всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14 - Социална политика

Социална политика

Дело C-928/19: EPSU/Комисия, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.

Разполага ли Европейската комисия с право на преценка дали да представи на Съвета предложение за решение за изпълнение на споразумение между социалните партньори на равнището на Съюза по член 155, параграф 2 ДФЕС, или е длъжна да го направи при съвместно искане на подписалите страни?
Притежават ли правните актове, приети от Съвета на основание член 155, параграф 2 ДФЕС, законодателен характер по смисъла на член 289 ДФЕС?
Допустимо ли е ограничаване на съдебния контрол върху решението на Комисията да не представи предложение за изпълнение на споразумение между социалните партньори, с оглед на политическия характер на тази преценка?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на решението на Комисията за отказ да представи предложение за изпълнение на споразумението и са ли мотивите му достатъчни и обосновани от фактическа и правна страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-795/19: Tartu Vangla, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Трябва ли член 2, параграф 2 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че увреден слух, който е под определения стандарт, е абсолютна пречка за работа като служител в затвор и която при преценката дали са спазени изискванията относно слуха не позволява използването на коригиращи помощни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-804/18: WABE, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Трябва ли член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО да се тълкуват в смисъл, че вътрешно правило на предприятие, което забранява на работниците носенето на какъвто и да било видим символ на политически, философски или религиозни убеждения на работното място, представлява по отношение на работниците, които с оглед на религиозни предписания спазват определени правила за обличане, пряка дискриминация, основана на религия или убеждения по смисъла на тази директива?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че разлика в третирането, непряко основана на религия или убеждения и произтичаща от вътрешно правило на предприятие, което забранява на работниците да носят какъвто и да било видим символ на политически, философски или религиозни убеждения на работното място, може да бъде обоснована с волята на работодателя да провежда политика на политически, философски и религиозен неутралитет спрямо своите клиенти или ползватели, за да вземе предвид техните оправдани очаквания?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че непряка дискриминация, основана на религия или убеждения, произтичаща от вътрешно правило на предприятие, което забранява носенето на работното място на видими символи на политически, философски или религиозни убеждения с цел да се осигури политика на неутралитет в рамките на това предприятие, може да бъде обоснована само ако тази забрана обхваща всяка форма на видимо изразяване на политически, философски или религиозни убеждения, или е достатъчно тази забрана да се свежда до очевидни и големи по размер символи, при положение че е прилагана последователно и системно?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че националните разпоредби, които защитават свободата на религията, могат да се вземат предвид като по-благоприятни разпоредби по смисъла на член 8, параграф 1 от тази директива при разглеждането на подходящия характер на разлика в третирането, непряко основана на религия или убеждения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-742/19: Ministrstvo za obrambo, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 2003/88/ЕО във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че дежурството, носено от военнослужещ в мирно време, е изключено от приложното поле на тази директива?
Следва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че изисква период на дежурство, през който военнослужещият е длъжен да остане в казармата по назначението си, но не извършва реална трудова дейност, да се счита за работно време за целите на определянето на дължимото му възнаграждение за това време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/19: Obras y Servicios Públicos и Acciona Agua, Съдебно решение от 24 юни 2021 г.

Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която като изключение от общия режим, предвиден в националното право, позволява да се сключват последователни срочни трудови договори, наречени „fijos de obra“, независимо от продължителността им, или напротив, подновяването на тези договори може да се счита за оправдано от „обективни причини“ по смисъла на точка 1, буква а) от тази клауза с единствения мотив, че същата правна уредба предвижда, че поначало посочените договори се сключват само за един-единствен строителен обект, независимо от срока за този обект?
Следва ли член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при поемане на персонал в рамките на обществени поръчки правата и задълженията на поетия работник, които новото предприятие, изпълнител на обществената поръчка, е длъжно да зачита, се свеждат единствено до произтичащите от последния трудов договор, който този работник е сключил с предишното предприятие, изпълнител на обществената поръчка, при условие че прилагането на тази правна уредба не води до поставяне на посочения работник в по-неблагоприятно положение със самия факт на поемането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-326/19: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca – MIUR и др. (Chercheurs universitaires), Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която във връзка с назначаването на университетски изследователи предвижда сключването на срочни договори за срок от 3 години с възможност за еднократно продължаване за не повече от две години, като изисква, от една страна, за сключването на такива договори да е изпълнено условието за наличие на средства „в рамките на финансовото планиране за научноизследователска, преподавателска, допълваща преподавателска дейност и услуги за студентите“, и от друга страна, за продължаването на тези договори да е налице „положителна оценка на преподавателската и научноизследователска дейност“, без обаче да определя обективни и прозрачни критерии за проверка дали сключването и продължаването на такива договори действително отговарят на реална потребност и дали те са подходящи и необходими за постигане на преследваната цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-624/19: Tesco Stores, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Следва ли член 157 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект по искове, предявени на основание, че ищците полагат труд с равна на този на техните колеги стойност?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, критерият за съпоставимост „единен източник“ в член 157 ДФЕС отделен ли е от въпроса за равната стойност на труда и ако е така, има ли този критерий директен ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-914/19: Ministero della Giustizia (Notaires), Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Допускат ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 10 ДФЕС и член 6 от Директива 2000/78/ЕО, в частта им, в която забраняват дискриминацията, основана на възраст, при достъпа до заетост, държава членка да може да наложи възрастова граница за достъп до професията нотариус?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-942/19: Servicio Aragonés de Salud, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че възникващото при заемане на нова длъжност в публичния сектор право на признаване на определен административен статут във връзка с длъжността — също в публичния сектор — заемана до този момент, представлява условие на наемане на работа, по отношение на което не може да има различно третиране на работниците на постоянни и на временни договори?
Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че оправдаването с обективни причини на различно третиране на работниците на постоянни и на временни договори обхваща целта да се избегнат съществени вреди и значително разстройство във функционирането на съответната здравна служба поради нестабилност на щата в толкова чувствителна област, каквато е предоставянето на здравни услуги в рамките на конституционното право на защита на здравето, така че тази цел да може да послужи като основание за отказ да се признае определен вид отпуск на лицата, които получават ново временно назначение, но не и на тези, които получават ново постоянно назначение?
Допуска ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] разпоредба като съдържащата се в член 15 от [Правилника за видовете административен статут], съгласно която заемането на длъжност като временно назначен служител или на длъжност по срочен трудов договор не дава право на отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор, при положение че такова право се признава с оглед на заемането на постоянна длъжност в публичния сектор и че този отпуск е по-благоприятен за служителя в публичната администрация от алтернативните видове административен статут, които трябва да поиска, за да може да заеме новата длъжност, на която е назначен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-726/19: Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Rural, Agrario y Alimentario, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Съвместимо ли е с полезното действие на клаузи 1 и 5 от Директива 1999/70 предвиждането на срочен трудов договор като договора за „interinidad por vacante“ (за временно заместване до заемане на вакантното работно място), чиято продължителност е оставена на преценката на работодателя, който решава дали да попълни вакантното работно място, кога да направи това и колко време да продължи процедурата за подбор?
Следва ли да се счита за транспонирано в испанското право задължението по клауза 5 от Директива 1999/70 за въвеждане на една или повече от предвидените в нея мерки за предотвратяване на злоупотребата при използването на срочни трудови договори в хипотезата на трудови договори за временно заместване до заемане на вакантно работно място, доколкото съгласно съдебната практика не е предвидена максимална продължителност на тези срочни трудови правоотношения, не са посочени обективните причини, които обосновават подновяването им, нито е определен броят на подновяванията на такива трудови договори?
Засягат ли се целта и полезното действие на Рамковото споразумение от липсата в испанското право, съгласно съдебната практика, на ефективна мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребите спрямо работниците на трудови договори за временно заместване до заемане на вакантно работно място, тъй като не е ограничена общата максимална продължителност на тези трудови правоотношения, те никога не се превръщат в такива за неопределено време или в непостоянни трудови правоотношения за неопределено време, въпреки многото изминали години, нито се изплаща обезщетение на работниците при освобождаването им и не се изисква от администрацията да обоснове подновяването на срочното трудово правоотношение за заместване, когато години наред за вакантното работно място не се прави публично обявление или се забавя процедурата по назначаване?
Следва ли да се счита за съвместимо с целта на Директива 1999/70 неограничено във времето трудово правоотношение, чиято продължителност съгласно съдебната практика, изведена от решение от 5 юни 2018 г., Montero Mateos (C‑677/16, EU:C:2018:393), е необичайно дълга и е оставена изцяло на преценката на работодателя без ограничение и никакво оправдание, като работникът не може да предвиди кога ще бъде освободен, и което може да продължи до пенсионирането му, или следва да се приеме, че е налице злоупотреба?
Може ли съгласно решение от 25 октомври 2018 г., Sciotto (C‑331/17, EU:C:2018:859) да се приеме, че икономическата криза от 2008 г. представлява абстрактна причина, оправдаваща липсата на каквато и да е мярка за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, която е можела да предотврати или да възпрепятства продължителността на трудовото правоотношение между жалбоподателката и Comunidad de Madrid (Автономна област Мадрид) от 2003 г. до 2008 г., когато е подновено, а след това до 2016 г., като по този начин заместването е продължило тринадесет години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121336 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form