всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства

Хармонизиране на данъчни законодателства

Дело C-285/14: Brasserie Bouquet, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че условието дадена пивоварна да не произвежда по предоставен лиценз не е изпълнено, ако въпросната пивоварна произвежда бирата си в съответствие с договор, по силата на който тя се ползва с разрешение да използва марките и технологията на производство на трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/14: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на ДДС за доставки на услуги по инсталиране на енергоспестяващи материали и за доставки на самите материали, когато тези доставки не могат да се считат за предоставяне, строителство, реновиране или изменение на жилища като част от социална политика по смисъла на категория 10 от приложение III към Директива 2006/112/ЕО?
Съвместимо ли е с правото на Съюза прилагането на намалена ставка на ДДС за доставки на услуги по инсталиране на енергоспестяващи материали и за доставки на самите материали, когато тези доставки попадат извън обхвата на „реновиране и ремонт на частни жилища“ по смисъла на категория 10a от приложение III към Директива 2006/112/ЕО или включват материали, които представляват значителна част от стойността на предоставяната услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/14: SMK, Съдебно решение от 30 април 2015 г.

Трябва ли член 55 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията му до 1 януари 2010 г., да се тълкува в смисъл, че се прилага в случай като този по главното производство, в който получателят на услугите е идентифициран за целите на ДДС едновременно в държавата членка, в която фактически са били извършени услугите, и в друга държава членка, а след това само в тази друга държава членка, и в който движимите материални вещи, до които се отнасят тези услуги, са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени въпросните услуги, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на тези стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/14: GST – Sarviz Germania, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Разпоредбата на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че ДДС се дължи единствено и само от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, или от лицето, на което са доставени стоките или услугите, в случаите, когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, доколкото това е предвидено от съответната държава членка, но не и от двете едновременно?
Ако се приеме, че ДДС се дължи само от едното от двете лица — или доставчика, или получателя, в случаите, когато това е предвидено от съответната държава членка, то следва ли правилото на чл. 194 от Директивата да бъде спазено и в случаите, когато получателят на услугите е прилагал неправилно механизма за самоначисляване, воден от презумпцията, че доставчикът не е формирал постоянен обект за целите на ДДС на територията на Република България, а в крайна сметка доставчикът е формирал постоянен обект относно предоставените услуги?
Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, според която въпреки приложеното самоначисляване от страна на получателя на услугите, ДДС е начислен втори път и на доставчика по сделката, като се вземе предвид, че за доставката данък вече е начислен от получателя, рискът от загуба на данъчни приходи е отстранен и предвиденият в националния закон режим на корекция на данъчните документи е неприложим?
Принципът на неутралитет на данъка върху добавена стойност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба данъчната администрация да откаже да възстанови повторно начисления ДДС на доставчика по доставка, за която получателят е начислявал ДДС по реда на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, при положение, че данъчната администрация е отказала правото на получателя да приспадне повторно начисления данък върху добавената стойност поради липса на съответен данъчен документ, а режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим поради наличие на влязъл в сила ревизионен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-16/14: Property Development Company, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Лихвите по заемния капитал, които съгласно член 35, параграф 4 от Четвърта директива 78/660 могат да бъдат включени в производствените разходи, доколкото се отнасят до периода на производството, част ли са от данъчната основа при отделяне на стоката за употреба по смисъла на член 5, параграф 6 от Шеста директива, и по-точно от „себестойността“ по смисъла на член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива и/или от съпътстващите разходи по смисъла на член 11, А, параграф 2 от същата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/13: Drukarnia Multipress, Съдебно решение от 22 април 2015 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че [КДА] следва да се счита за капиталово дружество по смисъла на посочените разпоредби, ако от правното естество на това дружество следва, че само част от капитала и от съдружниците могат да отговарят на условията, предвидени в член 2, параграф 1, букви б) и в) от тази директива?
При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли член 9 от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че като допуска държава членка да не счита за капиталови дружества посочените в член 2, параграф 2 от Директивата субекти, той предоставя на държавата членка свободата да реши дали да облага тези субекти с данък върху вноските в капитала?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-499/13: Macikowski, Съдебно решение от 26 март 2015 г.

