4.18 - Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-449/13: CA Consumer Finance SA, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.
Следва ли Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че заемодателят трябва да докаже точното и пълно изпълнение на своите задължения при сключването и изпълнението на договор за кредит, произтичащи от националното законодателство, с което е транспонирана тази директива?
Допуска ли Директива 2008/48/ЕО възможността точното и пълно изпълнение на задълженията на заемодателя да се докаже единствено посредством съдържаща се в договора за кредит типова клауза, с която потребителят потвърждава изпълнението на задълженията на заемодателя, без това доказване да е подкрепено с документите, които заемодателят е изготвил и връчил на заемателя?
Следва ли член 8 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска проверката на кредитоспособността на потребителя да се извършва само въз основа на декларираната от потребителя информация, без да се упражнява действителен контрол върху тази информация посредством други данни?
Следва ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че заемодателят не може да е предоставил подходящи разяснения на потребителя, ако предварително не е проверил неговото финансово положение и неговите потребности?
Следва ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността предоставяните на потребителя подходящи разяснения да произтичат само от съдържащата се в договора за кредит договорна информация, без да се изготвя специфичен документ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/13: Novo Nordisk Pharma, Съдебно решение от 20 ноември 2014 г.
Следва ли член 13 от Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че тази директива като цяло не засяга германския режим на отговорността за вреди от лекарствени продукти, доколкото той е „специален режим“, и в резултат от това националната уредба на отговорността в областта на фармацевтичното право може да продължи да се развива,
или
тази разпоредба трябва да се разбира в смисъл, че съществувалите към момента на нотифицирането на Директивата (30 юли 1985 г.) хипотези, при които възниква отговорност за вреди от лекарствени продукти, не бива да се разширяват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/13: Kušionová, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява основаващо се на евентуално неравноправни договорни клаузи вземане да бъде събрано чрез извънсъдебно изпълнение върху обременен с вещна тежест недвижим имот, даден като обезпечение от потребителя, и ако да, следва ли националният съд да не прилага такива разпоредби на вътрешното право?
Следва ли член 4 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, съдържаща се в потребителски договор, сключен без съдействието на адвокат, която позволява на кредитора да пристъпи към извънсъдебно изпълнение върху дадения като обезпечение имот без съдебен контрол, заобикаля важния принцип на правото на Съюза относно служебния съдебен контрол на договорните клаузи и поради това е неравноправна, дори когато съдържанието на такава договорна клауза произхожда от норма на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/14: Sánchez Morcillo и Abril García, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска режим на изпълнителни способи като разглеждания в главното производство, който предвижда, че производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не може да бъде спряно от съдията в исковото производство, който би могъл в окончателното си решение най-много да присъди обезщетение за понесените от потребителя вреди, доколкото този потребител, в качеството си на ответник в изпълнителното производство, не може да обжалва решението, с което се отхвърля неговото възражение на това изпълнение, а продавачът или доставчикът, взискател в изпълнителното производство, има право да обжалва решението за прекратяване на производството или за обявяване на неравноправна клауза за неприложима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/12: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.
Съвместимо ли е с Директива 2005/29/ЕО изключването на лицата, упражняващи свободна професия, зъболекарите и кинезитерапевтите от приложното поле на националното законодателство, транспониращо тази директива?
Допустимо ли е национално законодателство да предвижда по-ограничителни правила относно начина на обявяване на намаления на цените от тези, установени с Директива 2005/29/ЕО?
Могат ли държавите членки да запазят или въведат национални разпоредби, които ограничават или забраняват определени форми на амбулантни продажби, след пълната хармонизация, въведена с Директива 2005/29/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/14: Tudoran, Определение от 3 юли 2014 г.
Приложими ли са разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО към договор за кредит, сключен преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз, чието действие продължава след тази дата?
Възможно ли е национална разпоредба, с която се признава характер на изпълнително основание на договор за банков кредит, да накърнява свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по членове 49 и 56 ДФЕС в изцяло вътрешна ситуация?
