4.14 - Социална политика
Социална политика
Дело C-650/21: Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich, Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която режим на възнагражденията на държавните служители, допускащ дискриминация, основана на възраст, се замества с режим на възнагражденията на държавните служители, при който класирането на даден държавен служител в определена категория на заплащане продължава да се определя в зависимост от класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията, определян по дискриминационен начин в съответствие с предишния режим на възнагражденията за референтен за прекласирането месец (февруари 2015 г.), като на практика е възможна промяна на първоначално установените предходни периоди на заетост чрез определяне на референтна дата за съпоставка, при която обаче по отношение на периодите на заетост, приключили след навършването на 18‑годишна възраст, на преразглеждане подлежат само другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост и при която увеличаването с четири години на времето, през което трябва да бъдат взети предвид предходни периоди на заетост, се компенсира от обстоятелството, че при определянето на референтната дата за съпоставка другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост се зачитат назад във времето като начална база за изчисление само ако общата им продължителност надвишава четири подлежащи на зачитане наполовина години (фиксирано приспадане на четири подлежащи на зачитане наполовина години)?
Следва ли отговорът на първия въпрос да бъде различен по отношение на онези производства, в които, макар преди влизането в сила на Втория закон от 2019 г. за изменение на законодателството в областта на държавната служба с окончателно решение вече да е била определена нова референтна дата за повишаване, това решение все още не е намерило отражение върху степента на заплащане на държавния служител, тъй като публичният орган все още не е се е произнесъл, прилагайки пряко правото на Съюза, и в които производства понастоящем, отново без да се взема предвид междувременно определената референтна дата за повишаване, трябва да се определи нова референтна дата за съпоставка спрямо определената по дискриминационен начин на основание възраст референтна дата за повишаване, при положение че другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост следва да бъдат съобразени с режима на фиксирано приспадане?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която, въпреки определянето отново на класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията и правното положение в тази система, периодите заетост, свързана с практическо обучение при орган на местното самоуправление или сдружение на общини, следва да бъдат зачетени назад във времето като начална база за изчисление при определянето на референтната дата за съпоставка само ако държавният служител е постъпил на държавна служба след 31 март 2000 г., като в противен случай тези периоди се зачитат назад във времето като начална база за изчисление само като други подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост и следователно следва да бъдат съобразени с режима на фиксирано приспадане, като в това отношение тази правна уредба води до поставяне в по-неблагоприятно положение на по-старшите държавни служители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/22: BVAEB (Adaptation des pensions de retraite), Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Трябва ли член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива [2000/78], респ. принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права и на ефективност на правото на Съюза, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, съгласно която първото осъвременяване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на групата държавни служители, които са имали право на пенсия за осигурителен стаж и възраст [на основание PG от 2020 г.] най-късно на 1 декември 2021 г., трябва да се извърши с действие едва от 1 януари на втората календарна година след възникването на правото на пенсия, докато първото осъвременяване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на групата държавни служители, които са имали или ще имат право на пенсия [на основание PG от 2022 г.] едва от 1 януари 2022 г., трябва да се извърши с действие още от 1 януари на първата календарна година след възникването на правото на пенсия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/21: MÁV-START, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата [на основните права на Европейския съюз] да се тълкува в смисъл, че междудневната почивка по член 3 от [посочената] директива съставлява част от междуседмичната почивка?
[Т]рябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че в съответствие с целта на [тази] директива посочената разпоредба установява единствено минималната продължителност на междуседмичната почивка, с други думи, че междуседмичната почивка трябва да бъде с минимална продължителност от 35 часа без прекъсване, освен при наличието на обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда, които не позволяват това?
Трябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато правото на съответната държава членка и приложимият колективен трудов договор предвиждат предоставянето на непрекъсната междуседмична почивка от най-малко 42 часа, е задължително след положен труд в рамките на работния ден, предхождащ междуседмичната почивка, да бъде предоставена и гарантираната от националното право и колективния трудов договор междудневна почивка от 12 часа, освен при наличието на обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда, които не позволяват това?
