всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4.14 - Социална политика

Социална политика

Дело C-103/19: SUSH и CGT Sanidad de Madrid, Определение от 2 юни 2021 г.

Представляват ли разпоредбите на националното законодателство, които позволяват преназначаване на временен персонал в друга категория и евентуално придобиване на статут на постоянен служител след конкурс, ефективни и адекватни мерки за предотвратяване и санкциониране на злоупотреби с последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5 от рамковото споразумение?
Съществуват ли в националното законодателство други ефективни мерки за предотвратяване и санкциониране на злоупотреба с последователни срочни договори, когато изрично предвидените в клауза 5 мерки не са приложими?
Допустимо ли е националната уредба да предвижда определени санкции или мерки само за конкретна категория служители, при условие че за останалите са осигурени други ефективни средства срещу злоупотреби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-130/20: INSS (Complément de pension pour les mères – II), Съдебно решение от 12 май 2021 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че жените с поне две рождени или осиновени деца имат право на добавка за майчинство към пенсията, ако се пенсионират при навършване на законоустановената възраст или ако се пенсионират ранно на предвидено от закона основание, но не и ако се пенсионират ранно по свое желание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-511/19: Olympiako Athlitiko Kentro Athinon, Съдебно решение от 15 април 2021 г.

Представлява ли непряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б), както и на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 приемането от държава членка на правна уредба, приложима към администрацията, местните органи, публичноправните юридически лица и като цяло към всички образувания (частноправни юридически лица) от публичния сектор в широк смисъл в качеството им на работодател, като член 34, параграф 1, буква с), параграф 3, първа алинея и параграф 4 от Закон 4024/2011, въз основа на която за персонала на гореспоменатите субекти, работещ по частноправен трудов договор, се прилага режим на трудов резерв за период, не по-дълъг от 24 месеца по един-единствен материалноправен критерий — наближаващото пенсиониране с право на пенсия в пълен размер, тоест когато работникът отговаря на условията за получаването ѝ, а именно да има 35 години осигурителен стаж през периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2013 г., като се има предвид и фактът, че по силата на приложимото законодателство в областта на социалното осигуряване, действало по това време, се е изисквало, с изключение на някои ирелевантни в случая хипотези, осигуреното лице да е натрупало (поне) 10500 работни дни (35 години) осигуряване в [Idryma Koinonikon Asfaliseon (IKA) (институт за социално осигуряване)] или в друг институт за основно осигуряване на наети лица и да е навършило (най-малко) 58 години, естествено, без да се изключва възможността, в зависимост от конкретния случай, горепосоченият осигурителен период (35 години) да се завърши на друга възраст?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли приемането на режим на трудов резерв да бъде обективно и обосновано оправдано по смисъла на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 от необходимостта да се постигнат непосредствени организационни, оперативни и бюджетни резултати, и по-специално от неотложната необходимост да се съкратят публичните разходи с цел до края на 2011 г. да се осъществят конкретни количествени цели, предвидени в средносрочната стратегическа бюджетна рамка и впоследствие обявени в мотивите към Закон [4024/2011], за да се осигури спазването на поетите от Република Гърция ангажименти към нейните кредитори, от една страна, за справяне с острата и продължителна икономическа и финансова криза, в която се намира страната, и от друга страна, за да се постигне оздравяването на публичните финанси и да се ограничи разрастването на публичния сектор?
При утвърдителен отговор на втория въпрос,
a) подходящо и необходимо ли е приемането на мярка — като тази по член 34, параграф 1, буква с) от Закон 4024/2011, която предвижда драстично намаляване на възнагражденията на персонала, за който се прилага режим на трудов резерв, в размер на 60 % от основната му заплата, получавана към момента на поставяне в такъв режим на трудов резерв, без обаче персоналът да е задължен да работи в съответното публично образувание, и която (de facto) означава загуба на евентуалното повишение на заплатата и кариерно развитие през периода от момента на поставянето му в режим на трудов резерв до освобождаването му от работа поради излизане в пенсия за осигурителен стаж и възраст, — за постигането на горепосочената цел в съответствие с член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 в положение, при което кумулативно:
i) този персонал запазва възможността да си намери друга работа (в частния сектор) или може да упражнява свободна професия или занаят по време на режима на трудов резерв, без да губи правото да получава горепосочения размер на основната заплата, освен ако възнаграждението или доходите, произтичащи от новата работа или заетост, не надвишават възнаграждението, получавано преди началото на режима на трудов резерв, в който случай споменатият размер на основната заплата се намалява с превишението — член 34, параграф 1, буква f) от Закон 4024/201;
ii) публичният субект работодател, а в случай на закриването му — [Националната агенция за заетостта], поема задължението да заплаща на съответния осигурителен институт до излизането на работника в пенсия на социалноосигурителните вноски за сметка на работодателя и за сметка на работника, съответстващи на тези за основна пенсия, за допълнително здравно осигуряване и за допълнителни социални обезщетения, изчислени въз основа на получаваното от работника преди поставянето му в режим на трудов резерв възнаграждение — член 34, параграф 1, буква d) от Закон 4024/2011;
iii) се предвиждат дерогации от режима на трудов резерв за уязвими социални групи, нуждаещи се от закрила (съпруг(а) на лице, което е поставено в режим на трудов резерв, съпруг(а) или дете с най-малко 67 % инвалидност, които живеят с наетото лице и са на негова издръжка, наето лице с най-малко 67 % инвалидност, наето лице с многодетно семейство, самотни родители, които живеят с наетото лице и са на негова издръжка) — член 34, параграф 1, буква b) от Закон 4024/2011;
