4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-391/15: Marina del Mediterráneo и др., Съдебно решение от 5 април 2017 г.
Следва ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 310, параграф 2 от Закон 30/2007, доколкото същата е пречка да се оспорват със специалната жалба в областта на обществените поръчки подготвителни актове на възлагащия орган като решението за допускане на оферта на оферент, за когото се твърди, че не отговаря на условията за технически възможности и икономическо състояние, предвидени в националното законодателство и правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: имат ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/665 директен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/14: EUIPO/Szajner, Съдебно решение от 5 април 2017 г.
Допустимо ли е Общият съд да вземе предвид решение на национален съд, постановено след решението на апелативния състав на EUIPO, при упражняване на контрол за законосъобразност по член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка с член L. 711‑4 от френския Кодекс на интелектуалната собственост, по-специално относно обхвата на защитата на фирменото наименование и критериите за определяне на секторите на дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/15: Borta, Съдебно решение от 5 април 2017 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 37, 38, 53 и 54 от Директива 2004/17, разглеждани заедно или поотделно (но без ограничаване до тези разпоредби), да се разбират и тълкуват в смисъл, че:
а) не допускат норма на националното право, съгласно която, в случай че подизпълнители са поканени да изпълнят поръчка за строителство, основното строителство, както е определено от възлагащия орган, трябва да се извърши от изпълнителя на доставки?
б) не допускат схема, предвидена в документите във връзка с обществената поръчка, за съчетаване на професионалния капацитет на изпълнителите на доставки като определената от възлагащия орган в спорната спецификация на обществената поръчка, която изисква частта, представляваща професионалния капацитет на съответния икономически оператор (партньор при съвместна дейност), да съответства на частта от конкретното строителство, която той действително ще извърши съгласно обществената поръчка?
Трябва ли разпоредбите на членове 10, 46 и 47 от Директива 2004/17, разглеждани заедно или поотделно (но без ограничаване до тези разпоредби), да се разбират и тълкуват в смисъл, че:
а) принципът на равно третиране на изпълнителите на доставки и принципът на прозрачност не са нарушени, в случай че възлагащият орган:
— предвижда предварително в документите във връзка с обществената поръчка обща възможност за съчетаване на професионалния капацитет на изпълнителите на доставки, но не определя схемата за прилагането на тази възможност,
— впоследствие, в хода на процедурата за възлагане на обществената поръчка, определя по-подробно изискванията за преценка на квалификацията на изпълнителите на доставки, като предвижда някои ограничения относно съчетаването на професионалния капацитет на изпълнителите на доставки,
— поради по-подробното определяне на съдържанието на изискванията за квалификация той удължава крайния срок за подаване на оферти и съобщава това в Официален вестник?
б) ограничение на съчетаването на капацитета на изпълнителите на доставки не следва да се посочва ясно предварително, ако с оглед на специфичния характер на дейностите на възлагащия орган и особеностите на обществената поръчка такова ограничение е предвидимо и обосновано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/15: Polynt/ECHA, Съдебно решение от 15 март 2017 г.
Изисква ли член 57, буква е) от Регламент REACH при идентифициране на вещество като пораждащо сериозно безпокойство да се вземат предвид само характерните свойства на веществото, без да се отчитат данни за експозицията и мерките за управление на риска?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на член 57, буква е) от Регламент REACH, като е отхвърлил доводите относно липсата на експозиция на потребителите или работниците на веществото вследствие на мерки за управление на риска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/15: Hitachi Chemical Europe и Polynt/ECHA, Съдебно решение от 15 март 2017 г.
Изисква ли член 57, буква е) от Регламент REACH при идентифициране на вещество като пораждащо сериозно безпокойство да се вземат предвид само опасностите, произтичащи от характерните свойства на веществото, или следва да се отчитат и данни относно експозицията и мерките за управление на риска?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагането на член 57, буква е) от Регламент REACH, като е отхвърлил доводите относно липсата на експозиция на потребителите или работниците вследствие на съществуващи мерки за управление на риска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/15: Manni, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Следва ли принципът за съхраняване на личните данни във форма, която да позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок, не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително — предвиден в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46, транспонирана със Законодателен декрет № 196 от 30 юни 2003 г. — да има превес и следователно допуска ли той системата за оповестяване на информация, въведена с дружествения регистър, предвиден в Директива 68/151, както и в националното право, в член 2188 от Гражданския кодекс и член 8 от Закон № 580 от 29 декември 1993 г., която изисква всяко лице да може да се запознае, без ограничения във времето, с вписаните в регистъра данни относно физическите лица?
Позволява ли следователно член 3 от Директива 68/151, в отклонение от неограничения във времето срок и от неопределените получатели на данните, публикувани в дружествения регистър, самите данни повече да не се „оповестяват“, без ограничения в тези две насоки, а да бъдат на разположение само за ограничен срок или само за определени получатели въз основа на преценка във всеки отделен случай, извършвана от администратора на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/16: Euro Park Service, Съдебно решение от 8 март 2017 г.
1) Когато чрез националното законодателство на държава членка във вътрешното право се използва възможността, предоставена в член 11, параграф 1 от Директива 90/434, има ли от гледна точка на първичното право на Европейския съюз основание за контрол върху актовете, приети за прилагането на тази възможност?
2) При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на член 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което с цел борба с данъчните измами или отклоненията от данъчно облагане поставя ползването на общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията и приравнените към тях операции, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение само при прехвърлянията в полза на чуждестранни юридически лица, която не се прилага при прехвърляния в полза на учредени по националното право юридически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/15: ITV Broadcasting и др., Съдебно решение от 1 март 2017 г.
Следва ли член 9 от Директива 2001/29, и по-специално понятието „достъп до кабела на радио- и телевизионните услуги“, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба включва в обхвата си и разрешава национална правна уредба, съгласно която незабавното препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално излъчване, на произведения, излъчвани по телевизионни канали, за които се прилагат задължения за обществена услуга, не представлява нарушение на авторското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/14: IOS Finance EFC, Съдебно решение от 16 февруари 2017 г.
Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от лихви за забава?
Следва ли член 7, параграф 3 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от разноските по събиране?
При утвърдителен отговор на двата въпроса, допустимо ли е длъжникът, когато той е възлагащ орган, да се позове на договорната автономия на страните, за да избегне задължението си за заплащане на лихви за забава и разноски по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.