4.18.05 - Нелоялни търговски практики
Нелоялни търговски практики
Дело C-337/23: APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
1) Следва ли чл. 4, пар. 2 и чл. 6, пар. 1 от [Директива 93/13] да се тълкуват в смисъл, че когато договор за кредит предвижда задължение на потребителя да сключи договор за поръчителство, по който поръчител е лице, посочено от кредитора, съдържанието на договора за поръчителство не представлява „основен предмет“ на договора с това трето лице, а част от съдържанието на договора за кредит
Има ли при това значение дали кредиторът и поръчителят са свързани лица?
2) Следва ли т. 1, б. „и“ от приложението към [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че когато потребителят има задължение за осигуряване на поръчител по вече сключен договор за кредит, като една от възможностите това да стане е с ангажиране на посочено от кредитора лице, съдържанието на задължението на потребителя по сключения по-късно в деня на сключване на договора за кредит договор за осигуряване на поръчител следва да се смята за неясно поради невъзможност да избере или предложи лицето, което ще му бъде посочено от кредитора като бъдещ поръчител?
3) При отговор на предходния въпрос в смисъл, че предметът на договора за поръчителство е ясен, следва ли т. 1, б. „и“, „й“ и „м“ от приложението към [Директива 93/13] да се тълкуват в смисъл, че когато потребителят е поел задължение за осигуряване на поръчител по вече сключен договор за кредит, като една от възможностите това да стане е с ангажиране на посочено от кредитора лице, съдържанието на задължението на потребителя по договора за кредит следва да се смята неясно и това може да доведе до недействителност на договора за кредит или отделни негови клаузи?
4) Следва ли чл. 4, пар. 1 от [Директива 93/13], тълкуван във връзка с чл. 8 от [Директива 2005/29], да се тълкува в смисъл, че когато лице, което предоставя кредит, предвижда потребителят да сключи договор с посочено от кредитодателя лице, което да обезпечава вземането му срещу потребителя, представлява винаги случай на възползване от неизгодната позиция на потребителя, и оттам — агресивна търговска практика?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос — следва ли чл. 4, пар. 1 и чл. 7 от [Директива 93/13], тълкувани във връзка с чл. 8 от [Директива 2005/29], да се тълкуват в смисъл, че в едностранно съдебно производство като това за издаване на заповед за изпълнение, в което потребителят не участва, съдът може да обоснове съмнение за неравноправност на договорна клауза на основание единствено на съмнение, че клаузата може да е приета от потребителя в резултат на нелоялна търговска практика, или последната следва да се установи със сигурност?
6) Следва ли чл. 15, пар. 2 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба се прилага в случаите, когато договорът за кредит е свързан с допълнителна услуга — осигуряване на платено поръчителство от трето лице, и дава възможност на потребителя да предяви не само свои притезателни права поради неправомерно поведение на поръчителя като плащане след изтичане на законов срок, а и процесуални възражения, които изключват задължението към поръчителя?
7) Допуска ли чл. 15, пар. 2 от [Директива 2008/48] във връзка с принципа за ефективност, или евентуално, ако се приеме, че договорът за кредит и за поръчителство са свързани сделки — чл. 5 и чл. 7 от [Директива 93/13] във връзка с т. 1, б. „б“ и „в“ от Приложението към същата директива, национална съдебна практика, според която, когато поръчителят по свързан с договор за потребителски кредит, който е получил възнаграждение от потребителя, за да гарантира по договора за кредит, е заплатил на основния кредитор въз основа на клауза в договора въпреки изтичането на законов срок като този по чл. 147 ЗЗД, който според съдебната практика погасява напълно поръчителството, поръчителят въпреки това може да се позове на встъпване в правата на първоначалния кредитор и да иска плащане от главния длъжник, позовавайки се на неяснота в съдебните актове по прилагане на закона?
8) Следва ли чл. 3, буква „ж“ от [Директива 2008/48] във връзка с чл. 5 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че при уредено в договора за кредит задължение за сключване на свързан с договора за кредит договор за поръчителство, което е обвързано с увеличаване на общия размер на задължението по кредита, [ГПР] по кредита следва да се изчислява и съобразно увеличените вноски с оглед възнаграждението на поръчителя
Има ли при това значение кой е избрал поръчителя и свързан ли е той с първоначалния кредитор?
9) Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на [ГПР] в договор за кредит, сключен между търговец и потребител — кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на [ГПР] в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на [ГПР] в договор за потребителски кредит
Следва ли да се приеме, че тези последици задължително обвързват и платилия поръчител в отношенията му към потребителя?
10) Следва ли чл. 23, изр. второ от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на [ГПР], като не посочва тези за професионален поръчител, избран от кредитора (въпреки че число за такъв процент е посочено в текста на договора за кредит)?
11) Следва ли чл. 2, пар. 2 от [Директива 2009/138] във връзка с б. А, т. 14 от Приложение № 1 към същата директива да се тълкува в смисъл, че предоставянето по занятие на дейност на платено поръчителство, при което дружеството — поръчител заплаща във всички случаи на неизпълнение пълната сума на кредит, изтеглен от потребител — главен длъжник, а възнаграждението се заплаща независимо от неизпълнението от потребителя с всяка вноска по кредита, „застрахователна дейност“ по смисъла на посочената директива?
12) При положителен отговор на единадесети въпрос — следва ли чл. 14, пар. 1 от [Директива 2009/138] да се тълкува в смисъл, че за лице, извършващо дейността, посочена в единадесетия въпрос, възниква задължение за лицензиране пред националните регулаторни органи, отговорни за издаване на лиценз на застраховател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-518/23: NEW Niederrhein Energie und Wasser, Съдебно решение от 23 януари 2025 г.
Трябва ли информацията, която търговецът следва да предостави съгласно член 7, параграф 1 и параграф 4, буква в) от Директива 2005/29 за начина, по който се изчислява цената, при ценообразуване, зависещо от потреблението, да е такава, че клиентът да може самостоятелно да изчисли цената въз основа на информацията, ако знае своето потребление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/23: Guldbrev, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.
Представлява ли в ситуация като разглежданата от националния съд оценяването и изкупуването на злато от потребители продукт (комбиниран продукт) по смисъла на член 2, букви в), г) и и) и член 3, параграф 1 от Директива [2005/29]?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, представлява ли в разглежданата от националния съд ситуация оценяването на злато продукт по смисъла на Директива [2005/29]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/22: Compass Banca, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Следва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност, да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията [framing (рамкиране] изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително посредством цялостното представяне“?
Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на националния орган за защита на конкуренцията (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: [първо,] със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, [второ,] със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, [трето,] с едновременното отправянето на свързани предложения, [четвърто,] с кратките срокове, предоставени за приемане на предложението) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал [за размисъл] от седем дни?
Допуска ли Директива [2016/97], и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на органа за защита на конкуренцията и пазара на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на комбинирана продажба на финансов продукт и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — и при наличие на опасност от злоупотреба с влияние спрямо потребителя, свързана с обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на комбинираното предложение и подписването на застрахователния договор?
Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправено сложно свързано предложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/21: Vicente (Action en paiement d’honoraires d’avocat), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата съкратено производство за събиране на възнаграждения, образувано по молба на адвокат, в което съдът не може да извърши служебна проверка за евентуална неравноправност на клаузите в потребителски договор, тъй като не се предвижда възможност за съдебна намеса на нито един етап от това производство, освен ако съответният клиент не възрази срещу подадената молба и впоследствие някоя от страните не подаде молба за преразглеждане на окончателния акт на съдебния секретар?
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата обстоятелството, че в такова съкратено производство съдът евентуално осъществява контрол за неравноправност на клаузите — служебно или по искане на някоя от страните — във връзка с евентуална молба за преразглеждане на акт на несъдебен орган, какъвто е съдебният секретар, което производство поначало трябва да се ограничава само до предмета на този акт и в което не се допуска използването на други доказателства освен представените до момента от страните писмени доказателства?
