4.11.02.02 - Общ режим, приложим за обществените поръчки
Общ режим, приложим за обществените поръчки
Дело C-178/16: Impresa di Costruzioni Ing. E. Mantovani и RTI Mantovani e Guerrato, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Допускат ли правилното прилагане на член 45, параграф 2, първа алинея, букви в) и ж) и параграф 3, буква a) от Директива 2004/18 и принципите на европейското право за защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, на равнопоставеност, пропорционалност и прозрачност, на забрана да се възпрепятства хода на производството и на максимално отваряне на пазара на обществените поръчки за конкуренцията, както и на изчерпателност и определеност на престъпленията, национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 1, буква c) от Законодателен декрет № 163/2006, в частта, с която разпростира обхвата на предвиденото задължение за деклариране на отсъствие на окончателни осъдителни присъди (включително определения за изпълнение на наказанието, постановени по искане на страните) за упоменатите в тази разпоредба престъпления и по отношение на лица, които са заемали отговорна длъжност в предприятията оференти, но са преустановили да я заемат в годината преди публикуването на обявлението за поръчката, и в която урежда относително основание за изключване от процедурата за обществена поръчка, ако предприятието не докаже, че се е разграничило изцяло и ефективно от наказателно санкционираното деяние на тези лица, като наличието на разграничаване се преценява от възлагащия орган, с което всъщност му се дава възможност да предвиди следните задължения, чието неизпълнение води до изключване от процедурата:
i) задължения за предоставяне на информация и декларации относно наказателни производства, които все още не са приключили с влязъл в сила акт на съда (тоест производства с неизвестен изход), каквито задължения не са предвидени по закон дори по отношение на лица, заемащи отговорна длъжност;
ii) задължения за разграничаване по собствена инициатива, без конкретно да се определят видът на оневиняващите действия, разполагането им във времето (още преди влизане в сила на присъдата) и етапът на процедурата, в който трябва да бъдат изпълнени;
iii) неясни задължения за лоялно сътрудничество, определени чрез позоваването на общата клауза за добросъвестност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/15: LitSpecMet, Съдебно решение от 5 октомври 2017 г.
Следва ли член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че дружество:
– което е учредено от възлагащ орган, осъществяващ дейност в областта на железопътния транспорт, а именно управление на обществена железопътна инфраструктура, пътнически и товарни превози,
– което самостоятелно осъществява стопанска дейност, определя стопанска стратегия, приема решения относно условията за дейността на дружеството (продуктов пазар, потребителски сегмент и т.н.), участва на конкурентен пазар в рамките на целия Европейски съюз и извън пазара на ЕС, като предоставя услуги за производство и ремонт на подвижен състав, и участва в процедури за възлагане на обществени поръчки, свързани с тази дейност, с цел получаване на поръчки от трети лица (различни от дружеството майка),
– което предоставя услуги за ремонт на подвижен състав на своя учредител въз основа на вътрешни сделки, като стойността на тези услуги представлява 90 % от цялата дейност на дружеството,
– чиито услуги, предоставени на неговия учредител, имат за цел да обезпечат дейността на учредителя в областта на пътническите и товарни превози,
не трябва да се счита за възлагащ орган?
Ако Съдът приеме, че при горепосочените обстоятелства дружеството следва да се счита за „възлагащ орган“, трябва ли член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че дружеството престава да се счита за възлагащ орган, когато стойността на услугите за ремонт на подвижен състав, предоставени въз основа на вътрешни сделки на възлагащия орган, учредител на дружеството, намалее и представлява по-малко от 90 % или не е основна част от общия финансов оборот от дейността на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-223/16: Casertana Costruzioni, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Допускат ли член 47, параграф 2 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО, заменени от член 63 от Директива 2014/24/ЕС, национална правна уредба, която изключва, или може да се тълкува в смисъл, че изключва, възможността икономическият оператор, тоест субектът, който участва в процедурата за възлагане на обществена поръчка, да посочи друго предприятие вместо първоначално посоченото като „помощно предприятие“, което е загубило или понижило критериите за участие, от което следва изключването на икономическия оператор от процедурата поради независещи от него — нито обективно, нито субективно — причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/17: Saferoad Grawil и Saferoad Kabex, Определение от 13 юли 2017 г.
Разрешават ли принципът на равнопоставеност на участниците и изискването за прозрачност изключването на икономически оператор от процедура по възлагане на обществена поръчка за неспазване на изискване, което не е изрично посочено в документацията или приложимото законодателство?