Дава ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз основание да се признае за несъвместима национална разпоредба, според която договори за кредит имат характер на изпълнително основание, когато не се прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/13: Barclays Bank, Съдебно решение от 30 април 2014 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО и принципите на правото на Съюза за защита на потребителите и за договорно равновесие да се тълкуват в смисъл, че не допускат законови и подзаконови разпоредби на държава членка като разглежданите в делото по главното производство, които, от една страна, предвиждат, че макар ипотекиран имот, чиято данъчна стойност е по-висока от общия размер на гарантираното вземане, да е възложен, при липсата на други наддавачи, на ипотекарния кредитор на цена, равна на 50 % от тази стойност, този кредитор може да продължи принудителното изпълнение въз основа изпълнителния титул за сума, съответстваща на остатъка от вземането си, и от друга страна, допускат разширяване на гаранциите на посочения кредитор, ако данъчната стойност на ипотекирания имот се намали с 20 %, без да предвиждат възможност за преразглеждане на тази оценка с оглед на увеличаването ѝ в полза на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/13: Kásler и Káslerné Rábai, Съдебно решение от 30 април 2014 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че при договор за кредит на сума, изразена в чужда валута, но на практика предоставена в националната парична единица и която потребителят трябва да върне изключително в националната парична единица, договорната клауза относно вида на обменния валутен курс (купува или продава), която не е била индивидуално договорена, може да бъде част от „определянето на основния предмет на договора“?
Ако това не е така, въз основа на втория израз, посочен в член 4, параграф 2 от Директива [93/13], трябва ли разликата между обменния валутен курс купува и обменния валутен курс продава да се схваща като възнаграждение, чието съответствие с предоставената услуга не може да бъде разглеждано от гледна точка на нейния неравноправен характер
В тази връзка има ли някакво значение това дали действително е извършена сделка на обмяна на валута между финансовата организация и потребителя?
2) Ако член 4, параграф 2 от Директива трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд може, независимо от разпоредбите на националното право, да разглежда неравноправния характер на договорните клаузи, на който се позовава посоченият член, когато тези клаузи не са изразени на ясен и разбираем език, трябва ли това последно изискване да се разбира в смисъл, че налага сами по себе си договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка или освен това то налага на същия този потребител да са ясни и разбираеми икономическите причини за включването на договорната клауза и връзката ѝ с другите договорни клаузи?
3) Следва ли член 6, параграф 1 от Директива [93/13] и точка 73 от решение [Banco Español de Crédito, EU:C:2012:349] да се тълкуват в смисъл, че националният съд не може да отстрани в полза на потребителя причините за недействителността на неравноправна клауза, включена в общите условия на потребителски договор за кредит, като измени или допълни въпросната договорна клауза, ако договорът не би могъл да се изпълни въз основа на клаузите, които остават след премахването на посочената клауза
В това отношение има ли значение обстоятелството, че националното право съдържа нормативна разпоредба, уреждаща въпросния правен въпрос при липсата на недействителната клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/13: Sebestyén, Определение от 3 април 2014 г.
Противоречи ли на изискванията на Директива 93/13/ЕИО клауза в договор между банка и потребител, която възлага изключителна компетентност на арбитражен съд, чиито решения не подлежат на обжалване, и може ли такава клауза да се счита за неравноправна?
Следва ли фактът, че потребителят е получил обща информация за разликите между арбитражното и редовното съдебно производство преди сключването на договора, да изключи възможността такава арбитражна клауза да бъде квалифицирана като неравноправна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/12: 4finance, Съдебно решение от 3 април 2014 г.
Следва ли точка 14 от приложение I към Директива 2005/29 […] да се тълкува в смисъл, че създаването, използването или рекламирането на пирамидална промоционална схема се счита за търговска практика, която във всички случаи е заблуждаваща, единствено когато потребителят е длъжен да заплати сума, за да получи насрещна престация главно за привличането на други потребители в схемата, а не за продажбата или употребата на продукти?
В случай че е необходимо потребителят да заплати сума за правото да получи насрещна престация, размерът на сумата, заплатена от потребителя за възможността да получи насрещна престация главно за привличането на други потребители в схемата, а не за продажбата или употребата на продукти, има ли значение за квалифицирането на пирамидалната промоционална схема като заблуждаваща търговска практика по смисъла на точка 14 от приложение I към Директива [2005/29]
Заплащането на суми с чисто символичен размер от потребители с цел да се позволи идентифицирането им може ли да се счита за плащане за възможността да се получи насрещна престация по смисъла на точка 14 от приложение I към Директивата?
Следва ли точка 14 от приложение I към Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че за да може дадена пирамидална промоционална схема да се счита за заблуждаваща търговска практика, единствено важно е насрещната престация да е платена на вече регистриралия се в схемата потребител главно за привличането на други потребители в схемата, а не за продажбата или употребата на продукти, или има значение и в каква степен насрещната престация, платена на участниците в схемата за привличането на нови потребители, се финансира от вноските на новите членове
В случая [по главното производство] трябва ли насрещната престация, платена на по-рано регистриралите се в пирамидалната промоционална схема, да се финансира изцяло или в по-голямата си част от вноските на новопостъпващите в тази схема членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.