iv) приоритетно е дадена възможност персоналът да бъде прехвърлен на други незаети длъжности в публични образувания, въз основа на обективни и свързани с показаните качества критерии чрез включване в списъците на Anótato Symvoúlio Epilogís Prosopikoú (Висш съвет за подбор на персонала, Гърция) — член 34, параграф 1, буква а) от Закон 4024/2011 — възможност, която на практика обаче е ограничена поради драстичното намаляване на наемането на персонал от различни публични субекти поради необходимостта от съкращаване на разходите;
v) се гарантира приемането на мерки за погасяване на кредити за недвижими имоти, които наетите лица, поставени в режим на трудов резерв, са получили от Касата за депозити и влогове и за сключване на споразумение между гръцката държава и Асоциацията на гръцките банки с цел улесняване на погасяването на заемите, които този персонал е получил от други банки, пропорционално на общия доход на домакинствата и на имущественото им състояние — член 34, параграфи 10 и 11 от Закон 4024/2011;
vi) неотдавна приет закон (член 1, параграф 15 от Закон 4038/2012 — FEK A’ 14) предвижда приемането на акта за отпускане на пенсия и издаването на платежното нареждане с абсолютно предимство за персонала, посочен в подточки ii) и iii), и във всеки случай не по-късно от четири месеца от датата на освобождаване от работа и от представянето на съответната документация за целите на отпускане на пенсията, и
vii) посочената по-горе загуба на кариерно развитие и увеличение на заплатата през периода, в който наетият по частноправен трудов договор персонал се намира в режим на трудов резерв и до момента на неговото излизане в пенсия за осигурителен стаж и възраст с пълен размер, няма да е налице в повечето случаи, включително в настоящия случай, тъй като поради дългия си стаж в публичноправната организация работникът ще е изчерпал скалата на заплатите и/или кариерното развитие, предвидени в действащото законодателство във връзка с професионалното израстванеe,
b) подходящо и необходимо ли е приемането на мярка — като предвидената в член 34, параграф 1, буква е) от Закон 4024/2011, която води до пълна (или частична) загуба, съгласно член 8, втора алинея от Закон 3198/1955, на обезщетението в случай на уволнение или прекратяване на трудовото правоотношение на наетото лице поради настъпване на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, обезщетение, което съответства на 40 % от обезщетението при уволнение, предвидено за наетите лица с допълнително осигуряване (което, когато става въпрос за публичноправни организации с общественополезна цел или субсидирани от държавата, както ответникът като частноправно юридическо лице, не може да надвишава сумата от 15000 EUR), чрез компенсиране на това обезщетение с намалените възнаграждения, получавани по време на режима на трудов резерв, — за постигането на горепосочената цел съгласно член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, буква a) от Директива 2000/78, като се има предвид, че във всеки друг случай персоналът е щял да получи това намалено обезщетение в съответствие с посоченото действащо трудово законодателство както в случай на напускане, така и в случай на уволнение от организацията, в която е работил?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-652/19: Consulmarketing, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Следва ли Директива 98/59/ЕО и членове 20 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда паралелно прилагане в рамките на една и съща процедура за колективно уволнение на два различни режима на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на колективно уволнение, извършено в нарушение на критериите за определяне на работниците, които да бъдат уволнени по тази процедура?
Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която нов режим на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на незаконно колективно уволнение се прилага и към работниците, чийто срочен трудов договор, сключен преди датата на влизане в сила на тази правна уредба, е бил преобразуван в договор за неопределено време след тази дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/19: Academia de Studii Economice din Bucureşti, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Следва ли определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“, да се разбира в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника?
Как трябва да се тълкуват задълженията за държавите членки с член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-344/19: Radiotelevizija Slovenija (Période d’astreinte dans un lieu reculé), Съдебно решение от 9 март 2021 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело времето, през което работникът в радиотелевизионна предавателна станция, когато е свободен от работа (когато физическото му присъствие на работното място не е необходимо), дава дежурство в условията на постоянно разположение на повикване и с него трябва да може да бъде осъществен контакт по телефон и, ако е необходимо, да се яви на работното място в рамките на един час, да се счита за работно време?
При обстоятелства като тези по настоящото дело отразява ли се на определянето на естеството на периода на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване фактът, че работникът е настанен в жилище, намиращо се в мястото, където осъществява трудовата си дейност (радиотелевизионна предавателна станция), доколкото географските особености на мястото правят невъзможно (или по-трудно) ежедневното завръщане у дома („там в долината“)?
Трябва ли отговорът на предходните въпроси да бъде различен, когато става въпрос за място, където възможностите за развлекателни дейности през свободното време са ограничени поради географските особености на мястото, или в което работникът се сблъсква с големи ограничения при организацията на свободното си време и при задоволяване на собствените си интереси (не както ако си беше у дома)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-580/19: Stadt Offenbach am Main (Période d’astreinte d’un pompier), Съдебно решение от 9 март 2021 г.