Трябва ли член 3 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че работниците имат право на почивка с определена минимална продължителност, която трябва да се предоставя за всеки период от 24 часа, включително когато, независимо от причините, през следващите 24 часа не следва полагане на труд?
При утвърдителен отговор на [четвъртия въпрос] трябва ли членове 3 и 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че междудневната почивка трябва да се предоставя преди междуседмичната почивка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-524/21: Agenţia Judeţeană de Ocupare a Forţei de Muncă Ilfov, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Допускат ли разпоредбите на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 с оглед на самостоятелното понятие „състояние на неплатежоспособност“ национално законодателство за транспониране на Директивата — член 15, параграфи 1 и 2 от Закон № 200/2006 за учредяване и използване на Гаранционен фонд за вземания по трудови правоотношения на работниците и служителите във връзка с член 7 от [Методологичните правила] — с тълкуването, дадено от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) […], според което за определяне на 3‑месечния период, за който Гаранционният фонд може да поеме и изплаща вземанията за заплати, по които длъжник е неплатежоспособният работодател, се взема предвид само датата на откриване на производството по несъстоятелност?
Допускат ли разпоредбите на член 3, [втора алинея] и член 4, параграф 2 от Директива 2008/94 член 15, параграфи 1 и 2 от Закон № 200/2006 за учредяване и използване на Гаранционен фонд за вземания по трудови правоотношения на работниците и служителите — както е тълкуван от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) […], според което максималният 3‑месечен период, за който Гаранционният фонд може да поеме и изплаща вземанията за заплати, по които длъжник е неплатежоспособният работодател, попада в референтния интервал между трите месеца непосредствено преди откриването на производството по несъстоятелност и трите месеца непосредствено след откриването на производството по несъстоятелност?
Съответства ли на социалната цел на Директива 2008/94 и на разпоредбата на член 12, буква а) от тази директива национална административна практика, съгласно която въз основа на решение на Curtea de Conturi (Сметна палата, Румъния) и при липсата на специална национална правна уредба, задължаваща работника да върне сумите, се пристъпва към събиране на сумите, за които се твърди, че са платени за периоди, които не са включени в регулаторната рамка или които са били поискани извън законоустановения давностен срок?
При тълкуването на понятието „злоупотреба“, съдържащо се в член 12, буква а) от Директива 2008/94, представлява ли достатъчна обективна обосновка актът на пристъпване към събиране от работника, с декларираната цел за спазване на общия давностен срок, на вземанията за възнаграждения, които Гаранционният фонд е платил по искане на ликвидатора?
Съвместими ли са с разпоредбите и целите на Директива [2008/94] национално тълкуване и национална административна практика, при които вземанията за трудови възнаграждения, чието възстановяване е поискано от работниците, са приравнени на данъчни вземания, върху които се начисляват лихви и неустойки за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-675/21: Strong Charon, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
1) Може ли да се продължи да се твърди, че липсата на каквато и да е конвенционална връзка между последователни доставчици на услуги представлява индикация за липса на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23, макар че, както и другите индикации, тя не е сама по себе си определяща и не трябва да се разглежда изолирано?
2) При дейност като частната охрана на индустриални обекти, в рамките на която новият доставчик е поел само един от четиримата работници, които са съставлявали икономическата единица (и следователно не е поел мнозинството от работниците), няма фактически елементи, които да позволяват да се заключи, че съответният работник притежава специфични умения и знания, които биха позволили да се твърди, че от гледна точка на уменията е поета съществена част от персонала от новия доставчик, и не е установено и прехвърляне на нематериални активи, може ли да се заключи, че липсва прехвърляне на каквато и да е икономическа единица, въпреки че определено оборудване (аларми, вътрешна телевизионна система, компютър) продължава да се предоставя на новия доставчик на услуги от клиента, като се има предвид, от една страна, относително ниската икономическа стойност на инвестицията, която това оборудване представлява в цялата операция, и, от друга страна, факта, че не би било икономически рационално да се изисква от клиента да го замени?
