4.11.02.02 - Общ режим, приложим за обществените поръчки
Общ режим, приложим за обществените поръчки
Дело C-95/10: Strong Segurança, Съдебно решение от 17 март 2011 г.
Прилага ли се член 47, параграф 2 от Директива 2004/18/ЕО и към обществените поръчки за услуги, включени в приложение II Б към тази директива, независимо че такава приложимост не следва от другите релевантни разпоредби на Директивата, и по-специално от член 21 от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/09: Privater Rettungsdienst und Krankentransport Stadler, Съдебно решение от 10 март 2011 г.
Трябва ли даден договор за доставка на услуги (в конкретния случай: услуги за спешна помощ), съгласно условията на който възложителят не плаща възнаграждение пряко на изпълнителя, а:
а) таксата за ползване на услугите, които трябва да се предоставят, се определя по пътя на преговори между изпълнителя и трети лица, които от своя страна са възложители (в конкретния случай социалноосигурителни институции);
б) в случай че не се постигне съгласие, е предвидено решението да се вземе от създаден за тази цел арбитражен орган, чието решение подлежи на контрол от държавните съдилища, и
в) таксата се плаща на изпълнителя не пряко от ползвателите, а от централно ведомство за разплащане, от чиито услуги изпълнителят е длъжен по закон да се ползва, посредством редовни преводи по сметката на изпълнителя,
само по тази причина да се разглежда като концесия за услуги по смисъла на член 1, параграф 4 от Директива 2004/18, а не като обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2004/18?
Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен, налице ли е концесия за услуги, когато свързаният с обществената услуга риск при експлоатацията на услугите е ограничен, защото:
а) по силата на законова уредба таксата за ползване на услугите трябва да се основава на разходите, които могат да бъдат предвидени по силата на принципите за управление на предприятията и които съответстват на конкретна услуга, както и на рационално и икономично управление и ефикасна организация;
б) таксата за ползване се дължи от платежоспособни социалноосигурителни институции;
в) гарантират се известни изключителни права на експлоатацията на услугите в договорно определения район;
но изпълнителят поема изцяло този ограничен риск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/09: Mehiläinen и Terveystalo Healthcare, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.
Следва ли споразумение, по силата на което общински възлагащ орган сключва с независимо от него частно предприятие договор за учредяване на акционерно дружество, в което и двете страни имат равно дялово участие и равни правомощия за вземане на решения и при чието учредяване общинският възлагащ орган се задължава да получава от него услугите в областта на здравеопазването и благосъстоянието на работното място, предназначени за неговите служители и работници, да се разглежда в неговата цялост като споразумение, което изисква обявяване на обществена поръчка, тъй като комплексът от договорености се разглежда като възлагане на обществена поръчка за услуги по смисъла на Директива 2004/18/EО, или става въпрос за учредяване на съвместно предприятие и за прехвърляне на стопанската дейност на публична служба с общинско участие, по отношение на което не намират никакво приложение посочената директива и произтичащото от нея задължение за обявяване на обществена поръчка?
От значение ли е в настоящия случай обстоятелството, че
a) в качеството си на общински възлагащ орган Oulu kaupunki се задължава срещу възнаграждение да получава горепосочените услуги през четиригодишен преходен период, след изтичането на който съгласно приетото от нея решение тя възнамерява да обяви отново процедура по възлагане на обществена поръчка за доставка на необходимите ѝ здравни услуги на работното място?
б) преди разглежданото споразумение оборотът на публичната служба с общинско участие, която организационно спада към Oulu kaupunki, в голямата си част е бил реализиран от престации, различни от здравните услуги на работното място, предоставяни за работниците и служителите на общината?
в) новото предприятие е учредено чрез прехвърляне като непарична вноска на стопанската дейност на публичната служба с общинско участие, която дейност се изразява в предоставянето на здравни услуги на работното място както за работниците и служителите на общината, така и за частни клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/08: Комисия/Германия, Съдебно решение от 15 юли 2010 г.
Освобождава ли правото на колективни преговори и социалната цел на колективния трудов договор общинските работодатели от задължението да прилагат правилата на Европейския съюз относно обществените поръчки за услуги при сключване на договори за пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост?
Могат ли договорите за пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост, сключени от общински работодатели с организации, посочени в колективен трудов договор, да се квалифицират като обществени поръчки за услуги по смисъла на Директива 92/50 и Директива 2004/18?
Правилно ли е определена прогнозната стойност на поръчките за пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и спазени ли са праговете за прилагане на директивите относно обществените поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/09: Bâtiments и Ponts Construction и WISAG Produktionsservice, Съдебно решение от 15 юли 2010 г.
