4.14 - Социална политика
Социална политика
Дело C-426/20: Luso Temp, Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Допускат ли член 3, параграф 1, буква е) и член 5, параграф 1 от Директива 2008/104/ЕО разпоредба като член 185, параграф 6 от Кодекса на труда, според която нает чрез агенция за временна заетост работник има право само на отпуск и на добавка, пропорционални на прослуженото време в предприятието ползвател, дори когато започва работа през една календарна година и я завършва две или повече календарни години след тази дата, при положение че по отношение на работник, директно нает от предприятието ползвател, който изпълнява същите функции за същия период, се прилага общият режим на отпуските, който му гарантира по-голям период на отпуск и на съответната добавка, тъй като не са пропорционални на прослуженото време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/21: HJ () и de directeur d’une société), Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Допускат ли член 2 във връзка с член 12, букви а) и в) от Директива 2008/94 практика на националните съдилища, съгласно която директорът на търговско дружество не се счита за „работник или служител“ за целите на изплащането на дължимите вземания за възнаграждение съгласно Директивата само защото директорът като служител [по смисъла на Директивата] в същото време е и член на представителен орган на това търговско дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/20: BVAEB, Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Следва ли ограничението на прилагането във времето на изискването за равно третиране на мъже и жени съгласно решение [от 17 май 1990 г., Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209)], както и съгласно [Протокол № 33] и член 12 от Директива [2006/54] да се тълкува в смисъл, че е законосъобразно получаващо пенсия лице (от Австрия) да не може или да може само (частично) да се позове на принципа на равно третиране за частта от правото на пенсия, която се отнася до периоди на заетост след 1 януари 1994 г., за да претендира, че е дискриминирано от разпоредби относно предвиденото за 2018 г. адаптиране на пенсиите на държавните служители като приложеното в главните производства?
Следва ли изискването за равно третиране на мъже и жени (съгласно член 157 ДФЕС във връзка с член 5 от Директива 2006/54) да се тълкува в смисъл, че непряка дискриминация като евентуално произтичащата от приложимите в главните производства разпоредби относно адаптирането на пенсиите през 2018 г. е обоснована и като се вземат предвид предприети по-рано подобни мерки и причинените от тяхното кумулативно действие значителни загуби на реалната стойност на пенсиите (в конкретния случай 25 %) в сравнение с индексацията вследствие на инфлацията, и по специално:
– за предотвратяването на (възникваща при периодично адаптиране с единна ставка) драстична разлика между по-високите и по-ниските пенсии, въпреки че тази разлика би била чисто номинална и съотношението на стойностите на пенсиите би останало непроменено,
– за реализирането на общ „социален аспект“ като повишаването на покупателната способност на получателите на по-ниски пенсии, въпреки че: а) тази цел може да бъде постигната и без ограничение на адаптирането на по-високите пенсии; и б) законодателят не предвижда подобна мярка по същия начин за повишаването на покупателната способност при индексация вследствие на инфлацията на по-ниските заплати на държавните служители (за сметка на адаптирането на по-високи заплати) и също така не е приел разпоредба за подобна намеса в адаптирането на размера на пенсиите от други професионални социалноосигурителни схеми (без участие на държавата), с цел да бъде постигнато повишаване на покупателната способност на по-ниските пенсии (за сметка на адаптирането на по-високите пенсии),
– за запазването и финансирането на „схемата“, въпреки че пенсиите на държавните служители не се дължат от осигурителен институт, организиран по подобие на осигурителна схема, финансирана от вноски, а от федералната държава като работодател на пенсионирани държавни служители като възнаграждение за извършена работа, така че в крайна сметка решаващо значение имат само съображения от бюджетен характер, а не запазването или финансирането на схемата,
– тъй като формира самостоятелно основание или (преди това) изначално изключва възможността да се приеме, че е налице непряка дискриминация, основана на пола по смисъла на Директива 2006/54 в ущърб на мъжете, когато статистически значително по-високата степен на засегнатост на мъжете от групата на получателите на по-високи пенсии трябва да се квалифицира като последица от по-специално обичайната в миналото липса на равни възможности за жените в областта на заетостта и професиите, или
– тъй като разпоредбата е допустима като позитивна мярка по смисъла на член 157, параграф 4 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/20: Federatie Nederlandse Vakbeweging (Procédure de pre-pack), Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 […] да се тълкува в смисъл, че условието да е образувано „производство по несъстоятелност или […] сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя“ е изпълнено, когато:
а) несъстоятелността на прехвърлителя е неизбежна и следователно той действително е неплатежоспособен;
б) целта на производството по несъстоятелност според нидерландското право е чрез ликвидация на имуществото на длъжника да се получат възможно най-много приходи за всички кредитори и
в) в така наречената процедура pre-pack прехвърлянето (на част) от предприятието се подготвя преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява едва след това, като
г) назначеният от съда преди обявяването в несъстоятелност „бъдещ синдик“ трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори, както и от дружествените интереси, като например интереса от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на назначения също от съда „бъдещ съдия по несъстоятелността“;
д) целта на процедурата pre-pack е в последвалото производство по несъстоятелност да се извърши ликвидация, при която се продава принадлежащото на прехвърлителя предприятие, което е продължило дейността си (going concern) (или част от него), така че всички кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно, и
е) провеждането на производството гарантира, че тази цел действително е определяща?
