всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14 - Социална политика

Социална политика

Дело C-569/21: Ministero dell’Interno (Limite d’âge pour le recrutement de psychologues au sein de la police), Определение от 17 ноември 2022 г.

Допустимо ли е въвеждането на максимална възрастова граница от 30 години за участие в конкурс за назначаване на психолози в полицията, с оглед разпоредбите на Директива 2000/78 и Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли възрастовото ограничение за достъп до длъжността психолог в полицията да бъде оправдано като съществено и определящо професионално изискване по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78?
Отговаря ли подобно възрастово ограничение на изискването за обективна и разумна обосновка с легитимна цел по член 6, параграф 1 от Директива 2000/78?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-301/21: Curtea de Apel Alba Iulia и др., Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.

Трябва ли разпоредбите на член 9, параграф 1 от Директива 2000/78, които гарантират съдебни процедури „за всички лица, които считат себе си засегнати поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране“, както и разпоредбите, съдържащите се в член 47, първа алинея от Хартата, които гарантират на всяко лице правото „на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 211, буква c) от Закона за социалния диалог, който предвижда, че тригодишният срок за предявяване на иск за обезщетение започва да тече „от датата, на която е настъпила вредата“, независимо дали ищците са знаели или не за настъпването на вредата (и за нейния размер)?
Трябва ли разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, както и на член 3, параграф 1, буква в) in fine от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 1, параграф 2 от Рамков закон № 330, както е тълкувана в решение на Върховния касационен съд при обстоятелства, при които засегнатите магистрати не са имали законовата възможност да поискат увеличение на възнаграждението при постъпването им в съдебната система след влизането в сила на Рамков закон № 330/2009 — нормативен акт, който изрично предвижда, че възнагражденията са и остават единствено предвидените в посочения закон, което е довело до възникване на дискриминация по отношение на възнагражденията в сравнение с техните колеги, включително въз основа на критерия за възраст, което всъщност означава, че само по-възрастните магистрати, встъпили в длъжност преди януари 2010 г. (по отношение на които са били постановени съдебни решения в периода между 2006 г. и 2009 г., чийто диспозитив е тълкуван през 2019 г. с решение на Върховен касационен съд), са получили през месеците декември 2019 г. — януари 2020 г. заплащане със задна дата на възнагражденията (равняващи се на предявените с исковата молба, която е предмет на настоящото производство) за периода от 2010 г. до 2015 г., въпреки че през този период засегнатите магистрати също са изпълнявали функциите на съдии, извършвали са същата трудова дейност при същите условия и в същата институция?
Трябва ли разпоредбите на Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат дискриминация само когато тя се основава на един от признаците, посочени в член 1 от тази директива, или напротив, тези разпоредби, евентуално допълнени от други разпоредби на правото на Съюза, по принцип не допускат служител да бъде третиран различно от друг по отношение на заплащането, когато през един и същи период и при едни и същи условия полага същия труд за един и същ работодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-677/20: IG Metall и ver.di, Съдебно решение от 18 октомври 2022 г.

Трябва ли член 4, параграф 4 от Директива 2001/86/ЕО да се тълкува в смисъл, че споразумението за определяне на условията за участие на заетите лица, приложимо за SE, създадено чрез преобразуване, като посоченото в тази разпоредба, трябва да предвижда отделно гласуване за избора, в качеството им на представители на заетите лица в надзорния съвет на SE, на определен дял предложени от синдикатите кандидати, щом като приложимото право налага провеждането на такова отделно гласуване по отношение на състава на надзорния съвет на подлежащото на преобразуване в SE дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/21: LB (Prescription du droit au congé annuel payé), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.

Допускат ли член 7 от Директива 2003/88 и член 31, параграф 2 от Хартата да се прилага национална уредба като член 194, параграф 1 във връзка с член 195 от BGB, съгласно която по отношение на правото на платен годишен отпуск се прилага общ тригодишен давностен срок, който при условията по член 199, параграф 1 от BGB започва да тече с приключването на годината на отпуска, при положение че работодателят не е осигурил действително на работника възможността да упражни правото си на отпуск чрез съответна покана и предоставяне на информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/22: Mara-Tóni, Определение от 6 септември 2022 г.

Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник относно съдържанието и мотивите на преюдициалното запитване?
Позволява ли представената от националния съд информация на Съда да даде полезен отговор и на заинтересованите страни да представят становища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-377/21: Zone de secours Hainaut – Centre, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което фигурира в приложението към Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която при изчисляване на възнаграждението на наетите на пълно работно време професионални пожарникари, за прослужено време, което се използва за определяне на възнаграждението, се зачита периодът на труд, положен при непълно работно време като доброволец пожарникар, съобразно обема на работа, т.е. времето, през което действително е полаган труд, съгласно принципа „pro rata temporis“, а не в зависимост от периода, през който е престиран труд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-257/21: Coca-Cola European Partners Deutschland, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Свързана ли е с прилагане на Директива 2003/88/ЕО по смисъла на член 51, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз разпоредба от колективен трудов договор, която предвижда компенсиране на нощния труд, положен извън редовната работна смяна, в по-висок размер, отколкото на нощния труд, положен в рамките на редовната работна смяна?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Съвместима ли е с член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз разпоредба от колективен трудов договор, която предвижда по-високо компенсиране на нощния труд, който не се полага в рамките на редовната работна смяна, отколкото на нощния труд, полаган в рамките на редовната работна смяна, ако по този начин следва да се компенсират, освен вредните въздействия върху здравето вследствие на нощния труд, и затрудненията, дължащи се на по-лошото планиране на нощния труд, който не се полага в рамките на редовната работна смяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-192/21: Comunidad de Castilla y León, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Трябва ли понятието „работник на постоянен трудов договор [в сходно положение]“, използвано в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че в рамките на присъждането на степен времето, прослужено като временно назначен държавен служител от постоянно назначен държавен служител, преди да придобие последния статут, следва да се приравни на прослуженото време на друг постоянно назначен държавен служител?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че както обстоятелството, че това време вече е било отчетено и взето предвид за придобиването на статут на постоянно назначен държавен служител, така и структурата на системата за вертикално кариерно развитие на държавните служители, уредена в националното законодателство, представляват обективни причини, които оправдават за присъждането на степен да не се взема предвид времето, прослужено като временно назначен държавен служител от постоянно назначен държавен служител, преди да придобие този статут?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-587/20: HK/Danmark и HK/Privat, Съдебно решение от 2 юни 2022 г.

Трябва ли член 3, параграф 1, букви а) и г) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че възрастова граница — предвидена в устава на организация на работници като условие за избираемост на ръководителя ѝ — попада в приложното поле на тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-450/21: Ministero dell’istruzione, Определение от 18 май 2022 г.

Противоречи ли национална правна уредба, която предоставя годишна парична помощ за обучение единствено на учители с безсрочни трудови договори, на клаузата за недопускане на дискриминация по клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа?
Може ли различното третиране на учители със срочни и безсрочни трудови договори по отношение на финансови стимули за обучение да бъде обосновано само с временното естество на заетостта?
Представлява ли паричната помощ за обучение и повишаване на квалификацията условие на заетост по смисъла на Директива 1999/70 и рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891036 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form