Противоречи ли на принципа на свободното движение в рамките на Европейския съюз и на член 24, втора алинея от Директива 93/37 задължението да се притежава регистрация, за да може бъде възложена обществена поръчка в Белгия, като наложеното по силата на член 1. G. от приложимите към конкретния случай специални спецификации, доколкото то трябва да се тълкува като позволяващо на възлагащия орган да изключи от обществената поръчка оферент — чуждестранен изпълнител на строителство, който не притежава регистрация, но е представил равностойни сертификати от своите национални административни органи?
Противоречи ли на принципа на свободното движение в рамките на Европейския съюз и на член 24, втора алинея от Директива 93/37 признаването на белгийски възлагащ орган на правото да задължава чуждестранните оференти да предоставят на белгийския орган — Комисията по регистрация на изпълнителите на строителство — извършването на преглед на валидността на сертификатите, издадени им от данъчните и от социалните органи на тяхната държава, с които се удостоверява, че те са изпълнили данъчните и социалните си задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/08: Club Hotel Loutraki и др., Съдебно решение от 6 май 2010 г.
Съставлява ли договор за концесия, неуреден с разпоредбите на Директива 92/50 […], договор, с който възлагащият орган възлага на изпълнителя управлението на казино и осъществяването на план за развитие, състоящ се в модернизиране на помещенията на казиното и в търговската експлоатация на възможностите, предоставени с разрешението за това казино, като договорът съдържа клауза, съгласно която, ако на територията, на която се намира спорното казино, разбирана в широк смисъл, в бъдеще правомерно започне да развива дейност друго казино, възлагащият орган поема задължението да заплати на изпълнителя обезщетение?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: жалба, подадена от участници в процедура за възлагане на обществена поръчка със смесен характер, която предвижда по-специално предоставяне на услуги, включени в приложение I Б към Директива 92/50 […], в която жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на равно третиране на участниците в процедурата по възлагане на поръчката (принцип, утвърден в член 3, параграф 2 от въпросната директива), попада ли в приложното поле на Директива 89/665 […], или прилагането на последната е изключено, тъй като за процедурата по възлагане на посочената по-горе обществена поръчка за предоставяне на услуги в съответствие с член 9 от Директива 92/50 […] се прилагат само членове 14 и 16 от последната?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос: ако се приеме, че по принцип не противоречи на общностното право, по-специално на Директива 89/665 […], национална разпоредба, съгласно която само всички членове на група без юридическа правосубектност, участвала неуспешно в процедура за възлагане на обществена поръчка, а не отделни нейни членове, могат да обжалват акта за възлагане, и ако се приеме, че това важи също когато жалбата първоначално е била подадена колективно от членовете на групата, но впоследствие се е оказало, че е недопустима по отношение на някои от членовете, необходимо ли е, преди да се обяви недопустимостта, да се прецени, с оглед на прилагането на посочената по-горе директива, в каква степен тези отделни членове след това запазват правото си самостоятелно да сезират друга национална юрисдикция, за да претендират вреди и загуби, евентуално предвидени с норма от националното право?
Когато в постоянната си практика национална юрисдикция приема, че е допустима подадената от отделен член на група жалба срещу акт, приет в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665 […], тълкувана в светлината на член 6 от [ЕКЗПЧ] като основен принцип на общностното право, отхвърлянето на жалба като недопустима поради промяна на горепосочената постоянна съдебна практика, без на жалбоподателя предварително да бъде дадена възможност да отстрани причините за недопустимостта или при всички положения без да му бъде дадена възможност да представи становището си по въпроса в съответствие с принципа на състезателното начало?
Ако се приеме, че общностното право и по-конкретно разпоредбите на Директива 89/665 […] по принцип допускат национална норма, съгласно която жалба срещу акта за възлагане на обществена поръчка може да бъде подадена само от всички членове на участвувала неуспешно в процедура за възлагане на обществената поръчка група, която няма юридическа правосубектност, но не и самостоятелно от членовете ѝ, и че това важи и в случай, че първоначално жалбата е подадена от всички членове на групата, но накрая се е оказала недопустима само по отношение на някои от тях, необходимо ли е от гледна точка на прилагането на посочената по-горе директива, с оглед на обявяването на недопустимостта на жалбата, да се провери в каква степен след това тези членове запазват самостоятелно правото да сезират национална юрисдикция, за да им бъде присъдено евентуално предвиденото от норма на националното право обезщетение?