3) Ако „този въпрос трябва да бъде преценен in concreto от националния съд в светлината на критериите, установени от Съда [решение от 7 август 2018 г., Colino Sigüenza, C‑472/16, EU:C:2018:646], както и на целите, преследвани от Директива 2001/23, посочени по-специално в съображение 3 от нея“ [решение от 27 февруари 2020 г., Grafe и Pohle, C‑298/18, EU:C:2020:121, точка 27], трябва ли да се вземе предвид, че „Директива 2001/23 не цели единствено да защити, при прехвърляне на предприятие, интересите на работниците, а има за цел да осигури справедлив баланс между интересите на последните, от една страна, и тези на приобретателя, от друга страна“ [решение от 26 март 2020 г., ISS Facility Services, C‑344/18, EU:C:2020:239, точка 26], което повтаря мотивите, които Съдът вече е приел [в точка 25 от решение от 18 юли 2013 г., Alemo-Herron и др. (C‑426/11, EU:C:2013:521)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-710/21: IEF Service, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че по смисъла на този член дадено предприятие извършва дейност на територията на най-малко две държави членки и ако предлага услугите си в друга държава членка, наема там за тази цел самостоятелно зает инженер продажби и работник или служител, назначен в седалището на предприятието, обикновено всяка втора седмица полага труд от вкъщи в другата държава членка?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че работник или служител на такова предприятие, който пребивава във втората държава членка и подлежи на задължително социално осигуряване в нея, но последователно полага труд една седмица в държавата членка по седалището на работодателя, а следващата в държавата членка, в която пребивава и подлежи на социално осигуряване, „обикновено“ полага труд в двете държави членки по смисъла на този член?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че за изплащане на дължимите вземания на работник или служител, който обикновено работи или полага труд в две държави членки,
а) е отговорен гарантиращият орган на държавата членка, на чието законодателство е подчинен работникът или служителят в контекста на координацията на системите за социално осигуряване (социално осигуряване), ако гарантиращите органи съгласно член 3 от Директива 2008/94 в двете държави са структурирани така, че вноските от работодателя за финансиране на гарантиращия орган следва да се плащат като част от задължителните вноски за социално осигуряване,
б) или гарантиращият орган на другата държава членка, в която се намира седалището на предприятието в състояние на неплатежоспособност, или
в) гарантиращите органи и на двете държави членки, така че при подаване на искането работникът или служителят може да избира към кой от тях да се обърне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/21: TP (Monteur audiovisuel pour la télévision publique), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи прилагането на тази директива и съответно на санкциите, предвидени в националното право съгласно член 17 от нея, по отношение на свободата на избор на страна по договор, стига изборът да не се основава на пол, раса, етнически произход или народност, когато проява на дискриминация би могъл да бъде отказът да се сключи граждански договор, по силата на който би следвало да работи физическо лице, осъществяващо независима икономическа дейност, ако основание за отказа би била сексуалната ориентация на потенциалния съдоговорител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/21: Inspectoratul General pentru Imigrări (Acquisition de lunettes par un travailleur), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Трябва ли изразът „специални коригиращи средства“, посочен в член 9 от [Директива 90/270], да се тълкува в смисъл, че не може да обхваща диоптричните очила?
Следва ли под израза „специални коригиращи средства“, посочен в член 9 от [Директива 90/270], да се разбира единствено средство, което се използва само на работното място и/или при изпълнение на работните задължения?
Обхваща ли задължението за предоставяне на специално коригиращо средство, предвидено в член 9 от [Директива 90/270], само закупуване на средството от работодателя, или може да се тълкува разширително, тоест да включва и хипотезата, при която работодателят поема необходимите разходи, направени от работника, за да се снабди със средството?
