всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства

Хармонизиране на данъчни законодателства

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Тълкуването на член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2008/7/ЕО относно допустимостта на годишна такса, изчислена върху оборота или фиксирана за определени категории предприятия, включително управляваните от физически лица, спрямо капиталовите дружества.
Съвместимостта на такава национална правна уредба с разпоредбите на правото на Съюза относно свободното установяване и свободното движение на капитали.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] на Съвета, съгласно който „[д]ържавите членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки: […] ж) доставката на недвижими вещи, продадени от длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение при процедура за публична продан“ — когато съдебното производство е колективно производство по обявяване в несъстоятелност, открито с обявяването на неплатежоспособността на посочения длъжник, — да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася само до прехвърлянията, свързани стриктно с ликвидационното естество на производството или с ликвидационната фаза, в която се намира това производство, така че отчуждаването на такъв имот трябва да се осъществи вследствие на цялостното осребряване на имуществото на длъжника, или, след като производството по несъстоятелност може, освен други възможности, да доведе и до ликвидацията на неплатежоспособното дружество, тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че тя се отнася до всяко прехвърляне на недвижими имоти, извършено от обявения за неплатежоспособен длъжник в хода на цялото производство по несъстоятелност?
Следва ли член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] на Съвета да се тълкува в смисъл, че „процедура[та] за публична продан“, на която той се позовава, включва колективно съдебно производство по обявяване в несъстоятелност, в което — извън фазата на задължително осребряване на имуществото на длъжника и единствено по съображения за целесъобразност, е осъществена доброволна продажба на един или повече от неговите имоти, или, напротив, в смисъл, че той се отнася само до процедурите за принудително изпълнение, предназначени за осребряване на имуществото на длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение?
В последния случай, ако член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] се отнася стриктно до производства за принудително изпълнение, предназначени за осребряване на имуществото на длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение, може ли същата тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че тя изключва прилагането на механизма на обратно начисляване по отношение на данъчнозадълженото по ДДС лице във всички случаи на прехвърляне на недвижим имот от страна на длъжник, който е обявен за неплатежоспособен, по причини, свързани с целесъобразност, в интерес на масата на кредиторите и извън производството по общо осребряване на неговото имущество, така че това да доведе до неприлагането на национален закон, който разширява материалното приложно поле на член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 с хипотези, които не са предвидени в тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Трябва ли физическо лице, регистрирано за целите на ДДС поради упражняваната от него дейност като частен съдебен изпълнител, да се счита за данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата [за ДДС] и задължено да начисли ДДС по смисъла на член 193 от Директивата [за ДДС] по отношение на услуга, която е извършило инцидентно и без връзка с упражняваната от него дейност като частен съдебен изпълнител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги, представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби
При отрицателен отговор, изпълнени ли са условията за прилагане на посочените разпоредби, когато, от една страна, останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и от друга, това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Трябва ли Директива 92/12 да се тълкува в смисъл, че когато стоки, подлежащи на облагане с акциз и освободени за потребление в държава членка и акцизът за които е платен в тази държава, са били превозени в друга държава членка, в която тези стоки подлежат на облагане с акциз, искането за връщане на платения акциз в държавата членка по изпращането може да бъде отхвърлено единствено с мотива че това искане не е подадено преди изпращането на посочените продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли разпоредбата на член 66, букви а)—в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да приеме (чрез дерогация на членове 63—65 от Директива 2006/112/ЕО), че в случаите, когато данъчнозадължено лице е издало фактура за предоставени от него услуги, ДДС става изискуем (данъчното задължение възниква) на основание член 66, буква б) от Директива 2006/112/ЕО в деня на получаване на плащането, но не по-късно от 30 дни след предоставянето на услугите?
Следва ли член 66, букви a) и б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска полските вътрешноправни разпоредби, съдържащи се в член 19, параграф 13, точка 2, букви a) и b) от Закона за ДДС, които предвиждат, че моментът на възникване на данъчното задължение (събитието, при настъпването на което данъкът става изискуем за определени сделки) за транспортните и за спедиторските услуги е моментът на получаване на пълното или на частичното плащане, но не по-късно от 30 дни от датата на предоставянето на услугите, дори когато фактурата, която е издадена и изпратена най-късно в срок от седем дни, считано от предоставянето на услугите, предвижда по-късен срок за плащане, а получателят на услугите има право да приспадне данъка за получената доставка през данъчния период, когато е получил фактурата, независимо дали е платил, или не цената за предоставените услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Тълкуване на член 168, буква а) от Директива 2006/112 относно правото на приспадане на ДДС и възможността за отказ на това право при наличието на нередности в предходни операции от веригата на доставки.
Допустимостта данъчната администрация да изисква от данъчно задълженото лице да проверява произхода на стоките и изпълнението на данъчните задължения от други оператори във веригата на доставки.
Критерии за доказване на знание или необходимост от знание за измама или нередност от страна на данъчно задълженото лице, като условие за отказ на правото на приспадане на ДДС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

1) Допускат ли разпоредбите на Шеста директива национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данък върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, когато в допълнение към същите впоследствие е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки?
2) Следва ли принципът на данъчен неутралитет да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

1) По силата на принципа на данъчен неутралитет данъчнозадължено лице има ли право в рамките на установения давностен срок да иска възстановяване на погрешно фактуриран и недължим ДДС, когато според националното право доставката, за която е начислен данъкът, е освободена, рискът от загуба на данъчни приходи е отстранен и предвиденият в националния закон режим на корекция на фактурата е неприложим?
2) Общата система на ДДС, както и принципите на неутралност, ефективност и равно третиране противопоставят ли се на отказ на орган по приходите,основан на национална разпоредба, транспонираща чл. 203 от Директива 2006/112, да възстанови на данъчнозадължено лице посочения от него ДДС във фактура, когато този данък поради необлагаемия характер на доставката не е дължим, но е погрешно фактуриран, начислен и платен, при положение че вече с влязъл в сила ревизионен акт, на получателя е отказано правото на данъчен кредит за същата доставка, по съображения че е начислен от доставчика неправомерно?
3) Може ли данъчнозадължено лице да се позове директно на принципите, управляващи общата система на ДДС, и по-конкретно на принципите на данъчен неутралитет и ефективност, за да се противопостави на национална правна уредба или прилагането ѝ от данъчните и съдебните органи, съответно на липсата на такава правна уредба, нарушаващи посочените принципи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1495051525365 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form