всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-370/10: Ravensburger/СХВП, Определение от 14 март 2011 г.

Съществува ли вероятност за объркване между по-ранната словна марка „MEMORY“ и фигуративната марка „EDUCA Memory game“ за стоките от клас 28, съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-497/09: Bog и др., Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Представлява ли доставка на стоки по смисъла на член 5 от Шеста директива доставянето на готови ястия или храни за непосредствена консумация?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали са осъществени допълнителни елементи на услугите (снабдяване с оборудване за консумация на място, маси, столове, друго оборудване за хранене, кинопрожекция)?
В случай че понятието „хранителни продукти“ по смисъла на категория 1 от приложение З към Шеста директива включва също ястия или храни, предназначени за непосредствена консумация, трябва ли член 6, параграф 1, първа алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва също предоставянето на прясно приготвени ястия или храни, които купувачът консумира на място, без да ги отнася в къщи, използвайки оборудване за хранене, като например бар плот, високи маси и други подобни приспособления?
Следва ли процесът на приготвяне на ястията и храните да се счита за елемент от доставката на услуги, когато трябва да се реши и дали цялостната доставка от страна на предприятие за кетъринг за тържества и церемонии (предоставянето на готови за консумация ястия и храни, заедно с транспортирането им и евентуално доставянето на прибори и съдове и/или високи маси, както и отсервирането на предоставените за използване предмети), трябва да се квалифицира като доставка на храни, която ползва данъчно предимство (категория 1 от приложение З към тази директива) или като доставка на услуги, която не ползва данъчно предимство (член 6, параграф 1 от тази директива)?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с разпоредбите на член 2, точка 1 във връзка с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива обстоятелството, че квалифицирането на цялостната доставка от страна на предприятие за кетъринг като доставка на стоки или като доставка на специални услуги се основава единствено на броя на елементите, които имат характер на доставка на услуги (две или повече) в сравнение с частта, която представлява доставка на стоки, или елементите, които имат характер на доставка на услуги трябва да бъдат преценявани независимо от техния брой — и при положителен отговор, по какви критерии?
Трябва ли понятието „хранителни продукти“ по категория 1 от приложение З към Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва само храната „за вкъщи“, каквато обичайно се продава в магазините за хранителни стоки, или в него се включват също ястия и храни, които са приготвени за непосредствена консумация чрез варене, печене, пържене или по друг начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/10: Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Допустимо ли е отказът за регистрация на марка, състояща се изключително от цифри (като „1000“), да се основава на това, че знакът има описателен характер по отношение на стоките, за които се иска регистрация, без да е доказано, че този знак съответства на обичайните начини на обозначаване на такива стоки или техни характеристики?
Задължена ли е Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) да се съобразява с предходната си практика по вземане на решения при разглеждане на заявки за регистрация на марки, за да осигури равно третиране и последователност в административната си дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-274/09: Privater Rettungsdienst und Krankentransport Stadler, Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Трябва ли даден договор за доставка на услуги (в конкретния случай: услуги за спешна помощ), съгласно условията на който възложителят не плаща възнаграждение пряко на изпълнителя, а:
а) таксата за ползване на услугите, които трябва да се предоставят, се определя по пътя на преговори между изпълнителя и трети лица, които от своя страна са възложители (в конкретния случай социалноосигурителни институции);
б) в случай че не се постигне съгласие, е предвидено решението да се вземе от създаден за тази цел арбитражен орган, чието решение подлежи на контрол от държавните съдилища, и
в) таксата се плаща на изпълнителя не пряко от ползвателите, а от централно ведомство за разплащане, от чиито услуги изпълнителят е длъжен по закон да се ползва, посредством редовни преводи по сметката на изпълнителя,
само по тази причина да се разглежда като концесия за услуги по смисъла на член 1, параграф 4 от Директива 2004/18, а не като обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2004/18?
Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен, налице ли е концесия за услуги, когато свързаният с обществената услуга риск при експлоатацията на услугите е ограничен, защото:
а) по силата на законова уредба таксата за ползване на услугите трябва да се основава на разходите, които могат да бъдат предвидени по силата на принципите за управление на предприятията и които съответстват на конкретна услуга, както и на рационално и икономично управление и ефикасна организация;
б) таксата за ползване се дължи от платежоспособни социалноосигурителни институции;
в) гарантират се известни изключителни права на експлоатацията на услугите в договорно определения район;
но изпълнителят поема изцяло този ограничен риск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-85/10: Telefónica Móviles España, Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива [97/13], и по-специално изискването за осигуряване на оптимално използване на ограничените ресурси и за насърчаване на развитието на иновационните услуги, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разделя таксата, събирана за този вид ресурси (таксата за запазване на честота в публичния радиочестотен спектър), от специфичната цел, с която тя е била изрично свързана преди това (финансиране на изследванията и на обучението в областта на далекосъобщенията, както и изпълнение на задълженията за предоставяне на обществена услуга), без да я свързва с друга цел?
Допуска ли член 11, параграф 2 [от Директива 97/13], и по-специално изискването за осигуряване на оптимално използване на ограничените ресурси и за насърчаване на развитието на иновационните услуги, национална правна уредба, която увеличава значително и без видима причина размера на таксата за цифрова система DCS-1800, без да го променя за аналоговите системи от първо поколение като системата TACS?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-516/09: Borger, Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Следва ли член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че се прилага също — за срок от шест месеца — и по отношение на лице, което след края на двегодишния законоустановен неплатен отпуск след раждането на дете със съгласието на работодателя си взима допълнителен шестмесечен неплатен отпуск, за да получава помощите за отглеждане на дете или друго съответно компенсаторно обезщетение за максималния законоустановен срок, а след това прекратява трудовото правоотношение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че се прилага също — за срок от шест месеца — и по отношение на лице, което след края на двегодишния законоустановен неплатен отпуск за отглеждане на дете със съгласие на работодателя си взима допълнителен шестмесечен неплатен отпуск, при положение че през посочения период това лице получава помощи за отглеждане на дете или друго съответно компенсаторно обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-109/09: Deutsche Lufthansa, Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на всеки работник на възраст над 58 години да сключва неограничен брой последователни срочни трудови договори без обективна причина, доколкото не съществува тясна обективна връзка с предходен трудов договор за неопределено време, сключен със същия работодател
В случай че отговорът на този въпрос е положителен, длъжна ли е националната юрисдикция да не прилага националната правна уредба, противоречаща на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-29/11: Sfichi и Ilaş, Определение от 10 март 2011 г.

Съвместима ли е с член 110 ДФЕС национална правна уредба, която предвижда заплащане на екотакса при първа регистрация на употребявани автомобили, внесени от други държави членки, когато подобно изискване не се прилага при пререгистрация на употребявани автомобили, вече намиращи се на националния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/09: Casteels, Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Може ли при правен спор със своя работодател от частния сектор, с който са сезирани националните юрисдикции, частноправен субект да се позовава на член 48 ДФЕС срещу работодател от частния сектор?
Член 45 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска в рамките на задължителното прилагане на колективен трудов договор:
– при определянето на периода за придобиване на окончателно право на допълнителни пенсионни плащания в държава членка да не се вземат под внимание годините заетост, натрупани от работник в подразделения на един и същ работодател в различни държави членки и по силата на един и същ общ трудов договор, както и
– преместването на работник от едно подразделение на неговия работодател, намиращо се в една държава членка, в подразделение на същия този работодател, намиращо се в друга държава членка, да се разглежда като преустановяване на работата при този работодател по собствено желание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-477/09: Defossez, Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Следва ли член 8а от Директива 80/987 […], изменена с Директива 2002/74 […], който предвижда в първа алинея, че когато едно предприятие, което извършва дейност на територията най-малко на две държави членки, е в състояние на неплатежоспособност[…], за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите е отговорна институцията в държавата членка, на чиято територия те работят или обикновено полагат труд, и във втора алинея, че обхватът на правата на работниците и служителите се определя със закона, регламентиращ компетентната гарантираща институция, да се тълкува в смисъл, че този член определя компетентната институция, като изключва всички останали, [или], с оглед на целта на Директивата, а именно укрепване на правата на работниците, упражняващи правото си на свободно движение, и с оглед на член 9, първа алинея от същата директива, съгласно който Директивата не засяга правото на избор на държавите членки да прилагат или да въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците или служителите, той [следва] да се тълкува в смисъл, че не лишава работника или служителя от правото да се възползва, вместо от гаранцията на тази институция, от по-благоприятната гаранция на институцията, в която се осигурява и прави вноски неговият работодател съгласно националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form