всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност

Данък върху добавената стойност

Дело C-324/11: Tóth, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.

1) Противоречи ли на принципа на данъчен неутралитет (член 9 от Директива (2006/112) правно тълкуване, според което получателят на фактура не може да упражни правото си на приспадане, ако лицензът на индивидуалния предприемач, издал тази фактура, е бил отнет от общинските власти преди изпълнението на договора или преди издаването на фактурата?
2) С оглед на принципа на данъчен неутралитет възможно ли е обстоятелството, че издалият фактурата индивидуален предприемач не е декларирал наетите от него работници (които следователно работят „на черно“) и на това основание данъчната администрация е установила, че въпросният предприемач няма декларирани работници, да доведе до това, че получателят на фактурата вече няма право да приспада данъка?
3) Може ли да се счита, че получателят на фактурата е проявил небрежност, като не е проверил дали съществува правоотношение между работниците, наети за извършването на строителни работи, и издателя на фактурата, нито дали последният е изпълнил своето данъчно задължение за деклариране или всяко друго задължение по отношение на тези работници
Може ли да се приеме, че това поведение представлява обективен факт, който може да установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС?
4) С оглед на принципа на данъчен неутралитет може ли в рамките на своята оценка националната юрисдикция да вземе предвид предходните обстоятелства, когато цялостната преценка на всички обстоятелства по случая я навежда на извода, че сделката не е била извършена между посочените във фактурата страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/11: Portugal Telecom, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.

Изключва ли правилното тълкуване на член 17, параграф 2 от Шеста директива […] възможността португалската данъчна администрация да задължи дружеството жалбоподател (холдинг) да използва пропорционалния метод на приспадане за целия платен за получени доставки ДДС, поради това че основният предмет на дейност на въпросното дружество е управление на дялови участия на други дружества, включително когато тези доставки (получените услуги) имат пряка, непосредствена и несъмнена връзка с облагаеми сделки (по предоставяне на услуги), извършени от това дружество в рамките на допустима от закона допълнителна дейност по предоставяне на технически услуги по управление?
Може ли субект, който има качеството на холдинг, данъчнозадължен е по ДДС за придобитите стоки и услуги, които впоследствие изцяло прехвърля, със съответно начисляване на ДДС, на дружествата, в които има дялове, и наред с основната си дейност (управление на дялови участия) извършва и съпътстваща дейност (предоставяне на услуги по техническо управление), да приспада целия платен за тези стоки и услуги данък, като приложи за тази цел метода на реалното предназначение, предвиден в член 17, параграф 2 от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-273/11: Mecsek-Gabona, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.

Следва ли член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че е освободена от ДДС доставката на стоки, когато стоките са продадени на приобретател, който в момента на сключването на договора за продажба е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и в договора за продажба е уговорено, че правото на разпореждане и правото на собственост се прехвърлят на приобретателя в момента на натоварването на стоките в транспортното средство и приобретателят поема задължението да превози стоките до друга държава членка?
За осъществяването на освободена от ДДС доставка достатъчно ли е продавачът да се увери, че отчуждаваната стока се транспортира чрез регистрирани в чужбина превозни средства и че той разполага с изпратени от приобретателя товарителници CMR, или следва да се увери, че отчуждаваната стока е преминала националната граница и че превозът е станал в рамките на общностната територия?
Може ли това, че доставката на стоки е освободена от ДДС, да се поставя под съмнение единствено поради обстоятелството че данъчните власти на друга държава членка заличават общностния данъчен идентификационен номер на приобретателя с обратно действие, считано от момент, предхождащ доставката на стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/11: Lietuvos geležinkeliai, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

1) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от вносни мита, предвидено в член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83 и член 107, параграф 1, буква а) от Регламент № 1186/2009, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
2) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от данък върху добавената стойност, предвидено в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, дали правни норми като установените в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, трябва да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да ограничи случаите на освобождаване от ДДС при внос на гориво, като предвиди, че такова освобождаване е приложимо само за гориво, което е внесено на територията на Европейския съюз в стандартните резервоари на автомобилни превозни средства и е необходимо за движението на тези превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-334/10: X, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Данъчнозадължено лице, което използва временно за лични нужди част от дълготраен актив от имуществото на своето предприятие, разполага ли, на основание член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, А, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Шеста директива, с право на приспадане на платения ДДС върху разходите за трайните преустройства, извършени единствено с цел използване за лични нужди?
Би ли бил различен отговорът на този въпрос в хипотезата, в която за придобиването на дълготрайния актив е бил начислен ДДС и той е бил приспаднат от данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-263/11: Rēdlihs, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Физическо лице, което е придобило стоки (гора) за лични нужди и което извършва доставки на стоки, за да компенсира последиците от непреодолима сила (например буря), представлява ли данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, което е задължено да внесе ДДС
С други думи, представлява ли такава доставка на стоки икономическа дейност по смисъла на посочените разпоредби от правото на Съюза?
Съобразена ли е с принципа на пропорционалност нормата, съгласно която лицето, което не се е регистрирало като данъчнозадължено лице по ДДС, може да бъде наказано с глоба в размер на дължимия при нормални обстоятелства данък в зависимост от стойността на доставените стоки, макар че това лице не би било длъжно да внесе данъка дори ако се беше регистрирало?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-44/11: Deutsche Bank, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Услуга по управление на активи — ценни книжа, като разглежданата в спора по главното производство, а именно извършвана срещу възнаграждение дейност, при която данъчнозадълженото лице взима самостоятелно решение дали да закупи и продаде ценни книжа и изпълнява това решение с покупката и продажбата на ценните книжа, състои ли се от отделни доставки или представлява една-единствена икономическа доставка?
Член 135, параграф 1, буква е) или ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва ли да се тълкува в смисъл, че управление на активи — ценни книжа, като разглежданото в главното производство, е освободено от данък върху добавената стойност съгласно тази разпоредба?
Член 56, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 трябва ли да се тълкува в смисъл, че се прилага само към посочените в член 135, параграф 1, букви а)—ж) от същата директива услуги, или включва и услугите по управление на активи — ценни книжа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-160/11: Bawaria Motors, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Трябва ли разпоредбите на член 313, параграф 1 и член 314 от Директива 2006/112 във връзка с членове 136 и 315 от нея да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчнозадължените дилъри да прилагат специалния режим за облагане на маржа на печалбата при доставката на стоки втора употреба включително когато препродават леки автомобили и други моторни превозни средства, които са закупили при условията на освобождаването, предвидено във вътрешното полско право с член 13, параграф 1, точка 5 от Наредбата за ДДС за доставката на леки автомобили и други моторни превозни средства, извършвана от данъчнозадължени лица, които при придобиването им са имали право само на частично приспадане на ДДС на основание член 86, параграф 3 от Закона за ДДС, ако тези автомобили и превозни средства са стоки втора употреба по смисъла на член 43, параграф 2 от Закона за ДДС и на член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/11: A, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Следва ли член 15, параграф 6 от [Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че понятието „авиокомпании, опериращи срещу възнаграждение главно по международни линии“ обхваща и търговските авиокомпании, опериращи чартърни полети срещу възнаграждение главно по международни линии за нуждите на предприятия и физически лица?
Следва ли член 15, параграф 6 от [Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване се отнася само за директните доставки на въздухоплавателни средства на авиокомпания, оперираща срещу възнаграждение главно по международни линии, или това освобождаване се отнася и за доставката на въздухоплавателни средства на оператор, който лично не оперира срещу възнаграждение главно по международни въздушни линии, а предоставя въздухоплавателното средство на друг оператор, извършващ такава дейност?
Като се има предвид, че съответната авиокомпания е можела да ползва въздухоплавателните средства и за други полети, от значение ли е за отговора на втория въпрос обстоятелството, че собственикът на въздухоплавателните средства е префактурирал разходите за ползването на тези въздухоплавателни средства на физическо лице, което е негов акционер и ползва закупените въздухоплавателни средства главно за собствените си търговски и/или частни нужди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-326/11: J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.

Трябва ли член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че не е освободена от данък върху добавената стойност доставката на сграда, по която преди доставката продавачът е започнал строителни работи за преобразуване и/или реконструкция с цел построяването на нова сграда, а след доставката купувачът е продължил и довършил строителните работи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1454647484955 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form