4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-253/20: Impexeco, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Следва ли членове 34—36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че ако марков (референтен) лекарствен продукт и генеричен лекарствен продукт са пуснати на пазара в ЕИП от икономически свързани предприятия, предприетите от притежател на марката действия срещу по-нататъшната продажба на генеричния лекарствен продукт в държавата на внос от паралелен вносител, който го е преопаковал, като му е поставил марката на марковия (референтния) лекарствен продукт, могат да доведат до изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки?
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен: следва ли тогава предприетите от притежателя на марката действия срещу това премаркиране да се проверяват въз основа на условията [по т. 79 от решение 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др. (C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282)]?
От значение ли е за отговора на тези въпроси обстоятелството, че генеричният лекарствен продукт и марковият (референтният) лекарствен продукт са идентични, съответно имат еднакъв терапевтичен ефект съгласно член 3, параграф 2 от Кралския указ от 19 април 2001 г. относно [паралелния внос на лекарствени продукти за хуманна употреба и паралелната дистрибуция на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, изменен с Кралския указ от 21 януари 2011 г]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/21: Taxi Horn Tours, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Когато сдружени (физически и/или юридически) лица имат съвместно предприятие (в случая под правно-организационната форма на събирателно дружество по нидерландското право):
– трябва ли всяко от сдружените лица да представи отделно единен европейски документ за обществени поръчки, или
– трябва всяко от сдружените лица и съвместното им предприятие да подадат отделно единен европейски документ за обществени поръчки, или
– само съвместното предприятие трябва да представи единен европейски документ за обществени поръчки?
Има ли значение в това отношение:
– дали съвместното предприятие е временно или не (тоест дали е трайно),
– че самите сдружени лица са икономически оператори,
– че сдружените лица упражняват дейност със собствено предприятие, подобно на съвместното предприятие или при всички положения извършващо дейност на същия пазар,
– че съвместното предприятие не е юридическо лице,
– че въпреки това съвместното предприятие може да има отделно (от това на съдружниците) имущество (с което да отговаря),
– дали съгласно националното право съвместното предприятие има право да представлява сдружените лица във връзка с отговорите на въпросите в единния европейски документ за обществени поръчки,
– че съгласно националното право съдружниците в събирателното дружество (а не самото събирателно дружество) поемат задълженията, произтичащи от обществената поръчка, и носят солидарна отговорност за изпълнението на тези задължения?
Ако от значение са няколко от посочените във втория въпрос фактори, каква е тяхната взаимовръзка
По-важни ли са някои фактори или дори имат ли решаващо значение в сравнение с други фактори?
Вярно ли е, че в случай на съвместно предприятие при всички положения е необходимо сдруженото лице да подаде отделно единен европейски документ за обществени поръчки, ако за изпълнението на обществената поръчка трябва да се използват (също) средства, които са включени в собственото предприятие на това лице (като персонал и оборудване)?
Трябва ли съвместното предприятие да изпълнява определени изисквания, за да може да се счита за един икономически оператор
При утвърдителен отговор, какви са тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-494/21: Eircom, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Допускат ли членове 12 и 13 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) националният регулаторен орган да извърши преценка дали нетният разход по задълженията за предоставяне на универсална услуга е прекомерен предвид възможностите на доставчика на универсална услуга да го понесе, като взема предвид единствено характеристиките/положението на този доставчик, или е длъжен да прецени характеристиките/положението на доставчика на универсална услуга спрямо неговите конкуренти на съответния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-873/19: Deutsche Umwelthilfe (Réception des véhicules à moteur), Съдебно решение от 8 ноември 2022 г.
Трябва ли член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че сдруженията за опазване на околната среда по принцип трябва да разполагат с възможност да обжалват по съдебен ред административно решение, с което — евентуално в нарушение на член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007 — се издава разрешение за производството на дизелови превозни средства за превоз на пътници, в които е монтирано измервателно-коригиращо устройство?
Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007 да се тълкува в смисъл, че актуалното технологично равнище в смисъл на технически възможното към датата на издаване на типовото одобрение е по принцип критерият за преценка на необходимостта от измервателно-коригиращо устройство за предпазване на двигателя от повреда или авария и за осигуряване на безопасно управление на превозното средство?
Освен актуалното технологично равнище трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства, вследствие на които може да се обоснове законосъобразността на дадено измервателно-коригиращо устройство, въпреки че това устройство, преценено само с оглед на съответното актуално технологично равнище, не е „необходимо“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/21: Soda-Club (CO2) и SodaStream International, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли така наречените критерии Bristol-Myers Squibb, разработени в практиката на Съда на Европейския съюз относно преопаковането и преетикетирането в случаи на паралелен внос, и по-специално така нареченото условие за необходимост, да се прилагат и в случай на преопаковане или преетикетиране на продукти, пуснати на пазара в държава членка от притежателя на марката или с негово съгласие, с цел препродажба в същата държава членка?
Когато при пускането на съдържащата въглероден диоксид бутилка на пазара притежателят на марката е поставил върху тази бутилка марката си, която е както обозначена върху етикета на бутилката, така и гравирана върху гърлото на бутилката, прилагат ли се посочените по-горе критерии Bristol-Myers Squibb, и по-специално така нареченото условие за необходимост, и в случая, когато трето лице с цел препродажба отново пълни бутилката с въглероден диоксид, премахва от бутилката първоначалния етикет и го заменя с етикет, върху който фигурира собственото му лого, като същевременно марката на лицето, пуснало бутилката на пазара, продължава да е видима върху релефния знак, разположен на гърлото на бутилката?
