всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

6.07.12 - Международни споразумения в областта на транспорта

Международни споразумения в областта на транспорта

Дело C-218/24: Iberia Líneas Aéreas de España (Notion de “bagages”), Съдебно решение от 16 октомври 2025 г.

Трябва ли член 17, параграф 2 от [Конвенцията от Монреал], разглеждан във връзка с член 22, параграф 2 от същата конвенция, да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането му домашните любимци са изключени от обхвата на понятието „багаж“ — регистриран или нерегистриран?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-292/24: Iberia (Protestation anticipée), Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Представлява ли член 31, параграф 2, второ изречение от Конвенцията от Монреал абсолютен преклузивен срок и трябва ли да се тълкува задължително в смисъл, че жалбата трябва да бъде отправена не по-късно от 21 дни след връщането на багажа или жалбата може да бъде оправена и преди връщането на багажа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-500/20: ÖBB-Infrastruktur Aktiengesellschaft, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Има ли Съдът на Европейския съюз компетентност да тълкува Притурка Е (CUI)?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
Трябва ли член 8, параграф 1, буква b) от Притурка Е (CUI) да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвидената там отговорност на управителя за имуществени вреди попадат и разходите, които възникват за превозвача от това, че поради повреждането на локомотивите му той трябва да ги замести, като наеме други локомотиви?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и отговорът на втория въпрос е отрицателен:
Трябва ли член 4 и член 19, параграф 1 от Притурка Е (CUI) да се тълкуват в смисъл, че страните по договора реално могат да поемат по-тежка отговорност с бланкетно препращане към националното право, ако съгласно това право действително обхватът на отговорността е по-широк, но — в отклонение от обективната отговорност съгласно Притурка Е (CUI) — вината е предпоставка за отговорността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-86/19: Vueling Airlines, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.

Следва ли при установена загуба на куфар авиокомпанията да обезщетява пътника винаги и във всички случаи с максималния размер на обезщетение от 1131 СПТ, тъй като е налице най-сериозната хипотеза от предвидените в член 17, параграф 2 и член 22, параграф 2 от Конвенцията от Монреал от 28 май 1999 г., или става въпрос за максимален размер на обезщетение, който може да бъде намален от съда в зависимост от съответните обстоятелства, включително в случай на загуба на куфар, така че сумата от 1131 СПТ да се предоставя само ако пътникът докаже, чрез всякакви правно допустими средства, че стойността на пренасяните в багажа предмети и лични вещи, както и на тези, които е трябвало да закупи вместо тях, достига този размер, или, при липса на такива данни, да се вземат предвид други параметри, като например теглото на куфара в килограми или фактът, че загубата на багажа е възникнала по време на пътуването на отиване или на връщане, с цел да се оцени неимуществената вреда вследствие на неудобствата, причинени от загубата на багажа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-532/18: Niki Luftfahrt, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Налице ли е „злополука“, пораждаща отговорност на въздушния превозвач съгласно член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал], когато чаша с горещо кафе, поставена на масичката пред седалка в самолет по време на полет, се хлъзне по неизяснена причина, падне и причини изгаряне на пътник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-213/18: Guaitoli и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.

Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/16: Finnair, Съдебно решение от 12 април 2018 г.

Следва ли член 31, параграф 4 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че освен уведомяването за жалбата в предвидените срокове запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма по смисъла на член 31, параграф 3?
Ако запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма, трябва ли член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че изискването за писмена форма може да бъде спазено чрез прилагане на електронна процедура, както и чрез регистрацията на декларираните вреди в информационната система на превозвача?
Допуска ли Конвенцията от Монреал тълкуване, според което изискването за писмена форма следва да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника уведомяването за вреда/отправената жалба са регистрирани писмено от представител на превозвача върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на превозвача?
Член 31 от Конвенцията от Монреал поставя ли други материалноправни изисквания относно жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на превозвача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-429/14: Air Baltic Corporation, Съдебно решение от 17 февруари 2016 г.

Следва ли членове 19, 22 и 29 от Конвенцията от Монреал да се разбират и тълкуват в смисъл, че въздушният превозвач носи отговорност спрямо трети лица, включително работодателя на пътниците (юридическо лице, с което е сключен договор за международен превоз на пътници), за вредите, причинени от закъснението на полет, заради което ищецът (работодател) е направил допълнителни разноски, свързани с това закъснение (например тъй като следвало да изплати дневни пари при командировка)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 29 от Конвенцията от Монреал да се разбира и тълкува в смисъл, че посочените трети лица имат право да предявят иск срещу въздушния превозвач на други основания, например съгласно националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-410/11: Espada Sánchez и др., Съдебно решение от 22 ноември 2012 г.

Следва ли член 22, параграф 2 от Конвенцията от Монреал във връзка с член 3, параграф 3 от нея да се тълкува в смисъл, че правото на обезщетение и лимитът на отговорност на превозвача в случай на загуба на багаж се прилагат и за пътника, който иска обезщетението на основание загубата на багаж, регистриран на името на друг пътник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form