всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

6.07 - Международни споразумения

Международни споразумения

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз при включването на жалбоподателя в приложното поле на ограничителните мерки?
Нарушени ли са правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя при приемането и прилагането на ограничителните мерки?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, както и на основните права на жалбоподателя?
Съвместими ли са ограничителните мерки с разпоредбите на Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция и допълнителните протоколи към него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допустимо ли е Съветът да включи член 31, параграф 1 ДЕС като правно основание и да приложи правилото за единодушие при приемането на решение по член 218, параграф 9 ДФЕС, когато решението се отнася до позиция на Съюза в рамките на орган, създаден с международно споразумение, чиито разпоредби само частично са свързани с общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли член 7 от Решение № 2/76 или член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че мярка на националното право като разглежданата в главното производство, въведена в периода от 20 декември 1976 г. до 30 ноември 1980 г., която поставя издаването на разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството в полза на граждани на трети държави, които са членове на семейството на турски работник, пребиваващ законно в съответната държава членка, в зависимост от получаването от тези лица, преди да влязат на територията на страната, на виза с оглед на това събиране, представлява „ново ограничение“ по смисъла на тези разпоредби, и при утвърдителен отговор — дали такава мярка все пак може да бъде обоснована от съображения, свързани с ефективния контрол на имиграцията и управлението на миграционните потоци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допустимо ли е Комисията да се основава единствено на резултатите от последващия контрол, извършен от митническите органи на държавата на износа, при преценка на наличието на особено положение по смисъла на член 239 от Митническия кодекс?
Длъжна ли е Комисията да предприеме допълнителни разследвания относно автентичността на сертификатите за движение на стоки, когато има съмнения за корупция или пропуски в действията на митническите органи на държавата на износа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Обхваща ли териториалният обхват на споразумението за партньорство между ЕС и Мароко, както и на протокола от 2013 г., територията на Западна Сахара и прилежащите към нея води?
Може ли фактическото прилагане на споразумението или на протокола, респективно инвестиции от компенсацията на ЕС в Западна Сахара, да обосноват разширен правен обхват върху тази територия?
Притежава ли Front Polisario правен интерес и индивидуална засегнатост по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, да оспорва решенията относно споразумението и протокола?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допуска ли правото на Съюза, и конкретно Споразумението [ЕИО—Турция], Допълнителният протокол […] и Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране […], национална правна уредба, която предвижда, че предприятията за товарни превози със седалище в Република Турция могат да извършват срещу заплащане международни превози на товари с моторни превозни средства за или през територията на Република Австрия само ако притежават за автомобилите си разрешителни, които се предоставят в рамките на квота, определяна с двустранна спогодба между Република Австрия и Република Турция, или ако им е издадено разрешение за случаен превоз на товари, което предполага да е налице значим обществен интерес от този случаен превоз и заявителят да е доказал, че пътуването не може да се избегне с организационни мерки, нито с избора на друг вид превозно средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли да се счита, че не са обхванати от израза „най-близката по време до тези периоди осигурителна основа в Испания“, използван в приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004, осигурителни основи, определени в съответствие с вътрешната испанска правна уредба, съгласно която завърнал се работник мигрант, чиито последни реални осигурителни вноски в Испания са били по-високи от минималните основи, може единствено да сключи споразумение за запазване на осигуряването върху минимална основа, докато ако беше уседнал работник, той би имал възможност да сключи такова споразумение [за осигуряване] върху по-високи основи?
При утвърдителен отговор на [първия] въпрос подходящо ли е съгласно приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004 като средство за поправяне на нанесената на работника мигрант вреда да се вземат предвид, след надлежно актуализиране, последните реални осигурителни вноски, платени от него в Испания, и да се счита, че периодът, през който той се е осигурявал съгласно споразумението за запазване на осигуряването, е неутрален период или период на прекъсване на осигуряването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли член 31, параграф 4 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че освен уведомяването за жалбата в предвидените срокове запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма по смисъла на член 31, параграф 3?
Ако запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма, трябва ли член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че изискването за писмена форма може да бъде спазено чрез прилагане на електронна процедура, както и чрез регистрацията на декларираните вреди в информационната система на превозвача?
Допуска ли Конвенцията от Монреал тълкуване, според което изискването за писмена форма следва да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника уведомяването за вреда/отправената жалба са регистрирани писмено от представител на превозвача върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на превозвача?
Член 31 от Конвенцията от Монреал поставя ли други материалноправни изисквания относно жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на превозвача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

В случай че по националното право законодателят не е определил изрично и окончателно на кой етап от процедурата може да се оспори решение и съдът разрешава този въпрос за всеки конкретен случай поотделно в съответствие с правилата на общото право (common-law), приложимо ли е предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] право на процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, по отношение на производството пред националния съд, в рамките на което се установява дали въпросното оспорване е предявено на правилния етап?
Отнася ли се предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] изискване за процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, за всички елементи на съдебно производство, в рамките на което се оспорва законосъобразността (с оглед на националното право или на правото на Съюза) на решение, действие или бездействие, попадащо в приложното поле на разпоредбите от същата директива за участие на обществеността, или се отнася само за тези елементи на оспорването, които са основани на правото на Съюза (или по-конкретно само за елементите на оспорването, които имат отношение към разпоредбите от директивата за участие на обществеността)?
Попадат ли в обхвата на съдържащия се в член 11, параграф 1 от Директива 2011/92 израз „решения, действия или бездействия“ административните решения, които са приети в рамките на разглеждане на заявка за разрешение за осъществяване, независимо дали с тези решения се установяват окончателно права на страните?
Трябва ли националният съд, за да осигури ефективна съдебна защита в областите, които попадат в приложното поле на правото на Съюза относно околната среда, да даде тълкуване по националното си право, което да съответства, доколкото е възможно, на определените цели в член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]:
а) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент (ЕС) [№ 347/2013] и/или
б) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, точки а) и/или б), изискването оспорващите да „отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право“, представлява ли пречка да се приеме, че посочената конвенция има директен ефект, при положение че оспорващите изпълняват всички критерии по националното право, за да могат да оспорват и/или изрично имат право да предявят искане за оспорване:
а) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент [347/2013] и/или
б) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива [92/43]?
Възможно ли е държава членка да предвиди в законодателството си изключения от правилото, че процедурите в областта на околната среда не трябва да бъдат възпрепятстващо скъпи, при положение че нито Директива [2011/92], нито Орхуската конвенция предвиждат такова изключение?
По-специално допуска ли Орхуската конвенция национално право да изисква наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно действие или решение и увреждането на околната среда като условие за прилагането на транспониращото член 9, параграф 4 от същата конвенция национално законодателство за гарантиране, че производствата в областта на околната среда не са възпрепятстващо скъпи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Обхваща ли правото на вътрешно преразглеждане по член 10 от Регламент № 1367/2006 всички аспекти на разрешенията за пускане на пазара на генетично модифицирани организми, включително въпросите, свързани със здравето на хората и животните, или се ограничава само до въпросите на екологичното законодателство?
Явява ли се незаконосъобразно приемането на обжалваното решение от Комисията извън сроковете, определени в член 10, параграф 3 от Регламент № 1367/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18910111222 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form