Допустимо ли е възложителят да изисква от участниците поддържане на валидността на обезпечението по офертата до сключване на договора, когато максималният срок не е определен в условията на процедурата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/16: INGSTEEL и Metrostav, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
1) Съответстват ли на целта, по-специално на член 47, параграф 1, буква а) и параграф 4 от Директива [2004/18] действията на национален възлагащ орган, който е приел по отношение на обществена поръчка с прогнозна стойност от 3 милиона евро, че оферентът не отговаря на изискванията за икономическото и финансово състояние въз основа на представена от него клетвена декларация и на предоставена от банката информация, съгласно която оферентът може да получи специален нецелеви банков кредит, чиято максимална стойност надвишава стойността на обществената поръчка?
2) Може ли положението на пазара на банковите услуги в една държава членка, при което банката поема ангажимент за отпускане на кредит с уговорката, че ще предостави финансовите средства след изпълнението на предвидените в договора за кредит условия, които към момента на обществената поръчка не са конкретизирани, да представлява „обективна причина“ по смисъла на член 47, параграф 5 от посочената Директива 2004/18, поради която оферентът не може да представи исканите от възлагащия орган документи, т.е. възможно ли е при такова положение оферентът да докаже своето икономическо и финансово състояние с клетвена декларация, удостоверяваща съществуването на достатъчно кредитно правоотношение с банката?
3) Може ли в производството по обжалване на решението на националния орган за възлагане на обществени поръчки, с което се изключва един оферент, обстоятелството, че различните договори вече са почти изцяло изпълнени от спечелилия поръчката оферент, да се счита за обективна пречка, поради която националният правораздавателен орган не може да приложи разпоредбата на член 47, първа и втора алинея от [Хартата] на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1, параграф 1 и член 2, параграфи 3, 6, 7 и 8 от Директива [89/665]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/15: Medisanus, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Следва ли Директива 2004/18, и по-специално член 23, параграфи 2 и 8 и член 2 от нея, във връзка с:
— Директива 2001/83, по-специално с член 83 от нея,
— Директива 2002/98, по-специално с член 4, параграф 2 от нея, и
— Договора за функционирането на ЕС, по-специално с член 18 от същия,
да се тълкуват в смисъл, че не допускат изискване за лекарствени продукти, получени от „словенска плазма“, произведени по промишлен метод (изискване, основаващо се на националното законодателство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/14: Esaprojekt, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Член 51 от [Директива 2004/18] във връзка със закрепените в член 2 от същата принципи за равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и за прозрачност допуска ли при поясняването или допълването на документите икономическият оператор да посочи осъществени поръчки (тоест извършени доставки), които са различни от посочените в приложения към офертата списък на доставките, и конкретно може ли да посочи поръчки, осъществени от друго лице, ако не е споменал в офертата си, че ще използва ресурсите на това лице?
В светлината на решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], от което следва, че „принципът на равно третиране трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността възлагащият орган да изисква от кандидата след изтичане на определения за подаване на заявленията за участие срок в процедура по възлагане на обществена поръчка да му бъдат представени документи, удостоверяващи положението на кандидата, като публикувани годишни финансови отчети, чието съществуване преди изтичането на определения за представяне на заявленията за участие срок обективно може да се провери, доколкото представянето на тези документи не се е изисквало изрично в обявата за съответната обществена поръчка като условие, без изпълнението на което кандидатът е нямало да бъде допуснат до участие“, трябва ли член 51 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че допълване на документите е допустимо единствено когато става дума за документи, за които обективно може да се установи, че са съществували преди изтичането на срока за подаване на оферти или заявления за участие в процедурата, или следва да се приеме, че Съдът е посочил само една от възможностите, докато всъщност допълване на документите е допустимо и в други случаи, например при подаване на допълнителни документи, които не са съществували преди изтичането на посочения срок, но които обективно могат да удостоверят изпълнението на съответното условие за участие?
Ако отговорът на втория въпрос е, че допълване е допустимо и когато става дума за документи, различни от посочените в решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], допустимо ли е допълнително представяните документи да са изготвени от икономическия оператор, от подизпълнители или от други лица, на чиито възможности се позовава операторът, при положение че те не са били споменати в офертата?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на ресурсите на друго лице по смисъла на член 48, параграф 3, така че да се стига до обединяване на компетентността и опита на две лица, които поотделно не притежават изискваните от възлагащия орган компетентност и опит, при положение че този опит е неделим (условието за участие в процедурата трябва да бъде изпълнено от икономическия оператор изцяло) и изпълнението на поръчката е неделимо (представлява едно цяло)?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на опита на група икономически оператори, така че операторът, който е осъществил поръчката като член на група оператори, да може да се позовава на изпълнената от групата поръчка, независимо какво е било участието му в изпълнението ѝ, или допуска операторът да се позовава единствено на собствения си, реално придобит опит от изпълнението на онази част от поръчката, за която е отговарял в рамките на групата?
