато не се осъществява по занятие — на обзаведено жилищно помещение, което не е основното жилище на наемодателя, на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно, по-специално с оглед на понятията за доставчици и за услуги?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съставлява ли национална правна уредба като установената с член L. 631‑7 от [Кодекса за строителството и жилищата] разрешителен режим за горепосочената дейност по смисъла на членове 9—13 от [Директивата за услугите], или е само изискване, което трябва да съответства на разпоредбите на членове 14 и 15?
В случай че са приложими членове 9—13 от [Директивата за услугите]:
3) Трябва ли член 9, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че целта за справяне с недостига на жилища за отдаване под наем е наложителна причина, свързана с обществения интерес, която може да обоснове национална мярка, съгласно която в определени географски райони се изисква разрешение за многократното и краткосрочно отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно?
4) При утвърдителен отговор, пропорционална ли е такава мярка на преследваната цел?
5) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г) и д) от Директивата национална мярка, съгласно която за „многократното“ и „краткосрочно“ отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на „преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно“, се изисква разрешение?
6) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г)—ж) от Директивата разрешителен режим, съгласно който условията за издаване на разрешение се определят с решение на общинския съвет, предвид целта за смесване на различни социални групи, по-специално в зависимост от характеристиките на пазарите на жилищни помещения и от необходимостта да не се увеличава недостигът на жилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Отпада ли предметът на производството пред съда на Съюза при оттегляне на опозицията пред EUIPO?
Как следва да се разпределят съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на опозицията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Съществува ли достатъчно пряка и конкретна връзка между знака „Innerbarend“ и заявените продукти, която да води до описателност по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001?
Има ли значение предходна национална регистрация на знака за преценката на описателния характер по правото на Европейския съюз?
Може ли описателният характер на знак, обозначаващ характеристика на част от продукт, да се отразява и на описателността по отношение на самия продукт в по-широка категория?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Съществува ли описателен характер на заявения словен знак „Innerbarend“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001, който да препятства регистрацията му като марка на Европейския съюз?
Могат ли решения на националните органи или предходна практика на EUIPO да обвържат органите на Съюза при преценката на заявка за регистрация на марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Правилно ли е определен релевантният сектор за преценка на отличителния характер на заявената триизмерна марка?
Дали заявената триизмерна марка се отличава в достатъчна степен от нормите и обичайните практики в сектора на маслото, така че да притежава отличителен характер?
Спазени ли са принципът на равно третиране и задължението за мотивиране при отклоняване от предходната практика на EUIPO относно регистрацията на аналогични триизмерни марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Притежава ли триизмерният знак във формата на позлатен съд с подобие на вълна необходимия отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001?
Спазени ли са принципът на равно третиране и принципът на добра администрация при оценката на заявката за марка, като се вземе предвид предходната практика на EUIPO?
Спазено ли е изискването за мотивиране съгласно член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001 и член 296 ДФЕС при постановяване на решението на апелативния състав?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допусната ли е явна грешка при преценката и спазено ли е задължението за мотивиране при изключването на жалбоподателя от окончателния списък на допуснатите до сертификационната процедура?
Гарантирани ли са правото на ефективна съдебна защита, правата на защита и правото да бъде изслушан жалбоподателят в хода на сертификационната процедура?
Компетентен ли е Съвместният комитет по сертификационната процедура (COPAC) да разглежда жалбите на кандидатите и спазени ли са съответните процедурни правила?
Спазени ли са принципът на добра администрация, принципът на равнопоставеност и липсва ли явна грешка при преценката при оценката на кандидатурата на жалбоподателя?
Допустимо ли е ограничаването на използването на официалните езици на Европейския съюз в сертификационната процедура и нарушени ли са принципите на равно третиране и недискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.