4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства

Допустима ли е с оглед на съдържащите се в член 4, параграф 3 ДЕС и в Директивата за ДДС принципи и норми, според даденото им вече тълкуване в решения на Съда Комисия/Италия (C‑132/06, EU:C:2008:412), Комисия/Италия (C‑174/07, EU:C:2008:704) и Belvedere Costruzioni (C‑500/10, EU:C:2012:186), национална правна норма (а следователно, що се отнася до разглеждания тук случай, тълкуване на членове 162 и 182 ter от Закона за обявяване в несъстоятелност), според която може да се приеме предложение за предпазен конкордат, в което се предвижда чрез ликвидацията на имуществото на длъжника само частично плащане на вземането на държавата за ДДС, когато не се използва инструментът на фискалната сделка и въз основа на заключение на независим експерт и след формален контрол от страна на съда, за това вземане не може да се предвиди плащане в по-голям размер в случай на ликвидация чрез обявяване в несъстоятелност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Sharpston

Италиански

Дело C-40/15: Aspiro, Съдебно решение от 17 март 2016 г.

Трябва ли член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че услуги като разглежданите в настоящото дело, които са доставяни на застрахователно предприятие от трето лице, действащо от името и за сметка на застрахователя, при което третото лице няма никакви правоотношения със застрахованото лице, попадат в обхвата на освобождаването, посочено в тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Полски

Дело C-64/15: BP Europa, Съдебно решение от 28 януари 2016 г.

Акцизи | Данъчни въпроси

Следва ли член 10, параграф 4 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидените в него условия са изпълнени само когато цялото количество стоки, движещи се под режим на отложено плащане на акциз, не е пристигнало на мястото на получаване или, като се има предвид член 10, параграф 6 от тази директива, това правилото може да се прилага и по отношение на случаи, в които само част от количеството акцизни стоки, движещи се под режим на отложено плащане на акциз, не е пристигнала на мястото на получаване?
Следва ли член 20, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че движението на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз приключва едва когато получателят изцяло е разтоварил пристигналото при него транспортно средство, поради което установяването на липси по време на разтоварването се счита, че е извършена все още по време на движението?
Допуска ли член 10, параграф 2 във връзка с член 7, параграф 2, буква а) от Директива 2008/118/ЕО национална разпоредба, която поставя компетентността за събиране на данъка на държавата членка на получаване (наред с изключването на случаите, уредени в член 7, параграф 4 от [тази директива]) единствено в зависимост от установяването на допусната нередовност и от невъзможността да се определи къде е допусната нередовността, или е необходимо допълнително да се установи, че в резултат на извеждането им от режим на отложено плащане на акциз акцизните стоки са освободени за потребление?
Следва ли член 7, параграф 2, буква а) от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че при установяването на нередовност в съответствие с член 10, параграф 2 от тази директива трябва да се приеме, че акцизните стоки, които се движат под режим на отложено плащане на акциз и не са пристигнали на мястото на получаване, се освобождават за потребление във всички случаи, в които не може да бъдат представени предвидените в член 7, параграф 4 от посочената директива доказателства за пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на установените липси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Bobek

Немски

Дело C-250/14: Air France – KLM, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 1999/59/ЕО и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че се дължи ДДС за издаването от авиокомпания на билети, които не са използвани от пътниците и чиято цена не може да бъде възстановена на последните?
Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 1999/59/ЕО и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че ДДС, който пътникът плаща при покупката на самолетен билет, който след това не използва, е изискуем в момента на получаването на цената на билета от авиокомпанията или от трето лице от нейно име?
Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 1999/59/ЕО и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че когато трето лице продава въз основа на договор за франчайзинг билетите на авиокомпания за нейна сметка и ѝ плаща за издадени билети, които след това са станали невалидни, предварително установена сума, изчислена като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, посочената предварително установена сума е облагаема в качеството ѝ на насрещна престация за посочените билети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Данъчни въпроси | Свободно движение на стоки

Френски

Дело C-402/14: Viamar, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.