Съвместимо ли е с член 9 от [Директива 90/270] покриването на тези разходи от работодателя под формата на обща добавка към заплатата, изплащана постоянно под формата на „добавка за тежки условия на труд“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/21: TimePartner Personalmanagement, Съдебно решение от 15 декември 2022 г.
1) Как следва да се дефинира понятието „цялостна защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници“, използвано в член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104], по-специално, обхваща ли повече от това, което националното право и правото на Съюза задължително изискват като защита за всички работници?
2) Какви условия и критерии трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се съдържат в колективен трудов договор и се отклоняват от установения в член 5, параграф 1 от Директива 2008/104 принцип на равно третиране, спазват цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници?
а) Отнася ли се проверката за спазването на цялостната защита — абстрактно погледнато — до уговорените в колективен трудов договор условия на труд на наетите чрез агенции за временна заетост работници, попадащи в обхвата на такъв колективен трудов договор, или е необходима сравнителна оценка на условията на труд, определени в колективен трудов договор, и условията на труд в предприятието, на което са предоставени наетите чрез агенции за временна заетост работници (ползвател)?
б) В случай на дерогиране от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, изисква ли предвиденото в член 5, параграф 3 от Директива 2008/104 спазване на цялостната защита да е налице безсрочно трудово правоотношение между агенцията за временна заетост и наетите чрез агенции за временна заетост работници?
3) Трябва ли националният законодател да изисква от социалните партньори условията и критериите за спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2008/104, ако им предоставя възможността да сключват колективни трудови договори, съдържащи договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране, и ако националната система относно колективните трудови договори предвижда изисквания, които пораждат очаквания за постигане на подходящ баланс между интересите на страните по колективния трудов договор (т.нар. презумпция за справедливост на колективните трудови договори)?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос:
а) Гарантирано ли е спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2008/104 чрез правна уредба, която както действащата от 1 април 2017 г. редакция на [AÜG] предвижда минимална работна заплата на наетите чрез агенции за временна заетост работници, максимална продължителност на предоставянето на тези работници на един и същ ползвател, ограничаване във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, неприлагане на отклоняваща се от принципа на равно третиране разпоредба на колективен трудов договор относно наети чрез агенции за временна заетост работници, които през последните шест месеца преди предоставянето им на ползвателя са напуснали същия, или работодател, който заедно с ползвателя образува група по смисъла на параграф 18 от [Закона за акционерните дружества], както и задължението на ползвателя по принцип да предоставя на наетите чрез агенции за временна заетост работници достъп до местата за отдих и общите помещения (като места за грижи за деца, столове за хранене и транспортни услуги) при същите условия като действащите за постоянно наетите работници?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Важи ли това и ако в аналогична правна уредба като в действащата до 31 март 2017 г. редакция на Arbeitnehmerüberlassungsgesetz не е предвидено ограничение във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането и изискването предоставянето да е само „временно“ не е конкретизирано със срок?
5) При отрицателен отговор на третия въпрос:
В случай на договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране чрез колективни трудови договори съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2008/104, могат ли националните съдилища да подлагат на неограничен контрол тези колективни трудови договори по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници при дерогирането или по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или позоваването на „автономността на социалните партньори“ в съображение 19 от Директива 2008/104 изискват на страните по колективни трудови договори да се предостави свобода на преценка, която подлежи само на ограничен съдебен контрол, и при утвърдителен отговор какъв е обхватът ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/21: Ministero dell’Interno (Limite d’âge pour le recrutement des commissaires de police), Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли Директива [2000/78], член 3 ДЕС, член 10 ДФЕС и член 21 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна уредба, съдържаща се в Законодателен декрет № 334/[2000] и следващите изменения и допълнения, както и в източниците на вторичното право, приети от Министерството на вътрешните работи, която предвижда възрастова граница от [30] години за участие в процедура за подбор за длъжността комисар в системата на служителите от Polizia di Stato (държавната полиция)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.