При положение че съществува постоянна практика на национална юрисдикция, която приема, че е допустима жалба срещу акт, приет в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, подадена дори от отделен член на група, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665 […], тълкувана в светлината на член 6 от ЕКЗПЧ като основен принцип на общностното право, да се отхвърли жалба като недопустима поради промяна в посочената по-горе постоянна практика, без предварително да бъде дадена възможност на жалбоподателя да отстрани основанията за недопустимост или във всеки случай да представи, в съответствие с принципа на състезателното начало, своето становище по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/08: Комисия/Германия, Съдебно решение от 29 април 2010 г.
Попадат ли услугите за спешен медицински транспорт и квалифициран санитарен транспорт в обхвата на изключението за дейности, свързани с упражняването на публична власт по член 45 ЕО и член 55 ЕО, и следователно извън приложното поле на директивите за обществени поръчки?
Може ли задължението за прозрачност и публикуване на резултатите от възлагането на обществени поръчки за услуги за санитарен транспорт да бъде дерогирано на основание, че тези услуги представляват услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО?
Нарушени ли са задълженията за публикуване на резултатите от възлагането на обществени поръчки за обществени услуги за спешен медицински транспорт и квалифициран санитарен транспорт по член 10 от Директива 92/50 във връзка с член 16 от същата директива и по член 22 от Директива 2004/18 във връзка с член 35, параграф 4 от тази директива в четири германски провинции?
Нарушени ли са принципите на свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги по членове 43 ЕО и 49 ЕО при възлагането на обществени поръчки за санитарен транспорт с преобладаваща стойност на транспортните услуги?
Съществува ли обща практика в четири германски провинции за възлагане на обществени поръчки за санитарен транспорт в нарушение на правото на Съюза за обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/08: Helmut Müller, Съдебно решение от 25 март 2010 г.
Изисква ли понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 строителните работи да се извършват фактически или физически за възлагащия орган и в негов пряк икономически интерес, или е достатъчно с тях да се задоволява определена обществена цел като урбанистичното развитие на част от населено място?
Доколкото понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 не позволява да не се вземе предвид елементът на придобиване, може ли съгласно втората визирана в тази разпоредба хипотеза да се допусне, че такова придобиване е налице, когато строителството трябва да задоволи определена обществена цел за възлагащия орган (например във връзка с урбанистичното развитие на част от населеното място) и когато договорът предоставя на възлагащия орган правомощието да гарантира, че обществената цел ще бъде постигната и че строежът ще се реализира за тази цел?
В първата или във втората хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят на строителството пряко или непряко да е задължен да извърши строителните работи
Необходимо ли е изпълнението на това задължение да може да се иска по съдебен ред?
В третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят да е задължен да извърши строителните работи, или те да представляват предмета на поръчката?
Понятието за обществена поръчка за строителство по смисъла на третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 включва ли поръчките, чрез които — посредством уточнените от възлагащия орган изисквания — трябва да се гарантира, че подлежащият на изпълнение строеж ще се използва за определена обществена цел, и чрез които (по силата на договора) на възлагащия орган същевременно се предоставя правомощието (в негов собствен непряк интерес) да гарантира, че строежът действително може да бъде предназначен за задоволяването на определената обществена цел?
Може ли да се говори за „изисквания на възлагащия орган“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18, когато строителните работи трябва да се извършат съгласно проверени и одобрени от възлагащия орган планове?
Съгласно член 1, параграф 3 от Директива 2004/18 трябва ли да се приеме, че не е налице концесия за строителство, когато концесионерът е или ще стане собственик на земята, върху която трябва да се строи, или когато концесията е предоставена за неограничен срок?
Намира ли Директива 2004/18 приложение (като последица от което за възлагащия орган възниква задължението да започне процедура за възлагане на поръчката), когато продажбата на земята от трето лице и възлагането на обществена поръчка за строителство настъпват по различно време, като при сключването на сделката за земята обществената поръчка за строителство все още не е била възложена, но към този момент възлагащият орган е имал намерението да възложи такава поръчка?
Следва ли различните, но взаимно свързани сделки за отчуждаване на земята и [за възлагане] на обществена поръчка за строителство да се разглеждат като едно цяло от гледна точка на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки, когато това възлагане се е предвиждало към момента на сключването на договора за продажба на земята и заинтересованите лица съзнателно са създали тясна връзка от материална и евентуално хронологическа гледна точка между различните договори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/08: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 28 януари 2010 г.
Нарушено ли е задължението за уведомяване на отхвърлените оференти за решението за възлагане на обществена поръчка съгласно правото на Европейския съюз?
Създава ли националната правна уредба относно сроковете за обжалване на решенията на възложителя несигурност относно решението, което подлежи на обжалване, и относно началния момент и продължителността на срока за обжалване, в противоречие с принципа на правна сигурност и изискването за ефективност по правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.