Трябва ли да се приеме, че разпоредбата на член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО от 16 декември 2008 г. е достатъчно правно издържана/безусловна и достатъчно ясна, поради което има директен ефект и правните субекти, които черпят права от нея, могат да се позовават на същата пред националните съдилища, които са длъжни да я вземат предвид, въпреки липсата на транспониране конкретно на тази разпоредба от директивата във вътрешния правен ред на държавата членка/на Гръцката държава?
Следва ли членове 30 ДФЕС и 110 ДФЕС, както и член 3, параграф 3 от Директива 92/12 и член 1, параграф 3 от Директива 2008/118 да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която събраната при внос на автомобили с произход от други държави членки такса за регистрация не се възстановява, въпреки че съответните автомобили не са регистрирани в тази държава членка и са реекспортирани в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Wathelet

Гръцки

Дело C-529/14: YARA Brunsbüttel, Определение от 17 декември 2015 г.

Акцизи | Данъчни въпроси

Тълкуването на понятието „енергийни продукти с двойна употреба“ по смисъла на член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96/ЕО при използване на природен газ за термични процеси, свързани с производството на амоняк и третиране на отпадъчни газове.
Възможността държавите членки да предоставят данъчно освобождаване на такива енергийни продукти, когато те не попадат в изключенията, предвидени в директивата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Определения

Campos Sanchez-Bordona

Немски

Дело C-595/13: Fiscale Eenheid X, Съдебно решение от 9 декември 2015 г.

Следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че дадено дружество, учредено от повече от един инвеститор с единствената цел да инвестира набрания капитал в недвижими имоти, може да се разглежда като специален инвестиционен фонд по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че понятието „управление“ обхваща и фактическата експлоатация на недвижимите имоти на дружеството, която то е възложило на трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Нидерландски

Дело C-174/14: Saudaçor, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.

Може ли понятието „публичноправен субект“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 да се тълкува с оглед на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18?
Съответства ли на понятието „публичноправен субект“, действащ в качеството си на публичен орган по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112, образувание, учредено под формата на акционерно дружество с изцяло публичен капитал, притежаван на 100 % от RAA, с предмет консултантски и управленски услуги в областта на регионалната система на здравеопазване с оглед организацията и рационализацията на тази система, като въпросните услуги се предоставят по програмни договори, сключени с посочения регион, който по делегация упражнява правомощия в тази област и на когото е възложено първоначално задължението да предоставя публичната услуга по здравеопазване?
В контекста на разпоредбите на посочената директива може ли насрещната престация, получавана от въпросното дружество, изразяваща се в предоставянето на необходимите финансови средства за изпълнението на програмните договори, да се счита за възнаграждение за извършените услуги за целите на облагане с ДДС?
При утвърдителен отговор, въпросното дружество отговаря ли на необходимите изисквания, за да се ползва от правилото за третиране като данъчно незадължено по ДДС лице съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Jaaskinen

Португалски

Дело C-126/14: Sveda, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.

Може ли член 168 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадълженото лице право да приспадне платения ДДС по получени доставки във връзка с производството (придобиването) на дълготрайни активи за стопански цели, които като разглежданите в настоящия случай са пряко предназначени да бъдат безплатно използвани от гражданите, но може да се признаят за средство за привличане на посетители към мястото, на което данъчнозадълженото лице планира да доставя стоки и/или услуги като част от икономическата си дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Литовски

Дело C-277/14: PPUH Stehcemp, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.

Следва ли член 2, параграф 1, член 4, параграфи 1 и 2, член 5, параграф 1 и член 10, параграфи 1 и 2 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че дейността, извършвана при обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които нито данъчнозадълженото лице, нито данъчните органи са в състояние да установят кой е действителният доставчик на стоката, представлява доставка на стоки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 17, параграф 2, буква а), член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която при обстоятелства като разглежданите по делото пред националния съд данъчнозадълженото лице не може да си приспадне данъка, тъй като фактурата е издадена от лице, което не е действителният доставчик на стоката, а няма възможност да се установи кой е действителният доставчик и той да бъде задължен да плати данъка, нито да се определи лицето, което дължи данъка като издател на фактурата съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Bot