4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-634/21: SCHUFA Holding (Scoring), Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Трябва ли член 22, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че още самото автоматизирано изготвяне на вероятностна оценка за възможностите на субекта на данните да обслужва кредит в бъдеще представлява решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване, включващо профилиране, което поражда правни последствия за субекта на данните или по подобен начин го засяга в значителна степен, при положение че администраторът съобщава на трето лице администратор оценката, която е определил с помощта на личните данни на субекта, и това трето лице основава до голяма степен на тази оценка решението си относно установяването, изпълняването или прекратяването на договорни отношения със субекта на данните?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
трябва ли член 6, параграф 1 и член 22 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която използването на вероятностна оценка — в случая оценка за платежоспособността и готовността за плащане на дадено физическо лице, която включва и информация за вземания — за определено бъдещо поведение на физическо лице за целите на решението относно установяването, изпълняването или прекратяването на договорни отношения с това лице (финансово оценяване, „scoring“ [изготвяне на финансови оценки, „scores“]) се допуска само ако са изпълнени определени допълнителни условия, описани подробно в мотивите на това преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/22: Obshtina Razgrad, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с пар. 4, б. „а“ и „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че нарушение на правилата за съществено изменение на договора за възлагане на обществена поръчка може да се търси само и единствено при подписано между страните писмено споразумение/анекс за изменение на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с [член 72,] пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразното изменение на договорите за обществени поръчки може да бъде извършено освен при подписано между страните писмено споразумение и чрез общи действия на същите в нарушение на разпоредбите относно изменението на договорите, изразени чрез комуникация и съставени в хода на същата писмени следи (като тези в главното производство), от които може да се обоснове извод за съгласуване на воля в насока соченото изменение?
Понятието „надлежната подготовка на поръчката“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 в частта за срока за изпълнение на дейностите включва ли и оценката на рисковете от обичайни метеорологични условия, които биха могли да повлияят негативно върху изпълнението на поръчката в срок, както и оценка на нормативни забрани за извършване на дейностите в определен времеви период, включен в периода на изпълнение на поръчката?
Понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на Директива 2014/24 включва ли единствено обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора (в каквато насока е националният пар. 2, т. 27 от ДР на Закона за обществените поръчки) и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия
Или Директива [2014/24] не поставя изискване тези обстоятелства да са възникнали след сключването на договора?
Обичайните метеорологични условия, които не представляват „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 и нормативната забрана за строеж в определен времеви период, обявена преди поръчката, представляват ли обективно основание за изпълнение на поръчката извън срока по договора
В този смисъл, при изчисляване на оферирания срок, участникът има ли задължение (при полагане на дължимата грижа и добросъвестност) да включва в предложението си обичайните рискове от значение за изпълнение на поръчката в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/22: Latvijas valsts meži, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Обхваща ли понятието „проект“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директивата за ОВОС и дейностите, извършвани в даден горски район с цел да се осигури поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита в този район в съответствие с предвидените в приложимата правна уредба изисквания за противопожарна защита?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос следва ли извършваните в даден горски район дейности с цел да се осигури поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита в този район в съответствие с предвидените в приложимата правна уредба изисквания в областта на тази защита, да се считат — по смисъла на член 6, параграф 3 на Директивата за местообитанията — за проект, който е непосредствено свързан с или е необходим за управлението на този район, поради което във връзка с тези дейности не трябва да се провежда процедурата за оценка на специалните защитени зони от европейско значение („Натура 2000“)?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос произтича ли от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията задължението да се извърши също оценка на тези планове и проекти (дейности), които, без да са непосредствено свързани с управлението на специалната защитена зона или без да са необходими за нейното управление, може да окажат значително влияние върху специалните защитени зони от европейско значение („Натура 2000“) и които въпреки това се осъществяват в изпълнение на националното законодателство, за да се спазят изискванията за защита и борба срещу горските пожари?
При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос може ли тази дейност да продължи и да бъде довършена, преди да бъде проведена процедурата за оценка ex post на специалните защитени зони от европейско значение („Натура 2000“)?
При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос длъжни ли са компетентните органи — с цел предотвратяване на евентуално значително въздействие — да изискат компенсиране на вредите и да предприемат мерки, ако по време на процедурата за оценка на специалните защитени зони от европейско значение („Натура 2000“) не е била преценена значимостта на това въздействие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-830/21: Syngenta Agro, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1 от Регламент [№ 547/2011] във връзка с точка 1, буква б) от приложение I към същия регламент да се тълкуват в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква при неговото разпространение в друга държава членка върху опаковката да се посочват името и адресът на лицето, на което е издадено разрешението в държавата членка по произход, от която е внесен продуктът за растителна защита?