Следва ли да се приеме, че клауза в договор между адвокат и потребител като разглежданата в главното производство, която предвижда заплащането на възнаграждение в конкретната хипотеза, в която клиентът оттегля иска си преди приключването на съдебното производство или сключва извънсъдебна спогодба с банката ответник без знанието на правния си съветник или противно на неговите препоръки, попада в обхвата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, тъй като става въпрос за основна клауза, отнасяща се до предмета на договора, в разглеждания случай — до цената?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посочената клауза, която определя възнаграждението чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в предварително предоставената информация, да се счита за ясна и разбираема по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се приеме за нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29 включването в договор между адвокат и потребител на клауза като разглежданата в главното производство, която определя размера на адвокатското възнаграждение само чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в търговската оферта и предварително предоставената информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/20: A (Contrats d’assurance « unit-linked »), Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че посочената в него информация следва да се съобщи на потребителя, който в качеството на застраховано лице се присъединява към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, сключен между застрахователно предприятие и предприятие, което е титуляр на полици?
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 във връзка с част A, точка a)12 от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че указанията относно естеството на основните активи, които трябва да бъдат съобщени на потребителя, преди той да се присъедини към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, трябва да съдържат указания относно съществените характеристики на тези основни активи и ако да — трябва ли тези указания да съдържат изчерпателна информация относно всички рискове и да повтарят информацията, която емитентът на финансовите инструменти е предоставил на застрахователното предприятие съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2004/39?
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкува в смисъл, че информацията по част A, точка a)12 от приложение III към нея трябва задължително да бъде съобщена на потребителя, който се присъединява като застраховано лице към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, в рамките на отделна преддоговорна процедура и следователно не допуска национална разпоредба, по силата на която е достатъчно тази информация да бъде спомената в съответния договор?
Трябва ли член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкува в смисъл, че неправилното изпълнение на задължението за предоставяне на информацията по част A, точка a)12 от приложение III към нея води до нищожност или недействителност на договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, или на декларацията за присъединяване към него, което да бъде основание за възстановяване на заплатените от потребителя застрахователни премии?
Трябва ли член 7 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че несъобщаването на потребителя, който се присъединява към договор за групова застраховка „Живот“, свързан с инвестиционен фонд, на информацията по член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 във връзка с част А, точка а)12 от приложение III към нея, представлява заблуждаващо бездействие по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/20: StWL Städtische Werke Lauf a.d. Pegnitz, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Изпълнени ли са характеристиките на понятието за изпращане по смисъла на член 2, втора алинея, буква з) от Директива 2002/58, ако дадена комуникация не е изпратена чрез доставчик на услуги от един потребител на електронна комуникационна услуга до друг потребител на електронния „адрес“ на втория потребител, а в резултат от отварянето на защитен с парола уебсайт на електронна поща рекламен сървър автоматично я показва на конкретни определени за тази цел места във входящата пощенска кутия на електронната поща на избран на случаен принцип потребител (реклама във входяща пощенска кутия)?
Предполага ли получаването на комуникация по смисъла на член 2, втора алинея, буква з) от Директива 2002/58/ЕО, след като узнае за наличието на комуникация, получателят да задейства чрез доброволна заявка за получаване на програмирано предаване на комуникацията, или е достатъчно появата на комуникация във входящата пощенска кутия на електронна поща да се задейства с отварянето на защитен с парола уебсайт на електронна поща от страна на потребителя?
Налице ли е електронна поща по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 и ако комуникацията не е изпратена на конкретно определен преди предаването отделен получател, а се показва във входящата пощенска кутия на избран на случаен принцип потребител?
Налице ли е използване на електронна поща за целите на директен маркетинг по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 само когато се установи, че е налице бреме за потребителя, което надхвърля затормозяването?
Налице ли е индивидуална реклама, изпълняваща условията за „увещаване“ по смисъла на точка 26, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29, само когато се установи контакт с клиент посредством средство за комуникация, което традиционно служи за индивидуална комуникация между изпращач и получател, или е достатъчно, както при рекламата в разглеждания спор, да се установи индивидуален контакт чрез показване на рекламата във входящата пощенска кутия на лична електронна поща, следователно на място, на което клиентът очаква индивидуално адресирани до него съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/20: Peek & Cloppenburg, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Трябва ли да се приеме, че „плащане“ за реклама по смисъла на точка 11, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29 е налице само когато се предоставя парична насрещна престация за използването на редакционен материал в медиите за реклама на продукт, или понятието „плащане“ включва всеки вид насрещна престация, без значение дали е предоставена под формата на пари, стоки или услуги или други имуществени блага?
