4.11.12 - Финансови услуги
Финансови услуги
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е членове 5, 69 и 70 от Регламент № 806/2014 да бъдат приети на основание член 114 ДФЕС, или следва да се считат за незаконосъобразни поради липса на подходящо правно основание?
Представляват ли предварителните вноски, предвидени в членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014, „данъчни разпоредби“ по смисъла на член 114, параграф 2 ДФЕС, които не могат да бъдат приети на основание член 114, параграф 1 ДФЕС?
Спазено ли е задължението за мотивиране при определянето на годишното целево равнище в обжалваното решение на Единния съвет за преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Член 47, параграф 1, буква а) от Директива 2007/64 трябва ли да се тълкува в смисъл, че доставчикът на платежни услуги на платеца е длъжен да му предостави информацията, позволяваща идентифицирането на физическото или юридическото лице, което е получило платежна трансакция, с която е задължена сметката на този платец, а не само информацията, с която този доставчик разполага по отношение на тази платежна трансакция, след като е положил максимални усилия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Могат ли финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции, и по-специално кредитни институции, да се считат за движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически или юридически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава определен размер, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на първата от посочените разпоредби, както и ограничение на движението на капитали по смисъла на втората от тези разпоредби?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава 15000 евро, или с юридически лица, чиято икономическа дейност не е свързана с тази държава членка и чийто месечен кредитен оборот надвишава 50000 евро, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, стига тази административна мярка, първо, да е обоснована с целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или като необходима мярка за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми в областта на пруденциалния надзор върху финансовите институции или пък като мярка, обоснована със съображенията за обществен ред по член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС, второ, е годна да гарантира осъществяването на тези цели, трето, не надхвърля необходимото за постигането им и четвърто, не засяга прекомерно защитените съгласно членове 56 и 63 ДФЕС права и интереси на съответната кредитна институция и нейните клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Валиден ли е член 1, точка 15, буква в) от Директива 2018/843 — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива 2015/849 се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — от гледна точка на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Втори и трети въпрос по дело C‑601/20 и въпросите по дело C‑37/20 не следва да се разглеждат, тъй като се основават на предположението за валидност на член 30, параграф 5 от изменената Директива 2015/849, което е опровергано с отговора на първия въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Попада ли националната правна уредба, която изисква всички плащания в брой над определен праг да се извършват само по банков път, в приложното поле на Директива 2015/849?
Позволява ли Директива 2015/849 на държавите членки да въвеждат по-ниски прагове и по-строги разпоредби относно плащания, различни от тези, извършени като възнаграждение за доставки на стоки?
Допустими ли са допълнителните въпроси, които не отговарят на изискванията за съдържание на преюдициалното запитване, съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
1) Предполагат ли член 12, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2003/6, както и член 23, параграф 2, букви ж) и з) от Регламент № 596/2014 — който, считано от 3 юли 2016 г., заменя посочената директива — разглеждан в светлината на съображение 65 от този регламент — с оглед на тайния характер на разменената информация и широкия кръг от лица, които могат да бъдат обект на разследване — възможност за националния законодател да наложи на операторите на електронни съобщителни услуги задължение за временно, но общо запазване на данните за свързване, за да се даде възможност на административния орган, посочен в член 11 от Директива 2003/6 и в член 22 от Регламент № 596/2014, когато срещу определени лица възникнат основания да се подозира, че участват в злоупотреба с вътрешна информация или манипулиране на пазара, да изисква от оператора съществуващите записи на данни за трафик, в случай че има основания да се подозира, че тези свързани с предмета на разследването записи могат да са от значение, за да се докаже наличие на неизпълнение на задължения, като се даде възможност по-специално да се проследят контактите между заинтересованите лица преди появата на подозренията?
2) В случай че въз основа на отговора на Съда на първия въпрос Cour de cassation (Касационен съд) приеме, че френската правна уредба относно запазването на данните за свързване не съответства на правото на Съюза, може ли действието на тази правна уредба да бъде временно запазено, за да се предотврати правната несигурност и да се даде възможност събраните и запазени преди това данни да бъдат използвани за една от целите, предвидени от тази правна уредба?
3) Може ли национална юрисдикция временно да запази действието на правна уредба, позволяваща на служителите на независим административен орган, провеждащ разследвания на пазарни злоупотреби, да получат данните за свързване без предварителен контрол от юрисдикция или от друг независим административен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 1, точка 1 от Директива 2003/6 да се тълкува в смисъл, че за целите на квалифицирането като вътрешна информация „точна“ информация по смисъла на тази разпоредба и на член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 може да представлява информация относно предстоящото публикуване на статия в пресата, препредаваща пазарен слух относно емитент на финансови инструменти, и дали за преценката на тази точност от значение са посочването в тази статия в пресата на цената, на която ще бъдат купени ценните книжа на този емитент в контекста на евентуално търгово предложение, самоличността на подписалия тази статия журналист и медийното издание, в което е направена публикацията, както и действителното влияние на тази публикация върху курса на посочените ценни книжа?
Трябва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че разкриването от журналист на информация относно предстоящото публикуване на подписана от него статия в пресата, препредаваща пазарен слух, на един от неговите обичайни източници на информация, е извършено „за целите на журналистическата дейност“ по смисъла на този член, когато това разкриване е необходимо, за да може дадена журналистическа дейност, която включва подготвителната разследваща дейност във връзка с публикациите, да бъде доведена до успешен край?
Трябва ли членове 10 и 21 от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че разкриването на вътрешна информация от журналист е законно, когато трябва да се счита за необходимо за упражняването на професията му и за зачитащо принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 62, параграф 4 от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, която при договори с продължително изпълнение, сключени с потребители, позволява като преходен режим забраната за начисляване на такси за използването на платежни инструменти и платежни услуги да се прилага съгласно съответната национална правна разпоредба за транспониране само когато договорното задължение, на което се основават плащанията, е възникнало в периода от 13 януари 2018 г. нататък, а да не се прилага, когато то е възникнало преди 13 януари 2018 г., въпреки че обработката на (следващите) платежни операции започва едва в периода от 13 януари 2018 г. нататък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Член 58 и член 60, параграф 1 от Директива 2007/64 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат ползвател на платежни услуги да може да ангажира отговорността на доставчика на тези услуги въз основа на режим на отговорност, различен от предвидения в тези разпоредби, когато ползвателят не е изпълнил задължението си за уведомяване по член 58?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли същият член поръчителят на ползвателя на платежни услуги да се позове във връзка със същите факти на общата гражданска отговорност на ползващия се от обезпечението доставчик на платежни услуги, за да оспори размера на обезпеченото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да не санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват да се санкционират и лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.