1) В светлината на системата за ДДС, основана на Директивата за ДДС, по-специално с оглед на член 9 и член 193 във връзка с член 199, параграф 1, буква ж), допустима ли е норма от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която въвежда изключения от общите принципи в правната уредба на ДДС, преди всичко във връзка с правните субекти, които са задължени да изчисляват и събират данъци, като създава правната фигура на лице — платец на данъка, т.е. на правен субект, който е задължен да изчислява размера на данъка вместо данъчнозадълженото лице, да го събира от данъчнозадълженото лице и да го внася своевременно в данъчния орган?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) В светлината на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустима ли е разпоредба от националното право като тази на член 18 от Закона за ДДС, според която по-специално данъците върху доставки на недвижими имоти по пътя на принудителното изпълнение за стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, се изчисляват, събират и внасят от натоварения с извършаването на мерки по принудително изпълнение съдебен изпълнител, който като лице — платец на данъка, отговаря за неизпълнение на това задължение?
б) Допустима ли е, с оглед на членове 206, 250 и 252 от Директивата за ДДС и на произтичащия от нея принцип на неутралитет, разпоредба от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която задължава посоченото в тази разпоредба лице — платец на данъка, да изчислява, събира и внася ДДС върху извършени по пътя на принудителното изпълнение доставки на стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, и то в рамките на важащия за данъчнозадълженото лице данъчен период в размер на сумата, която се получава като цената, получена от продажбата на стоката, намалена с ДДС, се умножи по съответната данъчна ставка, без от тази сума да се приспада сумата на данъка, платен по получени доставки от данъчнозадълженото лице от началото на данъчния период до датата на събиране на данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-594/13: «go fair» Zeitarbeit, Съдебно решение от 12 март 2015 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че сертифицирани от държавата лица, полагащи грижи, които предоставят услугите си непосредствено на нуждаещите се от грижи и/или предприятие, осигуряващо временна работа, което предоставя такъв персонал на заведения, признати за благотворителни, попадат в обхвата на понятието „организации, признати за благотворителни“ по смисъла на посочената разпоредба?
Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/14: Prankl, Съдебно решение от 5 март 2015 г.

Член 7, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 1 от Директива 92/12 трябва ли да се разбират в смисъл, че не допускат национални разпоредби, съгласно които подлежащи на облагане с акциз стоки, които вече са били освободени за потребление в една (първа) държава членка и са превозени по сухоземен път в друга държава членка (държава членка по местоназначение) през една или няколко транзитни държави членки без придружаващ документ по член 7, параграф 4 от тази директива, за да бъдат продадени в държавата членка по местоназначение, се облагат с акциз и в транзитната държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-553/13: Statoil Fuel & Retail, Съдебно решение от 5 март 2015 г.

Може ли финансирането на организацията на обществения транспорт на територията на дадена административно-териториална единица да се счита за специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, ако изпълнението и финансирането на тази задача е част от задълженията на административно-териториалната единица?
При утвърдителен отговор на този въпрос, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба допуска в националното законодателство да бъде предвиден косвен данък, който се заплаща при продажбата на акцизни стоки на крайни потребители и който се използва изцяло за организацията на обществения транспорт, ако организацията на обществения транспорт е задължение на административно-териториалната единица, разполагаща с правомощия да събира данъци, което задължение трябва да бъде изпълнявано независимо от предвиждането на такъв косвен данък, а размерът на сумите, с които се финансира организацията на обществения транспорт, в крайна сметка не се формира автоматично от приходите от събрания данък, тъй като сумата, предназначена за организацията на обществения транспорт, е точно определена, така че ако приходите от косвения данък са по-високи, за организацията на обществения транспорт се предоставят съответно по-малки по размер публични финансови средства от други източници и обратно — ако приходите от данъка върху продажбите са по-ниски, административно-териториалната единица трябва съответно да увеличи финансовите средства за организацията на обществения транспорт за сметка на останалите свои приходи, като обаче при приходи от данъци, различни по размер от прогнозните очаквания, е възможно размерът на разходите за организацията на обществения транспорт да бъде променен чрез изменение на бюджета на административно-териториалната единица?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба допуска допълнително облагане на акцизна стока с косвен данък, чието предназначение се определя след възникване на задължението за заплащане на този данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1404142434464 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form