Предполага ли точка 11, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29 търговецът да предоставя тази оценима в пари полза на медийното предприятие като насрещна престация за използването на редакционния материал, а ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли да се приеме, че такава насрещна престация е налице и когато медийното предприятие публикува репортаж за организирана съвместно с търговеца рекламна акция, като търговецът е предоставил на медийното предприятие правата върху изображенията за репортажа, двете предприятия са си разделили разходите по рекламната акция и същата има за цел да рекламира продуктите и на двете предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-922/19: Stichting Waternet, Съдебно решение от 3 февруари 2021 г.
Следва ли член 9 от Директива [97/7] и член 27 от Директива [2011/83] във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2005/29] и точка 29 от приложение I към последната директива да се тълкуват в смисъл, че е налице непоръчана доставка на питейна вода по смисъла на тези разпоредби, когато търговската практика на водоснабдителното предприятие е следната:
i) по силата на закона водоснабдителното предприятие а) има изключително право и задължение да доставя вода чрез тръби в определената му водоснабдителна зона, както и б) е длъжен да предложи на поискалите това лица свързване с обществената мрежа за снабдяване с питейна вода, от една страна, и доставката на вода, от друга страна;
ii) водоснабдителното предприятие запазва връзката на жилището на потребителя с обществената водоснабдителна мрежа, която е съществувала преди нанасянето на потребителя в жилището, поради което тръбите в жилището на потребителя са под налягане и потребителят може чрез съзнателно действие, състоящо се в завъртане на крана на чешма или аналогично на него действие, по свое усмотрение да черпи вода, дори и след като е изразил намерението си да не сключва договор за доставка на вода, и
iii) водоснабдителното предприятие фактурира разходите, доколкото със съзнателно действие потребителят действително е черпил вода, като прилаганите цени са покриващи разходите, прозрачни и недискриминационни, което се контролира от публичните органи?
Допускат ли член 9 от Директива [97/7] и член 27 от Директива [2011/83] във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2005/29] и точка 29 от приложение I към последната директива да се приеме, че между водоснабдителното предприятие и потребителя е сключен договор за водоснабдяване, когато i) потребителят знае — както и средният потребител в Нидерландия — че доставката на вода не е безплатна, ii) при все това потребителят ползва обичайно водата за дълъг период от време, iii) потребителят продължава да ползва вода и след като е получил от водоснабдителното предприятие приветствено писмо за добре дошъл, както и след това сметки и покани за доброволно изпълнение, и iv) потребителят изразява действителното си намерение да сключи договор с водоснабдителното предприятие след постановяване на съдебно разрешение за прекратяване на връзката на жилището с водоснабдителната мрежа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/19: Konsumentombudsmannen, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.
Когато национален съд преценява дали са използвани неразрешени здравни претенции, а тези претенции съответстват на претенция, обхваната от заявление по член 13, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, по което все още не е взето решение за разрешаване или неразрешаване, кои разпоредби регламентират тежестта на доказване — членове 5 и 6 във връзка с член 10, параграф 1 и член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 или разпоредбите на националното право?
Ако отговорът на първия въпрос е, че тежестта на доказване се урежда от Регламент № 1924/2006, кой носи тази тежест — търговецът, който използва съответната здравна претенция, или органът, който иска от националния съд да забрани на търговеца да използва занапред тази претенция?
В случай като описания в първия въпрос, когато национален съд преценява дали са използвани неразрешени здравни претенции, кои разпоредби регламентират изискванията за доказване — членове 5 и 6 във връзка с член 10, параграф 1 и член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 или разпоредбите на националното право?
Ако отговорът на третия въпрос е, че изискванията за доказване се уреждат от Регламент № 1924/2006, какви са установените изисквания за доказване?
За отговорите на предходните четири въпроса има ли значение фактът, че Регламент № 1924/2006 (включително член 3, буква а) от него) и Директива 2005/29 могат да са едновременно приложими в производството пред националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.