Може ли член 45, параграф 2, буква ж) от Директива 2004/18, който гласи, че от участие в процедурата може да бъде изключен всеки икономически оператор, ако е виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или не е предоставил изискваната информация, да се тълкува в смисъл, че от участие в процедурата се изключва операторът, който е представил невярна информация, която влияе или може да повлияе на изхода на процедурата, като се приеме, че виновно представяне на невярна информация съставлява самото представяне пред възлагащия орган на информация, която не отговаря на фактите и която оказва влияние на решението на възлагащия орган по въпроса за изключването на оператора (и отхвърлянето на офертата му), независимо дали операторът е извършил това умишлено и целенасочено, или е действал без умисъл, при условията на самонадеяност, небрежност или неполагане на дължимата грижа
Следва ли за „виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или [непредоставяне] на изискваната информация“ да се смята само икономическият оператор, който е представил невярна информация (която не отговаря на фактите), или за такъв следва да се приеме и операторът, който е представил на практика вярна информация, но по такъв начин, че у възлагащия орган се е създало убеждението, че този оператор отговаря на определените от него изисквания, въпреки че всъщност не е така?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли икономическият оператор да се позовава на своя опит, като посочва два или повече договора общо като една поръчка, въпреки че нито в обявлението, нито в спецификацията възлагащият орган е предвидил подобна възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/15: Remondis, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Представлява ли споразумение между два местни и регионални органа, въз основа на което тези органи учредяват с акт съвместно общинско обединение със собствена правосубектност, което за в бъдеще ще бъде компетентно да изпълнява определени задачи, които до момента са били задължение на участващите местни и регионални органи, „обществена поръчка“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/18, когато това прехвърляне на задачи се отнася до предоставяне на услуги по смисъла на Директивата и e извършено възмездно, развивайки дейности на общинското обединение, които надхвърлят изпълнението на задачи, попадащи преди това в задълженията на участващите органи, като прехвърлянето на задачи не спада към „двата вида обществени поръчки“, които, макар че са възложени от публичноправни образувания според практиката на Съда (за последен път: решение Piepenbrock, C‑386/11, EU:C:2013:385, т. 33 и сл.), не попадат в приложното поле на правото на обществените поръчки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос възниква въпросът дали учредяването на общинско обединение и свързаното с това прехвърляне на задачи върху него по изключение не попада в приложното поле на правото на Съюза относно обществените поръчки според утвърдените от Съда принципи във връзка с договори между публичноправно образувание и лице, което от правна гледна точка е различно от това образувание, според които принципи прилагането на правото на обществените поръчки е изключено, когато образуванието упражнява върху съответното лице контрол, […] подобен на този, който упражнява върху собствените си служби, и въпросното лице упражнява по-голямата част от дейността си за образуванието или образуванията, което има (които имат) дялове в него (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 1999 г., Teckal (C‑107/98, EU:C:1999:562, т. 50), или напротив, прилагат се принципите, които Съдът е утвърдил във връзка с договори, с които се установява сътрудничество между публичноправни образувания, чиято цел е да осигуряват изпълнението на обща за тях задача от обществен интерес (вж. в този смисъл решение от Lecce и 19 декември 2012 г., Ordine degli Ingegneri della Provincia di др., C‑159/11, EU:C:2012:817, т. 34 и сл.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/16: Spinosa Costruzioni Generali и Melfi, Определение от 10 ноември 2016 г.
Принципите на равно третиране и прозрачност, въведени с Директива 2004/18/ЕО, противопоставят ли се на изключване на участник от процедура за възлагане на обществена поръчка поради непосочване в офертата на разходите за безопасност на труда, когато това изискване не е изрично предвидено в документацията на поръчката или в националното законодателство, а произтича само от съдебно тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/15: Ciclat, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Допускат ли член 45 от Директива 2004/18, разглеждан в светлината на принципа на рационалност, и членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС национална правна уредба, която в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка на стойност над общностния праг позволява служебно да бъде поискано удостоверение (DURC) от осигурителните институции и задължава възлагащия орган да счита като основание за изключване удостоверение, от което са видни минали нарушения, свързани със задълженията за внасяне на осигурителни вноски, които са били налице по-специално към момента на участието в процедурата за възлагане на обществена поръчка, които обаче не са известни на икономическия оператор — който участва въз основа на валиден DURC, удостоверяващ липсата на задължения — и при всички случаи вече не са налице към момента на възлагането на обществената поръчка или на служебната проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.