всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Съвместимо ли е с член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО предоставянето на освобождаване от акциз за горива, използвани от частни плавателни съдове за развлечение, само когато тези съдове са предмет на договор за чартър, независимо от действителното им използване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че осигурява правна закрила на защитените наименования за произход (ЗНП) срещу действия, които се отнасят както за продукти, така и за услуги?
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“, от една страна, не изисква като предварително условие продуктът със ЗНП и продуктът или услугата, обхванат/а от спорния знак, да са идентични или сходни и от друга страна, се установява, когато използването на дадено наименование създава в съзнанието на средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, достатъчно пряка и недвусмислена връзка между това наименование и ЗНП
Съществуването на такава връзка може ли да произтича от няколко обстоятелства, по-специално частичното включване на защитеното наименование, фонетичното и визуалното сродство между двете наименования и произтичащото от него сходство, и дори при липсата на тези обстоятелства, от концептуалната близост между ЗНП и разглежданото наименование или още от сходството между продуктите със същото ЗНП и продуктите или услугите, обхванати от споменатото наименование?
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“ не предполага установяването на наличие на акт на нелоялна конкуренция, тъй като тази разпоредба въвежда специфична и отделна закрила, която се прилага независимо от разпоредбите на националното право относно нелоялната конкуренция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

За да се приеме, че първоначално сезираният съд се е отказал от компетентност съгласно член 7, буква a) от Регламент[а за наследяването], изисква ли се този съд изрично да е заявил, че се отказва от компетентност, или може да е достатъчно и изявление, от което не следва изрично, но се извежда по тълкувателен път, че този съд се е отказал от компетентност?
Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първоначално сезирания съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали са били налице предпоставките за постановяване на решение от първоначално сезирания съд съгласно член 6, буква а) и член 7, буква а) от Регламент[а за наследяването]
В каква степен е обвързващо решението на първоначално сезирания съд?
По-специално:
a) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първоначално сезирания съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали починалият надлежно е избрал правото на държавата членка съгласно член 22 от Регламент[а за наследяването]?
б) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първия сезиран съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали на основание член 6, буква а) от Регламент[а за наследяването] една от страните в производството е поискала от първоначално сезирания съд да се откаже от компетентност?
в) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първия сезиран съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали първоначално сезираният съд основателно е приел, че съдилищата на държавата членка, чието право е избрано за приложимо, са по-подходящи да се произнесат по наследяването?
Приложими ли са член 6, буква а) и член 7, буква a) от Регламент[а за наследяването], които изискват да се направи избор на право „съгласно член 22“, и когато в завещателно разпореждане, извършено преди 17 август 2015 г., починалият не е направил изричен или конклудентен избор на право, като приложимото по отношение на наследяването право може да се изведе единствено от член 83, параграф 4 от Регламент[а за наследяването]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че относно вида на кредита трябва евентуално да се посочи, че е налице свързан договор за кредит и/или договор за кредит с определен срок?
Следва ли член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че в условията за усвояването на кредита, в случай на свързани договори за кредит с оглед на финансирането на покупката на определена стока, при изплащане на сумата по кредита на продавача следва да се посочи, че кредитополучателят се освобождава от задължението си за заплащане на продажната цена до размера на изплатената сума и че продавачът е длъжен да му предаде закупената стока, ако цената е платена изцяло?
Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим при сключването на този договор, и конкретно да описва механизма за регулиране на лихвения процент за просрочени плащания?
Следва ли член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че при изчисляването на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване на кредита, договорът за кредит трябва да описва конкретно и лесно разбираемо за средния потребител метода за изчисляване на това обезщетение, за да може този потребител да определи размера на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване, въз основа на представената в посочения договор информация?
Следва ли член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не изисква договорът за кредит да посочва всички случаи, в които на страните по договора за кредит е признато право на прекратяване не от тази директива, а само от националното законодателство?
Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска кредиторът да направи възражение за погасено право, когато потребителят упражни правото си на отказ съгласно тази разпоредба, щом част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито е надлежно предоставена впоследствие, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ и не носи отговорност за това незнание?
Следва ли Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността кредиторът с основание да счита, че потребителят е злоупотребил с правото си на отказ, предвидено в член 14, параграф 1 от тази директива, когато част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ?
Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва съществената информация относно всички извънсъдебни процедури за уреждане на спорове или обезщетение, до които потребителят има достъп, и евентуално за разходите за всяка от тези процедури; обстоятелството, че оплакването или искът трябва да се подаде на хартиен носител или по електронен път; физическият или електронен адрес, на който следва да се подаде оплакването или искът, както и другите формални изисквания, на които трябва да отговаря оплакването или искът, и достатъчно ли е простото препращане в договора за кредит към достъпен в интернет процедурен правилник или към друг акт или документ, предмет на който са условията за провеждане на извънсъдебните процедури за уреждане на спорове и обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Обхващат ли понятията за нови елементи или факти, които са се появили, били са установени или са били представени от кандидата, в член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32], и обстоятелства, които са били налице още преди окончателно да приключи предходната процедура за предоставяне на убежище?
В случай че се появят нови факти или доказателства, които не е можело да бъдат изложени в предходната процедура, без чужденецът да има вина за това, достатъчно ли е на кандидата за убежище да се даде възможността да поиска възобновяването на окончателно приключила предходна процедура?
