4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-785/18: GAEC Jeanningros, Съдебно решение от 29 януари 2020 г.
Трябва ли член 53 от Регламент № 1151/2012, член 6 от Делегиран регламент № 664/2014 и член 10 от Регламент за изпълнение № 668/2014, във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че в особения случай, в който Европейската комисия е уважила искането на националните органи на държава членка за изменение в спецификацията на наименование и за регистрация на защитено наименование за произход, докато това искане още е предмет на висяща жалба пред националните юрисдикции на посочената държава, тези юрисдикции могат да решат, че не следва да се произнасят по висящия пред тях спор, или с оглед на последиците, свързани с евентуална отмяна на оспорвания акт, за валидността на направената от Европейската комисия регистрация, те трябва да се произнесат по законосъобразността на този акт на националните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/18: Sky и др., Съдебно решение от 29 януари 2020 г.
Може ли марка на Европейския съюз или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?
Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?
Съвместим ли е член 32, параграф 3 от Закона за марките от 1994 г. с Директива 2015/2436 и предшестващите я актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/18: Комисия/Италия (Директива за борба със забавянето на плащане), Съдебно решение от 28 януари 2020 г.
Задължени ли са държавите членки да гарантират действителното спазване от публичните им органи на сроковете за плащане по търговски сделки, установени в член 4, параграфи 3 и 4 от Директива 2011/7/ЕС, или е достатъчно да предвидят такива срокове в националното законодателство и да осигурят възможност за лихви при забава?
Може ли държава членка да бъде държана отговорна за надвишаването на сроковете за плащане от страна на публичните ѝ органи, когато тези органи действат като частноправни субекти, а не в рамките на властнически правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/18: Hochmann Marketing/EUIPO, Определение от 16 януари 2020 г.
Следва ли да се вземат предвид доказателства, представени след изтичане на процесуалния срок, когато страната не е обосновала пропуска си и не е поискала възстановяване на срока или продължаване на производството по съответния ред?
Подлежи ли на касационен контрол фактическата преценка на доказателствата относно реалното използване на марка, направена от Общия съд?
Обвързват ли решенията на националните съдилища (например Kammergericht Berlin) относно използването на национална марка институциите на ЕС и съдилищата по отношение на марка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-592/18: Darie, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли понятието „биоциди“ в член 3 от Регламент № 528/2012 да се тълкува в смисъл, че включва и препарати, които се състоят от един или повече видове бактерии, ензими или други съставки, ако поради специфичното си действие те действат не непосредствено върху вредните организми, за които са предназначени, а върху възникването или поддържането на възможната хранителна среда на тези организми, и какви изисквания следва евентуално да се поставят по отношение на подобно действие?
От значение ли е за отговора на въпрос 1 дали в случаите, когато се прилага подобен препарат, няма вредни микроорганизми, и ако да, по какъв критерий трябва да се прецени дали в конкретния случай е така?
От значение ли е за отговора на въпрос 1 в рамките на какъв период действа препаратът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/18: Airbnb Ireland, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Следва ли член 2, буква а) от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, и която се предоставя заедно с някои други услуги, като например образец за изготвяне на съдържанието на офертите, фотографски услуги, застраховка „Гражданска отговорност“, гаранция за вреди, инструмент за определяне на наемната цена или отнасящи се до услугите по настаняване под наем платежни услуги, трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по Директива 2000/31?
Следва ли член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че в хода на наказателно производство с искане за конституиране на граждански ищец частноправен субект може да възрази срещу прилагането спрямо него на мерки на една държава членка, които ограничават свободата на движение на предоставяна от него от друга държава членка услуга на информационното общество, когато за споменатите мерки не е направено уведомление в съответствие с тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/18: Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
В обхвата на кое понятие попада предоставянето на електронна книга за безсрочно ползване посредством изтегляне — на „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 или на „публично разпространение“ по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/18: Exportslachterij J. Gosschalk, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли изразът „персонала, който участва в официалния контрол“ в точка 1 от приложение VI към Регламент [№ 882/2004] и изразът „персонала, който участва в [извършването на] официалния контрол“ в точка 2 от [това приложение] да се тълкуват в смисъл, че разходите (за заплати), които могат да се вземат предвид при изчисляването на таксите за официален контрол, се състоят само от разходите (за заплати) за официалните ветеринарни лекари и официалните помощници, които извършват официалния контрол, или е допустимо те да включват и разходите (за заплати) за друг персонал на [NVWA] или на [KDS]?
