4.14 - Социална политика

Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която като изключение от общия режим, предвиден в националното право, позволява да се сключват последователни срочни трудови договори, наречени „fijos de obra“, независимо от продължителността им, или напротив, подновяването на тези договори може да се счита за оправдано от „обективни причини“ по смисъла на точка 1, буква а) от тази клауза с единствения мотив, че същата правна уредба предвижда, че поначало посочените договори се сключват само за един-единствен строителен обект, независимо от срока за този обект?
Следва ли член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при поемане на персонал в рамките на обществени поръчки правата и задълженията на поетия работник, които новото предприятие, изпълнител на обществената поръчка, е длъжно да зачита, се свеждат единствено до произтичащите от последния трудов договор, който този работник е сключил с предишното предприятие, изпълнител на обществената поръчка, при условие че прилагането на тази правна уредба не води до поставяне на посочения работник в по-неблагоприятно положение със самия факт на поемането?

Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че възникващото при заемане на нова длъжност в публичния сектор право на признаване на определен административен статут във връзка с длъжността — също в публичния сектор — заемана до този момент, представлява условие на наемане на работа, по отношение на което не може да има различно третиране на работниците на постоянни и на временни договори?
Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че оправдаването с обективни причини на различно третиране на работниците на постоянни и на временни договори обхваща целта да се избегнат съществени вреди и значително разстройство във функционирането на съответната здравна служба поради нестабилност на щата в толкова чувствителна област, каквато е предоставянето на здравни услуги в рамките на конституционното право на защита на здравето, така че тази цел да може да послужи като основание за отказ да се признае определен вид отпуск на лицата, които получават ново временно назначение, но не и на тези, които получават ново постоянно назначение?
Допуска ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] разпоредба като съдържащата се в член 15 от [Правилника за видовете административен статут], съгласно която заемането на длъжност като временно назначен служител или на длъжност по срочен трудов договор не дава право на отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор, при положение че такова право се признава с оглед на заемането на постоянна длъжност в публичния сектор и че този отпуск е по-благоприятен за служителя в публичната администрация от алтернативните видове административен статут, които трябва да поиска, за да може да заеме новата длъжност, на която е назначен?