Следва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че дежурствата, по време на които даден работник е задължен да стигне до границите на града на местоработата му в служебно облекло със служебното превозно средство в рамките на двадесет минути, следва да се считат за работно време, независимо че работодателят не е определил къде да е местонахождението на работника, но работникът все пак е съществено ограничен в избора на място и във възможностите да се посвети на личните и обществените си интереси?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в случай като разглеждания в първия преюдициален въпрос член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че при определянето на понятието „работно време“ следва да се отчита и дали и доколко по време на дежурство, полагано на място, което не е определено от работодателя, се очаква работникът да бъде редовно извикан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-841/19: Fogasa, Определение от 3 март 2021 г.

Приложима ли е Директива 79/7 относно плащанията, гарантирани от Fogasa, или тези плащания попадат в обхвата на Директива 2006/54 относно равното третиране при заплащане?
Съвместима ли е националната уредба, която предвижда пропорционално намаляване на максималния размер на плащанията за работници на непълно работно време, с принципа pro rata temporis, заложен в Рамковото споразумение за работа при непълно работно време?
Води ли прилагането на пропорционално намаляване на плащанията за работници на непълно работно време до по-неблагоприятно положение или до непряка дискриминация по пол по смисъла на Директива 2006/54?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/20: Caisse pour l’avenir des enfants (Emploi à la naissance), Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.

Трябва ли клаузи 1.1, 1.2 и 2.1, както и клауза 2.3, буква б) от Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г. между общите междуотраслови организации Съюз на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейски център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейска конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и приложено с Директива 96/34, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредба от вътрешното право — като член 29 bis от Закона от 16 април 1979 г. за общия статут на държавните служители, изменен, в редакцията му, приета със Закона от 22 декември 2006 г. — която подчинява предоставянето на родителски отпуск на две условия: работникът да е бил законно нает на работа и на това основание да е бил включен в система за социална сигурност, от една страна, за непрекъснат период от поне дванадесет последователни месеца, непосредствено предхождащ началото на родителския отпуск, и от друга страна, към момента на раждането или приемането за осиновяване на детето или децата, като спазването на второто условие се изисква дори и в случаите на раждане или приемане на детето или децата преди повече от дванадесет месеца от началото на родителския отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-760/18: M.V. и др. (Contrats de travail à durée déterminée successifs dans le secteur public), Съдебно решение от 11 февруари 2021 г.

Осуетява ли целта и полезното действие на Рамковото споразумение […] тълкуване на разпоредбите на националното право за транспониране на Рамковото споразумение в националната правна уредба, което изключва от определението за „последователни“ срочни трудови договори по смисъла на клауза 1 и клауза 5, параграф 2 от Рамковото споразумение автоматичното удължаване на срочните трудови договори за работниците в сектора на сметосъбирането по силата на изрична разпоредба на националното право като член 167 от Закон № 4099/2012, поради това че то не представлява сключване на нов срочен договор в писмена форма, а удължаване на срока на съществуващ трудов договор?
Включва ли задължението за тълкуване на националното право от национален съд в съответствие с правото на Съюза в случай на регулиране и прилагане на дадена практика при наемането на работници в сектора на сметосъбирането в противоречие с мерките за предотвратяване на злоупотреби, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори, предвидени от мярката за транспониране на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение в националното право, и прилагането на разпоредба от националното право като член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920 в качеството ѝ на еквивалентна правна мярка по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, съществувала преди това, но все още в сила, което би позволило правилната правна квалификация като договори за неопределено време на последователните срочни трудови договори, използвани за удовлетворяване на устойчиви и дълготрайни нужди на местните институции в сектора на сметосъбирането?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съществува ли прекомерно ограничение на задължението на националния съд да тълкува националното право в съответствие с правото на Съюза, когато правна норма с конституционен ранг като член 103, параграфи 7 и 8 от Гръцката конституция след изменението от 2001 г. забранява изцяло преобразуването на срочните трудови договори в обществения сектор, сключени по време на действието на тази разпоредба, в договори за неопределено време, а това прави невъзможно прилагането на еквивалентна правна мярка на националното право по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, съществувала преди това, но все още в сила, като член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920, доколкото по този начин в хода на съдебно производство се елиминира възможността за правна преквалификация като договори за неопределено време на последователните срочни трудови договори, използвани за удовлетворяване на постоянните и дългосрочни нужди на местните власти в сектора на сметосъбирането, в съответствие с правилната правна квалификация на правоотношението, дори ако те са предназначени да удовлетворят устойчиви и дълготрайни нужди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1101112131436 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form