Ако отговорът на първия въпрос е, че изразът „персонала, който участва в официалния контрол“ в точка 1 от приложение VI към Регламент № 882/2004 и изразът „персонала, който участва в [извършването на] официалния контрол“ в точка 2 от [това приложение] се отнасят и до разходите (за заплати) за друг персонал на NVWA или на KDS, при какви обстоятелства и в какви граници все още е налице дотолкова тясна връзка между разходите за този друг персонал и официалния контрол, че за тези разходи (за заплати) да може да се събират такси на основание член 27, параграф 4 от Регламент № 882/2004 и точки 1 и 2 от приложение VI към него?
Трябва ли разпоредбите на член 27, параграф 4, буква а) от Регламент № 882/2004 и точки 1 и 2 от приложение VI към него да се тълкуват в смисъл, че член 27, параграф 4 и точки 1 и 2 от приложение VI не допускат на кланичните предприятия да се начисляват такси за официален контрол за заявени от тях пред компетентния орган, но фактически неизползвани за официалния контрол четвърт часове?
Релевантен ли е отговорът на трети въпрос, буква a) и когато компетентният орган наема външни официални ветеринарни лекари, които не получават възнаграждение за четвърт часовете, заявени от кланичното предприятие пред компетентния орган, но фактически неизползвани за свързани с официалния контрол дейности, при което начислените на кланичното предприятие суми за заявените, но неизползвани четвърт часове служат за покриване на общите административни разходи на компетентния орган?
Трябва ли разпоредбите на член 27, параграф 4, буква а) и б) от Регламент № 882/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се прилага усреднена тарифа за свързаните с официалния контрол дейности на ветеринарните лекари — служители на NVWA, и на външните ветеринарни лекари (на които се плаща по-малко), така че на кланичните предприятия да се начисляват такси по по-висока тарифа от тази, по която се плаща на външните ветеринарни лекари?
Трябва ли разпоредбите на член 26 и член 27, параграф 4, буква а) от Регламент № 882/2004 и точки 1 и 2 от приложение VI към него да се тълкуват в смисъл, че при изчисляването на таксите за официален контрол може да се вземат предвид разходи, направени за формирането на резерви в частно дружество (KDS), от което компетентният орган наема външни официални помощници, като резервите могат да се използват в кризисни случаи за покриването на разходи за заплати и обучение за фактически извършващия официалния контрол персонал, както и за персонала, осигуряващ възможност за извършването на официалния контрол?
При утвърдителен отговор на [предходния] въпрос: до какъв размер може да се формират такива резерви и колко дълъг период може да покриват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-666/18: IT Development, Съдебно решение от 18 декември 2019 г.
Трябва ли директиви 2004/48 и 2009/24 да се тълкуват в смисъл, че нарушението на клауза от лицензионен договор за компютърна програма, която се отнася до правата върху интелектуална собственост на притежателя на авторските права върху тази програма, попада в обхвата на понятието „нарушение на права върху интелектуалната собственост“ по смисъла на Директива 2004/48 и поради това посоченият притежател на права трябва да може да се ползва от предвидените в последната директива гаранции независимо от приложимия съгласно националното право режим на отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/18: Hochtief, Определение от 18 декември 2019 г.
От какви условия се обуславя ангажираността на държавната отговорност за вреди, причинени от решение на национален съд като последна инстанция, което нарушава правото на Съюза, и какво е значението на влязлото в сила решение за тази отговорност?
Съвместима ли е националната правна уредба, която не допуска преразглеждане на влязло в сила съдебно решение, с правото на Съюза и принципите на равностойност и ефективност?
Следва ли възможността за преразглеждане на национално съдебно решение с оглед съобразяване с предходно национално или европейско съдебно решение да се прилага при еднакви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.