4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства
Хармонизиране на данъчни законодателства
Дело C-123/14: Itales, Определение от 15 юли 2015 г.
Тълкуването на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно правото на приспадане на ДДС и възможността данъчната администрация да откаже това право, когато не са представени доказателства за произхода на стоките или за фактическо притежание от страна на доставчика, при липса на установена данъчна измама или знание за такава измама от страна на приобретателя.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/14: Trgovina Prizma, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Трябва ли член 2, точка 1 и член 4, параграф 1 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че в случай като този по настоящото дело — при който физическо лице придобива поземлени имоти в лично качество, без във връзка с това да му се начислява ДДС, а впоследствие изгражда върху тези имоти като едноличен търговец търговски център, зачислява в активите на своето предприятие на основание националните счетоводни стандарти само част от имотите, върху които е построен търговският център, и след това продава този център заедно с всички имоти на възложителя на строежа — следва да се счита, че това лице още с незачисляването на имотите в активите на своето предприятие не ги е включило в системата на ДДС и следователно във връзка с тяхната продажба не се явява данъчнозадължено лице, което следва да начисли и впоследствие да внесе ДДС във връзка с тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/14: Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Трябва ли член 273 и член 287, точка 18 от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че националният данъчен орган е длъжен да регистрира данъчнозадължено лице по ДДС и да му наложи задължения във връзка с дължимия данък и свързаните с него акцесорни задължения поради превишаване на прага за освобождаване от данъка от датата, на която данъчнозадълженото лице е представило на компетентния данъчен орган данъчни декларации, от които е видно превишаването на прага за освобождаване от ДДС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли принципът на правна сигурност национална практика, въз основа на която данъчният орган налага със задна дата на данъчнозадължено лице задължение за плащане на ДДС, поради това че ветеринарномедицинските услуги не са освободени от ДДС и прагът за освобождаване от данъка е превишен, при положение че:
— данъчният орган не е регистрирал служебно по ДДС данъчнозадълженото лице и не му е наложил задължение за плащане на ДДС от датата, на която то е представило данъчни декларации, от които е видно, че прагът за освобождаване е превишен, а прави това едва по-късно, след като с Решение на правителството № 1620/2009 правилата за прилагане на Данъчния кодекс се изменят в смисъл, че предвиденото в член 141, алинея първа, буква а) от Данъчния кодекс освобождаване не се прилага по отношение на ветеринарномедицинските услуги, както следва от решение [Комисия/Италия (122/87 EU:C:1988:256)] и за период преди съответното изменение,
— данъчният орган е узнал за превишаването на прага за освобождаване, преди правилата за прилагане на Данъчния кодекс да бъдат изменени с Решение на правителството № 1620/2009 в посочения по-горе смисъл, от данъчните декларации, подадени от данъчнозадълженото лице,
— преди приемането на Решение на правителството № 1620/2009 данъчният орган не е издал за територията, за която е компетентен — в която попада и данъчнозадълженото лице по делото в главното производство — данъчни административни актове, с които се установява, че данъчнозадължени лица, които имат качеството на ветеринарномедицински кабинети, след като са превишили прага за освобождаване от ДДС, не са се регистрирали по ДДС и поради това им се налагат задължения за плащане, и
— преди приемането и влизането в сила на Решение на правителството № 1620/2009 решение Комисия/Италия [(122/87, EU:C:1988:256)] не е публикувано по никакъв начин на румънски език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/14: Salomie и Oltean, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Може ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство да се счита, че физическо лице, което сключва с други физически лица договор за дружество, което не е юридическа личност, не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху земя — лична собственост на една от страните по договора, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху земя —лична собственост на една от страните по договора, е била разглеждана от данъчната администрация като продажба, спадаща към управлението на личното имущество на тези лица?
Трябва ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която данъчната администрация, след като първоначално е събрала от физическото лице данък върху дохода от прехвърлянето на обектите на собственост, които са част от личното имущество, и без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и начислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?
Трябва ли при обстоятелствата по делото в главното производство членове 167, 168 и 213 от Директива 2006/112, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация да отказва да признае на данъчнозадължени лица правото на приспадане на ДДС, дължим или платен за стоки и услуги, използвани във връзка с облагаеми сделки, с единствения мотив, че към момента на предоставяне на съответните услуги лицата не са били регистрирани като данъчнозадължени лица за целите на ДДС?
Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство, разпоредбите на член 179 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда данъчнозадълженото лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което иска със закъснение регистрация за целите на ДДС, да бъде задължено да плати данъка, който е трябвало да начисли, без да може да приспадане подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период, като правото на приспадане може се упражни впоследствие при депозиране на сумата за дължимия данък, след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/14: NLB Leasing, Съдебно решение от 2 юли 2015 г.
1) Предвид обстоятелствата по главното производство, следва ли член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че връщането, поради неизпълнението на задълженията от лизингополучателя, на обекта на лизинга (недвижим имот) във владение на лизингодателя с оглед на последващата продажба и компенсация по договора за лизинг — и то след като всички лизингови вноски са станали изискуеми — представлява „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ след извършването на доставката, при което данъчната основа се намалява съответно?