Следва ли член 5, параграф 1 от [тази директива] да се тълкува в смисъл, че условието „производство[то] по несъстоятелност или […] сходно производство за неплатежоспособност [да е] под надзора на компетентен публичен орган“ е изпълнено, когато прехвърлянето (на част) от предприятието в рамките на процедура pre-pack е подготвено преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява след това, и
а) преди обявяването в несъстоятелност това обстоятелство се контролира от „бъдещ синдик“ и „бъдещ съдия по несъстоятелността“, които са били назначени от съда, но не разполагат със законово регламентирани правомощия;
б) според нидерландското право, преди обявяването в несъстоятелност „бъдещият синдик“ трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори и от останалите дружествени интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на „бъдещия съдия по несъстоятелността“;
в) функциите на „бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността“ не се различават от функциите на синдик и съдия по несъстоятелността;
г) договорът, въз основа на който предприятието се прехвърля и който е бил изготвен в хода на процедурата pre-pack, се сключва и изпълнява едва след обявяването в несъстоятелност;
д) при обявяването в несъстоятелност съдът може да определи синдик или съдия по несъстоятелността, различни от „бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността“, и
е) синдикът и съдията по несъстоятелността са подчинени на едни и същи изисквания за обективност и независимост, приложими по отношение на синдик и съдия по несъстоятелността в рамките на производство по несъстоятелност, което не е предшествано от процедура pre-pack, като независимо от степента на участието им преди обявяването в несъстоятелност те са длъжни, по силата на възложените им от закона правомощия, да проверят дали прехвърлянето на (една част от) предприятието, подготвено преди обявяването в несъстоятелност, е в интерес на всички кредитори и — в случай че отговорът е отрицателен — да вземат решението, че прехвърлянето не може да бъде извършено, като едновременно с това имат право да решат, че поради други основания — например противоречие с други дружествени интереси, като значението на заетостта — подготвеното преди обявяването на несъстоятелността прехвърляне на (една част от) предприятието не може да бъде извършено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-464/21: Universitat de Barcelona, Определение от 26 април 2022 г.
Попада ли работник, чийто трудов договор е преквалифициран като „трудово правоотношение за неопределено време, но не постоянно“ поради злоупотреба със срочни договори, в обхвата на Рамковото споразумение относно срочната работа?
Влияе ли квалификацията на трудовия договор по националното право върху приложението на Рамковото споразумение, когато трудовото правоотношение може да бъде прекратено при настъпване на определено събитие, определено едностранно от работодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/21: Elliniko Dimosio (Personnel de nettoyage d’établissements scolaires), Определение от 7 април 2022 г.
Приложимо ли е забраната за по-неблагоприятно третиране на работници със срочни трудови договори спрямо работници с безсрочни договори по отношение на възнаграждението, когато срочният договор е формално квалифициран като договор за изработка по националното право?
Може ли обстоятелството, че работникът е знаел за срочния характер на нуждите, които обслужва, и е дал съгласие за сключване на срочен договор, да обоснове по-неблагоприятно третиране спрямо работници с безсрочни договори?
Съвместима ли е националната правна уредба, която предвижда по-ниско възнаграждение за работници със срочни договори единствено на основание срочния характер на договора, с клаузата 4, точка 1 от Рамковото споразумение по Директива 1999/70/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/20: Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Допускат ли членове 20, 21, 31, 33 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81, член 7 от Директива 2003/88, както и член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 прилагането на национална правна уредба като италианската, съдържаща се в Закон № 374/91 и Законодателен декрет № 92/2016, както е тълкувана в постоянната съдебна практика, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?
Допускат ли принципите на Европейския съюз в областта на самостоятелността и независимостта на правораздавателната дейност, и по-специално член 47 от Хартата, прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?
Допуска ли клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която назначаването за първоначално определен срок от 8 години (два мандата от четири години) на мировите съдии като „почетни“ съдии може да бъде систематично продължавано с още 4 години, без да са предвидени ефективни и възпиращи санкции като алтернатива на превръщането им в трудово правоотношение за неопределено време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/20: Glavna direktsia “Pozharna bezopasnost i zashtita na naselenieto”, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Следва ли член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО да се тълкуват в смисъл, че налагат да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня?
Следва ли членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че изискват определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да се прилага и за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/20: HR Rail, Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Трябва ли член 5 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че работодател е длъжен да назначи лице, което поради увреждане не е способно повече да изпълнява основните задължения на длъжността, на която е наето, на друга длъжност, за която това лице е на разположение, способен е и притежава необходимите умения, когато такава мярка не представлява непропорционална тежест за работодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/19: MIUR и Ufficio Scolastico Regionale per la Campania, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва прилагането към преподавателите по католическа религия в публичните учебни заведения на правила за санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори, и представлява ли необходимостта от притежаване на удостоверение за годност, издадено от църковен орган, „обективна причина“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.