Може ли в описаното по-горе положение да се застъпва становището, че премахването и замяната на съдържащия марката етикет по принцип застрашава функцията на марката като доказателство за произхода на бутилката, или с оглед на приложимостта на условията за преопаковане и преетикетиране е от значение обстоятелството, че
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът указва единствено произхода на въглеродния диоксид в бутилката (и следователно — лицето, което отново е напълнило бутилката), или
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът поне отчасти указва и произхода на бутилката?
Доколкото премахването и замяната на етикета на бутилките с въглероден диоксид следва да се преценява с оглед на условието за необходимост, може ли случайно скъсване или отлепяне на етикетите, поставени на бутилките, пуснати на пазара от притежателя на марката, или премахването и замяната им от лицето, което преди това ги е напълнило, да представлява обстоятелство, поради което редовната замяна на етикетите с етикета на лицето, което е напълнило отново бутилките, да трябва да се счита за необходимо за пускането на отново напълнените бутилки на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/21: ADPA и Gesamtverband Autoteile-Handel, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Приложими ли са разпоредбите на глава XIV от Регламент (ЕС) 2018/858 (член 61 и сл., включително приложение X) и към такива модели превозни средства, чийто тип е одобрен за първи път в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 още преди 1 септември 2020 г.?
Включва ли понятието „достъп“ до посочената информация, който производителят е длъжен да предостави съгласно член 61, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/858, правото на издателите на техническа информация, предвидено в член 3, точка 45 от [този] [р]егламент, да използват тази информация за задачата, свързана с техните стопански функции по веригата на доставки на пазара на резервни части, или такова правомощие за използване изисква сключването на отделно споразумение за предоставяне на лиценз за ползване и възпроизвеждане, което тогава с оглед на исканото в тази връзка от производителя възнаграждение не попада в обхвата на член 63 от Регламент (ЕС) 2018/858?
Трябва ли понятието „разумни и пропорционални такси“ съгласно член 63, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2018/858 да се тълкува в смисъл, че при определянето на таксите производителят трябва да третира по един и същ начин всички независими оператори съгласно член 3, точка 45 от [този] [р]егламент, без оглед на тяхната икономическа дейност?
Трябва ли понятието „разумни и пропорционални такси“, съдържащо се в член 63, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2018/858, да се тълкува в смисъл, че таксата по принцип може да покрива само разходите на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/21: Orthomol, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
При какви обстоятелства са налице други хранителни изисквания по здравословни причини по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж), втора алтернатива от Регламент № 609/2013,
и по-специално: необходимо ли е за това — освен посочената в първа алтернатива ограничена, понижена или нарушена способност да се поемат, смилат, поглъщат, метаболизират или отделят обикновени храни — да съществуват засилени поради заболяване хранителни изисквания, които да се покриват с храната, или е достатъчно, ако приемът на тази храна носи общи ползи за пациента, тъй като съдържащите се в нея вещества противодействат на нарушената способност или облекчават свързаните с нея симптоми?
При утвърдителен отговор на първия въпрос по смисъла на последно споменатата алтернатива: означават ли „общоприети научни данни“ по смисъла на член 2, параграф 2 от Делегиран регламент [2016/128] във всички случаи рандомизирано, двойно сляпо, плацебо контролирано клинично изпитване, което, макар да не се отнася специално до въпросния продукт, поне предоставя данни да се предположи наличието на посочените ефекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/21: Iveco Orecchia, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли член 10, параграф 2, член 19, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги възлагащ орган да приеме оферта, с която се предлагат компоненти, попадащи в обхвата на посочените в приложение IV към Директива 2007/46 регулаторни актове, без тя да е придружена от сертификат, удостоверяващ одобрението на тези резервни части, и без да предоставя информация дали действително е налице такова одобрение, и дали с оглед на членове 60 и 62 от Директива 2014/25/ЕС, за да се допусне такова приемане, е достатъчна издадена от оферента декларация за еквивалентност с одобрените оригинални части?
Следва ли членове 60 и 62 от Директива 2014/25/ЕС да се тълкуват в смисъл, че предвид определението на понятието „производител“, съдържащо се в член 3, точка 27 от Директива 2007/46/ЕО, те не допускат в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги възлагащ орган да приеме като доказателство за еквивалентността на предложените от оферента компоненти, попадащи в обхвата на посочените в приложение IV към Директива 2007/46 регулаторни актове, издадена от този оферент декларация за еквивалентност, когато, макар да се самоопределя като производител на посочените компоненти, този оферент е само продавач или търговец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/21: A (Non-recouvrement des intérêts pour retard de paiement), Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 12, параграф 4 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат от приложното поле на тази директива договорна практика относно плащането на лихви за забава на плащане и обезщетение за разноските по събирането, която е постоянно упражнявана при отделни поръчки между страните преди 16 март 2013 г., дори ако отделните поръчки, за които се отнасят предявените последици от забавата на плащане, са осъществени след тази дата?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че описаната в първия въпрос договорна практика следва да се счита за договорна клауза или практика по смисъла на тези разпоредби, която изключва лихва за забава на плащане или обезщетение за разноските по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/21: Koalitsia “Demokratichna Bulgaria – Obedinenie”, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Следва ли член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни при провеждане на избори в дадена държава членка е изключено от приложното поле на този регламент?
Следва ли член 6, параграф 1, буква д) и член 58 от Регламент 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.