Когато кандидатът за убежище има вина, че не се е позовал на новоизложените основания още в предходната процедура за предоставяне на убежище, може ли органът да откаже да разгледа по същество последваща молба въз основа на национална норма, която закрепва общоприложим в административното производство принцип, въпреки че поради неприемането на специални норми държавата членка не е транспонирала правилно член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32] и вследствие на това не се е и изрично възползвала от залегналата в член 40, параграф 4 [от тази директива] възможност да предвиди изключение, що се отнася до разглеждането по същество на последващата молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 20, параграф 2, буква а) [ДФЕС] във връзка с член 47, параграф 2 от Хартата, принципите за забрана за дискриминация и за равностойност на процесуалните мерки в националния съдебен процес, както и член 1, [параграф 1,] буква а) от Регламент [№ 1206/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато националното право на сезирания съд предвижда същият да извършва служебна справка за адрес на ответника в собствената си държава и се установи, че този ответник се намира в друга държава от Европейския съюз, сезираният национален съд е задължен да извърши справка за адреса на ответника и при компетентните органи в държавата, където той пребивава?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, да се тълкува в смисъл, че при определяне на обичайното местопребиваване на длъжник като предпоставка по националното право за провеждане на едностранно формално производство без събиране на доказателства, каквото е това за издаване на заповед за изпълнение, националният съд е длъжен да тълкува всяко обосновано съмнение за това, че длъжникът има обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, като липса на правна предпоставка за издаване на такава заповед, съответно — като основание за невлизане на заповедта в сила?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, който след издаване на заповед за изпълнение срещу определен длъжник е установил, че този длъжник вероятно няма обичайно местопребиваване в държавата на съда, и при условие че това представлява пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу такъв длъжник по националното право, да обезсили издадената заповед за изпълнение служебно въпреки липсата на изрична законодателна разпоредба в този смисъл?
Ако отговорът на въпрос 3 е отрицателен, то следва ли посочените в същия въпрос разпоредби да се тълкуват в смисъл, че задължават националния съд да обезсили издадената заповед за изпълнение, ако е извършил проверка и е установил със сигурност, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Коя е релевантната дата за преценката дали лице, на което е предоставена международна закрила, е „ненавършило пълнолетие“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95, за да се постанови решение по подадената от търсещо убежище лице молба за международна закрила, когато това търсещо убежище лице, което е влязло на територията на приемащата държава членка, в която се намира ненавършилото му пълнолетие несемейно дете, иска да изведе от получения от това дете статут на субсидиарна закрила право на убежище съгласно законодателството на тази държава членка, предоставящо такова право на лицата, които попадат в обхвата на посочената разпоредба?
Следва ли понятието „член на семейството“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95 във връзка с член 23, параграф 2 от нея и член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не изисква действително възобновяване на семейния живот между родителя на лицето, на което е предоставена международна закрила, и неговото дете?
Следва ли член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95 във връзка с член 23, параграф 2 от нея да се тълкува в смисъл, че правата, които членовете на семейството на лице, на което е предоставена субсидиарна закрила, извеждат от получения от тяхното дете статут на субсидиарна закрила, и по-специално предимствата, посочени в членове 24—35 от тази директива, продължават да съществуват след навършване на пълнолетие от това лице за срока на валидност на разрешението на пребиване, предоставено им в съответствие с член 24, параграф 2 от посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли периодът на почивка по време на работа, през който работникът трябва да се яви до две минути, за да бъде на разположение на работодателя си в случай на спешно повикване, да се счита за „работно време“ по смисъла на член 2 от Директива 2003/88?
Оказва ли въздействие върху преценката, която следва да се направи във връзка с първия въпрос, фактът, че до такова прекъсване на почивката по време на работа в резултат на спешно повикване се стига само случайно и в непредвидими случаи, или евентуално колко често се стига до такова прекъсване?
Може ли първоинстанционен съд, който се произнася, след като решението му е отменено от висшестоящ съд и делото му е върнато за ново разглеждане по същество, да не се съобрази с правните изводи на висшестоящия съд, които са задължителни за първоинстанционния съд, ако тези изводи са в противоречие с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 98 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с точка 7 от приложение III към същата директива да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, по силата на което, от една страна, доставките на услуги от лица, извършващи дейност на преместваеми увеселителни обекти, и от друга страна, доставките на услуги от лица, извършващи дейност на постоянни увеселителни обекти под формата на развлекателни паркове, се облагат с различни ставки на ДДС — едната намалена, а другата стандартна, и дали правото на Съюза допуска национална юрисдикция, ако срещне особени затруднения при извършването на преценка относно спазването на принципа на данъчна неутралност, да поиска, при условията, предвидени в националното право, експертно становище, което да ѝ даде яснота за решението ѝ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 3, параграф 1а, четвърта алинея, подточка iii) от [Директива 2004/109] да се тълкува в смисъл, че условие за допустимостта на „по-строги изисквания“ за „притежатели на акции или [з]а физически лица [или юридически лица]“ е върху „законовите, подзаконовите и административните разпоредби“, в които са предвидени по-строги изисквания относно нотифицирането за съществено дялово участие, да се „упражнява надзор“ от определен от държавата членка орган съгласно член 4 от [Директива 2004/25], и упражняването на надзор да обхваща спазването на по-строгите изисквания за нотифицирането за съществено дялово участие по смисъла на Директива [2004/109]?
Допуска ли член 47 от [Хартата] национална практика, съгласно която влязло в сила решение на надзорен орган по член 4 от [Директива 2004/25], с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на [Директива 2004/25] национални разпоредби, има обвързващо действие и в рамките на водено срещу същото лице наказателно производство за нарушение на национални норми, свързани с посочените разпоредби, приети за транспониране на [Директива 2004/109], поради което това лице не може да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form