Трябва ли разпоредбите на член 1 от Регламент [№ 547/2011] във връзка с точка 1, буква е) от приложение I към същия регламент да се тълкуват в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква върху опаковката задължително да се посочва в непроменен вид първоначално определеният от производителя номер на партидата, или споменатите разпоредби допускат паралелният вносител да премахва първоначалния номер на партидата и да поставя върху опаковката собствен идентификационен номер, ако този вносител води регистър, от който е видно съответствието на използваните от него номера на партиди с тези на притежателя на разрешението за паралелно внасяния продукт за растителна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/22: Zamestnik izpalnitelen direktor na Darzhaven fond “Zemedelie” (Apiculture biologique), Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Следва ли разпоредбата на член 29, параграф 3, изречение второ от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна норма [като тази в член 11, алинея 5 (предишна алинея 4) от Наредба № 4], която да ограничава възможността за получаване на финансово подпомагане за биологично производство в преход за срок, който не надвишава минималните периоди на преход, регламентирани в разпоредбите на член 38 от Регламент [№ 889/2008]?
Следва ли същата разпоредба на член 29, параграф 3, изречение второ от Регламент № 1305/2013 г. да се тълкува в смисъл, че държавите членки разполагат с възможност да определят нормативно максимален срок за предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие единствено и само според вида производство, а не според спецификата на всеки конкретен случай?
Как следва да се тълкува изразът „държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния“ (член 29, параграф 3, второ изречение от Регламент 1305/2013)
Употребените в него понятия „първоначален период“ и „преходен“ — синоними ли са или в тях е заложено различно значение?
Следва ли цитираният в член 29, параграф 3 от Регламент 1305/2013, изречение второ, израз „държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния“, да се тълкува в смисъл, че цялата мярка „Биологично земеделие“ може да бъде заявена и финансирана за дейност за „преход“ към биологично земеделие, за срок по-кратък от посочения в изречение първо на чл. 29, параграф 3 от цитирания регламент, или че в рамките на общия ангажимент „Биологично земеделие“ има първоначален период, който е за дейност в преход към биологично земеделие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-587/22: Комисия/Унгария (Collecte des eaux urbaines résiduaires), Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Спазени ли са задълженията за оборудване на определени агломерации с канализационни системи за градски отпадъчни води и за осигуряване на свързване към тези системи, както и допустимо ли е използването на индивидуални системи при липса на доказателства за тяхната равностойност и необходимост?
Спазени ли са изискванията за вторично пречистване или равностойна обработка на градските отпадъчни води, които постъпват в канализационните системи на съответните агломерации?
Спазени ли са по-строгите изисквания за пречистване на градските отпадъчни води, които постъпват в канализационните системи на агломерации, разположени в чувствителни зони?
Изпълнено ли е задължението за мониторинг на заустванията към пречиствателните станции за градски отпадъчни води в съответните агломерации съгласно член 15 от Директива 91/271/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-700/22: RegioJet и STUDENT AGENCY, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Трябва ли член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в производството, образувано по искане на трето лице (конкурент), националният съд е длъжен да осъди получателя да върне помощите, предоставени в нарушение на тази разпоредба, включително ако (към момента на произнасянето на съда) е изтекъл давностният срок за правомощията на Комисията по член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589, вследствие от което предоставената помощ се счита за съществуваща помощ съгласно член 1, буква б), подточка iv) и член 17, параграф 3 от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/22: SCHUFA Holding (Libération de reliquat de dette), Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Трябва ли член 78, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че решението по жалба, прието от надзорен орган, подлежи на пълен съдебен контрол?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква а) от ОРЗД във връзка с член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от този регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на частни агенции за икономически справки, състояща се в съхраняване в техните собствени бази данни на информация от публичен регистър, отнасяща се до предоставянето на освобождаване от остатъка по задълженията в полза на физически лица, и в изтриване на тази информация след изтичане на срок от три години в съответствие с кодекс за поведение по смисъла на член 40 от същия регламент, при положение че срокът на съхранение на тази информация в публичния регистър е шест месеца, и дали член 17, параграф 1, букви в) и г) от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че частна агенция за икономически справки, която е възпроизвела от публичен регистър информация относно предоставянето на освобождаване от остатъка по задълженията, е длъжна да я изтрие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/22: mBank (Déclaration du consommateur), Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност и на равностойност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба от съдилищата, съгласно което, ако договор съдържа неравноправна клауза, без която той не може да се изпълнява:
1. договорът става окончателно недействителен (нищожен) с обратна сила от момента на сключването му едва след като потребителят заяви, че не е съгласен с оставянето в сила на неравноправната клауза, наясно е с последиците от нищожността на договора и е съгласен с обявяването ѝ,
2. срокът за погасяване по давност на иска на търговеца за връщане на недължимите престации, изпълнени по договора, започва да тече едва от датата, на която потребителят е направил посоченото в точка 1 изявление, дори ако преди това потребителят е поканил търговеца да плати [недължимо платените му суми], а последният по-рано е могъл да предвиди, че съставеният от него договор съдържа неравноправни клаузи,
3. потребителят може да иска да му се плати законната лихва за забава едва от датата, на която е направил посоченото в точка 1 изявление, дори ако преди това е поканил търговеца да плати [тези суми],
4. вземането на потребителя за връщане на престациите, изпълнени от него по нищожен договор за кредит (вноски по кредита, такси, комисиони и застрахователни премии), трябва да бъдe намалено с равностойността на лихвите върху главницата, на които банката би имала право, ако договорът за кредит бе валиден, докато банката може да иска връщане на престацията, изпълнена от нея по същия нищожен договор за кредит (главницата по кредита), в пълен размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.