2) С оглед на член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС, как следва да се разглежда стойността на опцията за закупуване — която представлява по-голямата част от задълженията, произтичащи от договорите за финансов лизинг и която лизингополучателят изплаща на лизингодателя, като поради неизпълнението на задълженията лизингодателят си връща във владение обекта на лизинга, продава го на трето лице и превежда остатъка от продажната цена на лизингополучателя, и в окончателния баланс приспада и стойността на опцията за закупуване — като заплащане за изпълнението на договора и доставката на стока, и следователно подлежащо на облагане с ДДС, или като заплащане за услугата по отдаване под наем или използване на недвижимия имот (и като такова подлежащо на облагане с ДДС по закон или по избор от страна на данъчнозадълженото лице), или пък като обезщетение за вреди поради прекратяването на договора, което е изплатено с цел да се поправи вредата, причинена с неизпълнението от страна на лизингополучателя, и което няма пряка връзка с възмездна доставка на каквато и да било услуга, и като такова не подлежи на облагане с ДДС?
3) Ако на втория въпрос се отговори, че става дума за заплащане за доставката на стока и изпълнението на договора, се поставя и въпросът дали принципът на неутралност на ДДС изключва възможността лизингодателят да плаща два пъти ДДС за извършената доставка — веднъж при сключването на договорите за финансов лизинг (и по отношение на стойността на опциите за закупуване, които представляват по-голямата част от стойността по договора) и втори път поради неизпълнението на задълженията от страна на лизингополучателя, при (последващата) продажба на имота на трето лице, като се има предвид, че при окончателния баланс задължението за плащането на ДДС за тази втора доставка се прехвърля в тежест на лизингополучателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/14: DSV Road, Съдебно решение от 25 юни 2015 г.
Следва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при положение като това в главното производство е налице отклоняване от митнически надзор, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 204 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че в положение като това в главното производство възниква митническо задължение, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 859 от [регламента за прилагане] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата в главното производство е налице нарушение на задължения, които нямат сериозни последици за същинското развитие на митническия режим, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Може ли държавата членка на вноса да откаже на данъчнозадълженото лице, определено от същата държава членка като платец за ДДС, приспадането при внос съгласно член 168, буква д) от Директивата за ДДС, когато за плащането на ДДС при внос е задължен превозвачът на въпросните стоки, който не е вносителят и собственикът на стоките, а извършва обикновен превоз и отговаря за митническото освобождаване като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължен за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/14: Lisboagás GDL, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Следва ли член 9, параграф 1, член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че стойността на таксите, като разглежданите в главното производство, която е платена на общините от дружеството — концесионер на газоразпределителната мрежа, поради използването на публичната собственост на посочените общини и която впоследствие е прехвърлена от това дружество в тежест на друго дружество, натоварено с продажбата на газ, а след това от последното — на крайните потребители, трябва да се включи в данъчната основа за начисляване на ДДС, приложима за услугата, предоставена от първото на второто от тези дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-678/13: Комисия/Полша, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.
Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на ДДС за доставки на медицинско оборудване, помощни средства и други апарати, които не са предназначени за лично и изключително ползване от хора с увреждания или които обичайно не са предназначени за облекчаване или лечение на увреждания?
Съвместимо ли е с правото на Съюза прилагането на намалена ставка на ДДС за продукти, които не са фармацевтични продукти, обичайно използвани за здравни грижи, профилактика на заболявания и лечение с медицински или ветеринарни цели, нито продукти за контрацепция и женска хигиенна защита?
Могат ли социални съображения да оправдаят прилагането на намалена ставка на ДДС за доставки на стоки, които не попадат в обхвата на приложение III към Директива 2006/112/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/14: Kernkraftwerke Lippe-Ems, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която изпитва съмнения относно съвместимостта на национален законодателен акт както с правото на Съюза, така и с конституцията на съответната държава членка, е лишена от правото или е освободена от задължението в предвидените случаи да сезира Съда с въпроси относно тълкуването или валидността на това право поради обстоятелството, че е налице висящо производство за инцидентен контрол за конституционност на същия законодателен акт пред компетентната да упражнява такъв контрол национална юрисдикция?
Трябва ли член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96 и член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/118 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събирането на данък за използването на ядрено гориво за производството на електроенергия с търговска цел?
Трябва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда данъчно облагане на използването на ядрено гориво за производството на електроенергия с търговска цел, а при положителен отговор — дали платците на този данък могат да оспорват събирането му поради това, че той представлява забранена от нея държавна помощ?
Трябва ли член 93, параграф 1 АЕ, член 191 АЕ във връзка с член 3, параграф 1 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 192, параграф 2 АЕ във връзка с член 1, параграф 2 АЕ и член 2, буква г) АЕ да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събирането на данък за използването на ядрено гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.