всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.11 - Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-469/22: Ambisig, Определение от 10 януари 2023 г.

Следва ли възлагащият орган да извърши проверка на субектите, чийто капацитет се използва от икономическия оператор, относно съответствието им с критериите за подбор и основанията за изключване преди възлагането на обществената поръчка?
Допустимо ли е националното право да предвижда представяне на документи и декларации от страна на подизпълнителя едва след възлагане на обществената поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/21: Sambre & Biesme, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Следва ли член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че има директен ефект в рамките на спорове между публичноправни юридически лица относно прякото възлагане на обществени поръчки, когато съответната държава членка не е транспонирала тази директива в националния правен ред в определените срокове?
Следва ли член 12, параграф 3, втора алинея, подточка i) от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че за да се установи, че съвместно с други възлагащи органи възлагащият орган упражнява върху юридическото лице — изпълнител, контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена, посоченото в тази разпоредба изискване възлагащият орган да бъде представляван в органите по вземане на решения на контролираното юридическо лице, е изпълнено само защото в управителния съвет на това юридическо лице участва представителят на друг възлагащ орган, който е и член на управителния съвет на първия възлагащ орган?
Следва ли член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива е изключена обществена поръчка, с която на възлагащ орган са възложени задачи за извършване на обществена услуга, които се вписват в рамките на отношение на сътрудничество между други възлагащи органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/21: Louboutin (Usage d’un signe contrefaisant sur un marché en ligne), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Следва ли член 9, параграф 2, буква а) от Регламент 2017/1001 да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че самият оператор на уебсайт за онлайн продажби, включващ освен неговите собствени предложения за продажба и електронен пазар, използва знак, идентичен на чужда марка на Европейския съюз, за стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана, когато трети лица продавачи предлагат за продажба на този пазар без съгласието на притежателя на посочената марка такива стоки, обозначени с този знак, ако нормално информираният и разумно внимателен потребител на този сайт прави връзка между услугите на този оператор и въпросния знак, което се случва по-специално, когато с оглед на всички характеризиращи съответното положение обстоятелства, такъв потребител би могъл да има впечатлението, че самият оператор продава от свое име и за своя сметка обозначените с този знак стоки
Значение в това отношение имат обстоятелствата, че този оператор използва един и същ начин за представяне на публикуваните на уебсайта му предложения, като показва едновременно обявите за стоките, които продава от свое име и за своя сметка, и обявите за стоките, предлагани на този електронен пазар от трети лица продавачи, че поставя собственото си лого на реномиран дистрибутор върху всички тези обяви и че при продажбата на стоките, обозначени със спорния знак, предлага на третите лица продавачи допълнителни услуги, състоящи се по-специално в държането на склад и изпращането на тези стоки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/22: Les Entreprises du Médicament, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Трябва ли член 4 от Директива [89/105] да се тълкува в смисъл, че понятието „замразяване на [цената] на всички лекарствени продукти или на някои категории лекарствени продукти“ се прилага по отношение на мярка, чиято цел е да се контролират цените на лекарствените продукти, но която се отнася само до някои лекарствени продукти поотделно и не се прилага за всички лекарствени продукти или дори за някои категории от тях, докато гаранциите, с които този член свързва съществуването на така определената мярка за замразяване, изглеждат неуместни или безпредметни за такава мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-530/20: EUROAPTIEKA, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Трябва ли дейностите, до които се отнася точка 18, подточка 12 от Постановление № 378, да се считат за реклама на лекарствени продукти по смисъла на дял VIII от Директива 2001/83 („Реклама“)?
Трябва ли член 90 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която разширява списъка на забранените форми на реклама и налага по-строги ограничения от изрично предвидените в член 90 от посочената директива?
Трябва ли да се счита, че спорната в главното производство правна уредба ограничава рекламата на лекарствени продукти с цел да насърчи рационалната им употреба по смисъла на член 87, параграф 3 от Директива 2001/83?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/21: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Следва ли изразите „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество, фигуриращи в Директива 2015/1535, да се разбират в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко да регламентират специфична услуга на информационното общество, но са от естество да уредят конкретното упражняване на разглежданата дейност на територията на съответната държава членка?
Допуска ли член 56 ДФЕС мерки като трите вида задължения, изложени в точка 33 от настоящото решение, а именно: задължението за събиране и съобщаване на данъчните органи на данните, свързани с договорите за наем, сключени вследствие на посредничеството във връзка с недвижими имоти; задължението за удържане при източника на дължимия данък от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и за внасяне на този данък в държавния бюджет; и задължението, въведено за доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, които не са установени в Италия, да определят данъчен представител?
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от една от страните по главното производство въпрос относно тълкуването на правото на Съюза определянето и формулирането на въпросите, които следва да се поставят на Съда, се извършва само от националната юрисдикция и тези страни не могат да налагат или променят съдържанието им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-577/21: HUK-COBURG-Allgemeine Versicherung, Съдебно решение от 15 декември 2022 г.

Следва ли член 3, четвърта алинея от Директива 2009/103/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която обезщетяването от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства на неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, зависи от условието тези вреди да са довели до патологично увреждане на близките роднини?
Важи ли принципът националният съд да тълкува националното право в съответствие с правото на Европейския съюз, тогава, когато националният съд прилага не своето национално право, а националното право на друга държава — членка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-460/20: Google (Déréférencement d’un contenu prétendument inexact), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот (член 7 от Хартата) и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при претегляне на конкуриращите се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което се извършва съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?
Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/21: Inspektor v Inspektorata kam Visshia sadeben savet (Finalités du traitement de données – Enquête …, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Следва ли член 1, параграф 1 от Директива [2016/680] да се тълкува в смисъл, че при посочване на целите изброява „предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления“ като аспекти на една обща цел?
Приложими ли са разпоредбите на [ОРЗД] спрямо Прокуратурата на Република България, поради това че събраната в качеството ѝ на „администратор“ по член 3, точка 8 от Директива […] 2016/680 информация за едно лице, отнасяща се до образувана срещу него прокурорска преписка за проверка на данни за извършено престъпление, е използвана в защитата ѝ пред съд като страна в гражданско производство — чрез съобщаване на факта на образуването ѝ или чрез представяне на материалите от нея?
При утвърдителен отговор на този въпрос, следва ли изразът „легитимни интереси“ в член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обхваща разкриването изцяло или частично на информация за едно лице, събрана в образувана срещу него прокурорска преписка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, ако е в защита на администратора като страна в гражданско производство, и изключва ли съгласието на субекта на данните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-769/21: BTA Baltic Insurance Company, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Съвместима ли е с принципите на възлагане на обществени поръчки, определени в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24, и по-специално със задължението на държавите членки да третират икономическите оператори равнопоставено и без дискриминация, както и с принципа на пропорционалност, национална правна уредба, която задължава възлагащия орган да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка, ако се установи, че първоначално спечелилият оферент, който е отказал да сключи договора за обществена поръчка с възлагащия орган, и следващият оферент, който е представил оферта, отговаряща на интересите и нуждите на възлагащия орган, трябва да се считат за единен икономически субект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11920212223122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form